Във втори албум Jazz & Traditions Нина Николина изпява любовта си към българския фолклор, оценяваща уроците, които той ни дава, и чувството за принадлежност, с което ни изпълва. Традицията е знание за живота, личностно израстване, връзка с корените и в общността. Тя ни възпитава в отговорност като нейни продължители, дава устойчивост – имаме здрава земя, на която да стъпим, и ни осъществява – оставяме своя отпечатък върху света като изграждаме пътя напред за следващите поколения. Всичко това Нина Николина последователно изразява в своя проект Jazz & Traditions, който вече има втора част – отново записан на живо албум. Албум на живата традиция, в него образци – популярни и малко известни, са интерпретирани в актуалните музикални жанрове. Класики от столетията разпалват ентусиазъм за фолклора на нова публика с джазово, фънки, аренби и електронно денс звучене. В групата са Калин Вельов – перкусии, Мирослав Турийски – пиано, и двамата – основни автори на аранжиментите, Мартин Ташев – тромпет, Таня Първанова – вокал.
Jazz & Traditions Vol. 2 в цялост звучи за първи път в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM на 18 януари от 19 ч. и на 21 януари от 14 ч., когато го слушаме с разказа на Нина Николина. Албумът ще е в дигиталните платформи от 27 януари, когато е и концертната му премиера в Sofia Live Club.
Кога и как почувства връзката си с фолклорната музика и нуждата да я изразиш?
Майка ми е фолклорист. Благодарение на нея поех в тази посока. Като малка не бях особено въодушевена. Знаех, че трябва да се занимавам с музика, да правя това професионално. Завърших музикално училище и Консерваторията. По-късно дойде истинската страст и увлечение по фолклора, след това – интереса ми да събирам автентични носии. Така разширявам мирогледа си. Любовта ми към българския фолклор никога няма да ме напусне. Когато човек наистина харесва нещо и го прави със страст и професионално, би трябвало да намери своя път и достойната аудитория. Опитвам се всеки път да надграждам чисто образователно – в концертите превеждам текстовете, разказвам митове и легенди. В българския фолклор има много диалектни форми, заради които като малка много не разбирах текстовете, но днес много се впечатлявам от тях.
„Седнало е джоре дос“ е песен, която всички деца знаят. Тя е интересна и лесно запеваема. Гледам да събудя любопитството на децата към фолклора. Тази песен те веднага я запяват. На нашите концерти идват много малчугани. Често се случва да ни слушат три поколения – бабите, майките и децата. Това ме прави изключително щастлива. Така ще можем да предадем тези песни на нашите деца.
Нина Николина пренася фолклора в съвремието.
Песните в Jazz & Traditions Vol. 2 са с джазови и електронни елементи, звучат фънки и аренби. Всички актуални и най-слушани музикални жанрове са в новите интерпретации. Как похдождате музикално?
По време на репетициите предимно аз предлагам песните – класически, много използвани, които ми допадат музикално-естетически. Щом на мен и на нас в групата те ни харесват, значи сме намерили правилния път. Някои са много правени, а друга част са незаписвани досега. Има и образователен момент в това, че вадим песни, които не трябва да стоят само в прашните сборници. За най-употребяваните, като фолклорист, не съм съгласна те да стоят в средата на „кръчмата“ и никъде другаде не звучат, защото аранжиментите им са от такъв тип. Например – „Македонско девойче“. Младите хора няма как да я чуят. Моята дъщеря няма да отиде на такова място и да я слуша. Когато започвахме да работим, я предложи Калин Вельов, а аз импулсивно отказах. Той заплаши, че ще направи такъв аранжимент, че сама да искам да пея. И наистина така се случи.
Аранжиментите музикантите си ги разпределиха помежду си. Бащата на Калин е от македонския край и има отношение към тази музика. Той избра и „Ерген деда“ „Петрунко“, които станаха по-ритмични. Всеки влага това, в което е неговата страст. Калин, завършил Ротердамската консерватория с латино музика, много омесва ритми, които, например, приличат на българската ръценица. Хумористичната песен „Баба Дора“ от репертоара на легендарния Павел Сираков е ръченица. Винаги на концертите питаме публиката дали иска самба или ръченица. Песента лесно можге да премине в другия стил с много малко изменения. Смесваме размери, провокираме се с това, понякога на концерти дори аз не знам накъде ще отидат нещата ритмично.
Миро Турийски пое по-лиричните аранжименти, като „Йовано Йованке“ и „Зайди, зайди ясно слънце“. Темпераментът на музикантите си личи в крайния резултат. Миро е по-спокоен като личност, той преподава джаз в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Тези песни, които общо наричаме македонски, са малко по-съвременни спрямо автентичните от сборниците. Това не са типичните селски песни, а вече имат градски привкус. Хората са се събирали по заведения и се обменя друг тип опит. „Назад, назад, моме Калино“ е песен от такъв период. Те се водят селско-градски, не е ясно дали нямат и композитор. Тоновият им обем е по-широк спрямо автентичните, но до нас са стигнали като народни.
