Композиторът и китарист Георги Илиев създава през 2021 г. първи самостоятелен албум – Mista Future. Концепцията му е свързана с интереса на артиста към хип-хопа, а пиесите въплъщават разбирането му за музиката, която сближава, дава ти средство да осмислиш света, развива те и те прави по-добър човек. За Георги Илиев музиката е живот, а животът е любов. И както в албума влизат звуците от външния свят, така в записа на интервюто се чуват песните на птиците от зеления двор в Шабла, в който бяхме седнали да поговорим.
Как заглавието на проекта го описва?
Mista Future ме наричаха едни млади хора, с които преди време постоянно се разминавахме в града, заради това, което исках да направя, свързано с хип-хопа.
Как първата пиеса задава тона на албума?
С любов. Две години се лутах с превода на заглавието Love Is Every Tittle, което на български се превежда като „Любовта е всяка подробност“. Това е изконното начало. Хармониадата я измислих на пиано и я транскрибирах за китара. Реших да събера всички идеи, записани в телефона, на листчета и на салфетки и да видя какво мога да направя с тях. Тогава усилено се занимавах с аранжиране и оркестрации на произведения на други автори. Съсредоточих се върху авторски албум.
В тези скици имаше една кратка тема, която звучеше красиво, бе 8 или 16 такта. Тя стана композиция вследствие на запознанството ми с един човек, когото много уважавам – мултиинструменталистът и бийтбоксър Галин Ненов – KillaBee. Когато чу темата, помоли да му я пусна отново и отново. Слушаше със затворени очи. Тогава ми предложи този бийт. Ритъмът е много специфичен. Така се появи Wait for It.
Как стилистиката на албума отразява твоите интереси в музиката? Спомена за хип-хоп, но тук чуваме още соул, фънк, джаз, поп. Това е богат микс, който очевидно отговаря на твоите много широки интереси в музиката.
В периода, в който реших да оформя своите композиции и идеи, се опитах да се абстрахирам от повечето жанрове, в които свиря – поп и джаз. Избягвах да слушам друга музика, за да не се влияя от нея. Исках албумът да е абсолютно моето, като не се съобразявам с опита и знанията си във формообразуването и постулатите в музиката. Прицелих се в хип-хоп звука, съчетан с аналогов синтез. До ден-днешен аналоговите синтезатори са ми много интересни. С тях направих цялата стилистика на звука. На основата на хип-хоп звук исках да сложа своите мелодични линии и своето чувство за красота и хармония.
Day Chiller е експеримент в груув. В нея има интересна интермедия – хармония, която прелива, 14-тактова „квадратност“. Това ми е любимата част от песента. Стремих се да уловя момента, в който музиката излиза от теб без да бъде напътствана и по най-естествения начин влиза на нотния лист. След като направих повечето от композициите, установих, че в тях има подредба. Наслоенията от годините се бяха появили в този сюблимен момент. 14-тактовият интермедиен момент по много естествен начин се вписва в цялостната концепция на нестандартна форма на композициите.
Разкажи ни своята история в музиката и пътя, който те отведе до този албум.
Не съм от музикален род – мой далечен братовчед е барабанист, имам и далечна роднина – пианистка. Баща ми ми казва, че сам съм станал китарист. В 7 клас моят първи учител ми даде указания, с които успях да се справя в 10 учебни часа. Той ме научи да чета ноти, показа ми класиката. След това Веселин Атанасов разви интереса ми към електрическия звук. В джаза ме въведе Александър Петков – Сашо Кучето във Варна. През цялото време бях воден от копнежа си. Кръстен съм на двамата си дядовци – единият бе занаятчия, а другият постоянно бе заровен в книгите. Аз съм в средата. Благословен съм, че чрез езика на музиката мога да се докосна до толкова гениални произведения. Моят път е на самоходец. След Сашо Кучето последният ми преподавател бе Веселин Койчев в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Там се сближих със съмишленици, с които започнах да участвам в различни музикални начинания. Нивото ми рязко се вдигна. Академиите разтварят кръгозора на човек. Да се докоснеш до интелекта на своя преподавател е най-ценното нещо. Обучението ми в Академията ми дава правото да преподавам. Аз работя с ученици от 1 до 12 клас в училище „Св. Климент Охридски“ в Добрич, което е с профил музика.
Nile е каламбур, който се люшка между реката Нил и Найл Роджърс. Той е баща на груува, винаги се спира на най-красивите ноти и с най-близък и удобен гриф дава пълната информация. Исках да изразя възхищението си от такъв талант, който продължава своята кариера. А, говорейки за Нил – течението на реката е нещо, което ни води.
Устремен към бъдещето, какво от миналото носиш в себе си до степен да кажеш, че е определящо за твоя музикален изказ?
