„Объркано“ (2004 г.) е втори и последен досега албум на Митко Рупчев

„Объркано“ (2004 г.) е втори и последен досега албум на Митко Рупчев

Албумът съдържа седем заглавия, подготвени в периода от 1998 до 2004 г.

„Объркано“ е втори и последен към 2022 г. албум на Митко Рупчев. Издаден през 2004 г., той съдържа 7 изпълнения – четири оригинални произведения на вокалиста, творба в съавторство с Милен Кукошаров по стихове на Ида Даниел, песен от Симеон Щерев. Те са представени от вокалиста с различни състави. Чуваме пианото на Милен Кукошаров и Румен Тосков, баса на Митко Шанов, Трифон Димитров и Николай Стоянов, барабаните на Наско Попов, Христо Йоцов и Стефан Кожухаров. Специални участници са вокалистката Стефка Оникян, Венци Благоев – тромпет и флюгелхорн, Николай Карагеоргиев – китара, Мартин Ташев – тромпет. Песните са записани в три студиа – „Студио 33“, „Силвия мюзик“ и „Акустична версия“. Едно изпълнение е откъс от концерт от Джаз фестивала във Варна, обработен в „Марс мюзик“, където е направен и мастерингът на албума. Съпродуцент е Чавдар Главчев. Визуалната концепция и дизайнът са на Иво Христов.

За албума
„Объркано“ се появи не изцяло наведнъж. Той е втори в моята дискография. През 1998 г., когато издадох първия, вече имаше неща, които пишех и исках да се случат. Някои от песните в „Объркано“ се случиха през тези години – тогава ги измислях като текст и музика. Заглавната песен, например, много хубаво пасваше на времената. Лошото е, че и сега усещането за обърканост в нашата държава продължава. Това не е задължително да е лошо. Въпрос е на гледна точка.

В албума има много нюанси и те се дължат точно на това, че през тези години се случваха различни неща. За съжаление – почина и баща ми, което също има отражение в албума. Записан е в различни студиа, подходящи за различните песни. С музикантите, с които пея, бяхме много плътно заедно по концерти и в клубове. В този период основно бях с Милен Кукошаров и с Наско Попов, с когото бях започнал да работя дори по-рано. Трифон Димитров дълго време бе наш басист, но замина в чужбина. В онези години единствената идея в главата на музикантите бе да емигрират в първия възможен момент. Поканих няколко души като специални участници.

„Капка роса“ е посветена на една моя роднина от Габрово – леля Сийка, която почина в онзи период. Но песента няма нищо общо с това като усещане – тя е красива и нежна. Текстът и музиката са родени от най-нормалните младежки чувства към жена.

„№ 29“ е по стихотворение на моята много близка приятелка Ида Даниел. Не съм я питал за разрешение да го използвам. По това време с Милен Кукошаров живеехме в един апартамент. Аз си лягах по-късно от него. Една вечер го събудих, защото имах вдъхновение. Извадих стихосбирката на Ида Даниел, споделих му моята музикална идея, към която той добави рифове. Стана страхотна песен!

Имам големия късмет и шанс да съм работил с почти всички огромни за времето си музиканти и те да са ме приемали радушно и да са се старали да ме развиват като музикант. Растях с тези хора на сцената. Един ден Симеон Щерев ме извика и ми каза, че е решил да напише две песни, които да изпея в дует с когото избера. Записахме ги с Белослава в БНР. „Късно“ е едната от тях. Изпях я на първия рожден ден на Джаз ФМ сам, тъй като Белослава вече беше поела в своята посока и каза, че песента не влиза в тази нова стилистика. Когато я изпълних, доста колеги музиканти дойдоха зад сцената и казаха: „Митак, вече си готов!“ Благодарен съм, че Симеон Щерев ми се довери за много неща в тази песен.