„Пойде мома“ и „Накладоше“ са две песни, събрани в една композиция, тъй като са ритмично свързани. Калин Вельов обича да измества българските фолклорни размери и да ги оприличава на световните. Текстът на „Накладоше“ е любопитен. Песента е от турлашкия край. Етническата група на турлаците живее в района на Монтана. Хората и до днес съхраняват фолклора и диалекта си, който е абсолютно неразбираем. Ако се заслушате в текста на песента, няма да разберете почти нищо. Елате на концерта, ще ви го преведа.
„Зайди, зайди“ е с аранжимент на Мирослав Турийски. Това е неговото усещане за народна песен в по-джазов и спокоен аранжимент, който направи абсолютно сам. Другите ги мислим заедно и всеки добавя по нещо. В тази песен Мартин Ташев изсвири прекрасен тромпет.
„Цонке ле“ е песен от шопския край. Цонка е люта като червена чушка. Калин казва това за мен, защото съм от Враца. А аз му отвръщам, че когато Господ е раздавал чушки на света, над Враца е изпуснал целия чувал. Исках в песента да има съвсем различна средна част, което Мартин Ташев отхвърли: „Моля те, в никой случай!“ Но го направи и стана много хубаво.
„Заспала е баба Дора“ извадих от плочите на легендарния ни певец Павел Сираков. Той е от шопския край, а шопът се слави с това, че има добро чувство за хумор. Нефелитните песни не се пеят на висок глас и се предават от ухо на ухо. Тази е от този вид, но можем да я пеем с широко гърло, защото е с много забавен текст – за баба Дора, заспала между два стола, която сънува, „че я любят две момчета, две момчета, войничета. Па се чуди и се мае за кого да се омъжи.“
На какво ни учи българският фолклор? Какви уроци той пренася във времето?
Текстовете са като басни. На децата си често казвам, че текстовете изглеждат като описателни за живот, който е бил преди. Но животът е кръговрат. Нашите баби не са имали социални мрежи, а са разказвали истории чрез песни. От тях можем да извлечем поука и за днешните времена.
В тях е рецептата за устояване, отговорът на въпроса какъв е изворът на нашата жизненост, какво ни движи напред.
И са връзката с корена. Добре е да го познаваме. От там идва тази устойчивост и увереност на нас като хора и като нация. Не се гордеем много с нашата нация, а трябва, защото имаме много добри примери. Вярвам, че когато се основаваме на изконни митове, легенди и разкази как сме живели преди, имаме стабилна основа на земята, върху която ходим. По нея са стъпвали много големи личности. Трябва да се гордеем с тях и с тяхната борба, която е описана в песните.
„Петрунка“ е песен, която много отдавна предлагам на момчетата, но те я отхвърлят. А аз много настоявам. Мине се време, пак я предложа, пак я отхвърлят. Аранжимента направихме в деня преди концерта. А публиката много я хареса! Тя е една от любимите ми. Аранжимента направи Калин Вельов.
Албумът завършва с песента „Ерген деда“, отново с аранжимент на Калин Вельов. С Мартин Ташев направиха средни части между куплетите, които я разнообразяват. Освен че е брилянтен тромпетист и джазмен Мартин много умело и красиво борави с гласа си, импровизира с цитати от различни фолклори. Така тази песен стана по-международна. Калин Вельов намери прекрасни подложки, с които я направи по-електронна, по-бърза, по-модерна. Стана много любопитна и с нея винаги завършваме концертите си.
Записахме албума на живо в Bee Bop Café в Пловдив. Там винаги се радваме на добра адутория, която много харесва нашите песни. Постоянно разширяваме репертоара. Още когато започнахме да работим по новите заглавия, нямахме намерение да стигнем до албум, но ето че той е факт. Концертната премиера ще бъде на 27 януари, когато всички ще излезем на сцената на Sofia Live Club и ще изпълним песните от албума. Тогава албумът ще е в дигиталните платформи.
Чисто емоционално този проект най-много ме радва с това, че е съвременен. Песните могат да бъдат слушани от младите хора, на които няма как да представиш народни песни в оригинал и те да ги харесат, а тази музика трябва да стига до тях. Първият албум Jazz & Traditions бе много успешен, направихме много концерти и това ни провокира да продължим да мислим в тази посока. Във втория албум има по-бързи и хумористични песни. В музикално отношение съм по-меланхолична и винаги са ми харесвали бавните песни с легенди, с по-драматични текстове. На концертите винаги плача, хората плачат. А във втория албум има песни, на които хората повече се смеят.
Jazz & Traditions Vol. 2 е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