За „Объркано“ първо искам да кажа, че съм известен с моята критичност. Смятам, че объркаността е в цялото ни общество и се предава във всички посоки. И тогава се случваха страхотни неща, и сега. Аз съм много подреден в живота си и в ставащото в България ми липсва системност. Тази обърканост, която съществуваше тогава, я има и сега. Просто технологиите, които навлязоха във всичко, като че ли създават лъжовно усещане за подредба. Но важно е какво стои зад технологията. Ако човекът е объркан, колкото и машината да иска да подрежда нещата, те пак ще стоят объркано. Много ми се иска да започнем да създаваме, взаимствайки от тези, които са по-напред от нас. Не говоря само за музика. Няма нищо по-ценно от човешкото в нас. Когато днес си пуснах албума, ми направи впечатление, че той далеч не е изряден. Поздравих се: „Добре, че не си си го поправил. Защото така е хубаво и красиво. Какво като не е перфектно и изрядно? Това е изкуство. Чувствата, вплетени в музиката, те карат да се чувстваш добре.“

За временното оттегляне от сцената
Не спрях рязко да пея. С течение на времето ми оставаше все по-малко енергия за музициране до степента, в която буквално, за да пея, не трябваше да правя нищо друго. На последните няколко джаз срещи излизах на джемове. Преди години пях и с Боби Макферин – това бе сбъдната мечта. Излязох да пея импровизирано за Васко Пармаков, когото винаги съм обичал и край когото израснах. Малко сме свирели заедно, повече в ранните ми години, но много го обичах като човек и настроение. След това колега ми каза, че не съм изгубил форма. Няма как да изгубя форма. Аз съм от хората, които правят това, което им е на душата. В първия миг, в който усетя, че ми се пее, ще го направя.

Когато написах „Някъде там“ Милен и останалите, които са в тази пиеса, денонощно свиреха в новата Консерватория. Чувайки ги, знаех, че ще направя втора част на песента, за която поканих Мирослав Иванов. Известен съм с това, че не обичам да се бавя в студиото. Когато той дойде, изсвири два хоруса и му казах, че е достатъчно. Той искаше да използвам първия, но аз знаех, че вторият е много по-хубав и красив. Това, което съм търсил в тази пиеса от Миро, е това, което сложих чрез втория хорус, а не това, което той е търсил и искаше да се случи чрез първия.

Митко Рупчев посвещава песента „Даньото на Пух“ посмъртно на баща си Йордан Рупчев – виден изследовател на музиката и неин популяризатор. За първи път тя е записана от вдовицата му Стефка Оникян в нейния албум „Небе“, издаден през 2001 година от Джаз ФМ. Свирят Румен Тосков, Димитър Шанов и Христо Йоцов, с вокали участва и Митко Рупчев.

Обикновено песните се раждат като мелодия, която ми се завърта в главата, когато се събудя или докато вървя по улицата. „Даньото на Пух“ е единствената, която съзнателно седнах да напиша. Тя е в оригинал в албума „Небе“ на майка ми Стефка Оникян. Тук използвам същия запис и прибрах моя хорус в средата. Поканих Венци Благоев, тъй като това бе идеята ми как песента да звучи различно. Той изсвири няколко хоруса със сурдинка и с флюгел. На мен ми харесаха и двата. Накрая ги смесих, затова на места песента звучи все едно свирят двама тромпетисти. Това я направи по-светла. В оригинала е по-мрачна и има защо.

За живота в семейство на Стефка Оникян и Йордан Рупчев
Доколкото знам, Любомир Денев е човекът, който ме е открил за музиката. Музиканти често се събираха вкъщи, имахме пиано. На четиригодишна възраст, докато те са си пеели, а Любо е свирил на пианото, съм започнал да импровизирам. Той казал, че веднага ще ми напише три песни. От дете не съм спирал да пея.

Албумът завършва с „Някъде там“ от концерт, който смятам за най-високо си постижение – 50 минути без нито една дума в трудна за вокалист музикална среда – бас, барабани и китара. Тогава бях с Димитър Шанов, Христо Йоцов и Шибил Бенев. Подгрявахме Джон Тейлър. Концерта записах на касета и звукът не е много добър. С развитието на технологиите от тогава досега може така да се обработи, че дори да го издам.

Целия разказ на Митко Рупчев можете да чуете в плейъра под основната снимка.

„За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.

Ключови думи:
@