Mista Future наистина гледа към бъдещето, но с името на проекта насочвам и към идеята за „featuring“. Гласът ми в албума е използван повече като инструмент, отколкото като певческа фраза. Особено личи в Low Fidelity. Това е стилистиката на Робърт Гласпър и госпъла. От миналото искам да взема естествения звук от изпълнението на живо с акустични инструменти без семпли и компютърни звуци. Тук всичко е аналогово конструирано. Това за мен е път да запазим традициите си и да представим нови идеи. Low Fidelity е типичен пример за моето усещане за хип-хопа джаза.
Как дойде моментът тази музика да се превърне в албум?
Преди съм участвал в други начинания. След издаването на този албум реших да използвам заглавието като артистичен псевдоним. Последните ми записи преди това бяха с китариста Чавдар Гочев, с когото имаме проект Zenith. Според големината на залите разтваряме групата – свирили сме с барабанист, с контрабасист, но основното ядро са две китари. В албума си поканих Чавдар – той ми е един от най-близките приятели, с него мислим в една посока. Едновременно създавахме своите албуми, споделяхме си идеи, реагирахме емоционално и това ни даваше посока. Вълнението от музиката на другия ни окриляваше. Исках да дам воля на това, което ми е отвътре и самостоятелно се подрежа. В самото начало на проекта е Денис Попстоев, който много държеше да ми даде своя четиригласов аналогов синтезатор. За един следобед на него направих седем демо записа на пиеси от албума. Аналоговите синтезатори създават усещане за космическа среда с по-нехарактерни звуци – ниско звучаща хармония с ниско звучащ бас. Да съм на ръба е най-интересно за мен.
„172 начин на живот“ е разбирането ни с Галин Ненов за дръм енд бейс. В телефонен разговор той ми каза, че темпо 165 е начин на живот. Отговорих му: „А нашето е 172“. В албума слушаме изпълнението на живо от фестивала Varna Jazz Days през 2021 г.
Тази пиеса добавя още щрихи към албума в неговото ново издание.
Започнах работа по него през 2019 г. с идеи от 2017 г. и 2018 г. Само две заглавия са нови. Записах албума по време на пандемията, която заради работата по него почти не забелязах. Имам афинитет към барабаните. В албума поканих и други барабанисти – Александър Василев, Валери Ценков и Васил Вутев, който свири в записа на живо. Останалите партии ги изпълнявам аз. Галин прави гласова перкусия. Продуцирах албума сам. Първото му представяне бе на Varna Jazz Days, за което благодаря на Нейко Бодуров. Неговата покана още повече ме насърчи да довърша работата по албума. След издаването Младен Димитров направи ремастър на всички тракове и така се появи новата версия, която за мен е основната. Този вариант абсолютно кореспондира на очакванията ми.
„Буря в чаша вода“ е най-експерименталният трак. С Галин много си го харесваме. Интродукцията върви в риф, който е мелодически, но всеки тон има акорд. Това е абсолютен сблъсък с мелодичната линия в гласа, който влиза с афро звучене. Харесва ми диджейското присъствие. Диджеят се грижи за вибрацията на дадено пространство, той е творец. Исках да използвам някои от диджейските прийоми, като забавения бас. Така конструирах свиренето на бас и барабани. Тази песен не може да има друго заглавие – в нея има виелица с преходни части – два нестандартни бийта.
Разкажи ни за своя живот с музиката. Какво ти дава тя и как променя погледа ти към света, какъв стимул е за теб и как движи твоя живот?
За мен музиката е език за комуникация. Тя е начин да осмислям своите реакции спрямо околния свят и хората около мен. Тя формира личността и се видоизменя с твоето развитие. Музиката и живота са едно цяло. Моят съзнателен живот е преминал с нея. Казвам на учениците си да стават все по-добри музиканти, защото това ги прави по-добри хора. Не можем да изолираме музиката от другите изкуства. Музиката, живописта, литературата, киното са много свързани. Изразните им средства са едни и същи. Човек трябва да си отвори сетивата и да бъде приемащ. Изкуството ни пренася отвъд. С него излизаме от сериозността на бита.
Åbo e шведското име на град Турко във Финландия. Идеята за песента се роди на една бариера, на която всеки ден ми се налагаше да чакам преминаването на влака. Този звук се чува в началото, записах го с диктофон. Тази песен бе сингъл, но след това я включих в разширеното издание на албума. В нея има и текст, и соло на китара.
Какво отвори този албум за теб?
Мислех го като издание, което само да споделям с приятели, заради неговата експерименталност. Но той ми отвори път към сцените, включително A to JazZ тази година, а наесен предстои да го представя на „Камерна сцена – Пловдив“. Той ми даде възможност да преразгледам приоритетите си. Участвал съм в много проекти като сайдмен, но първият ми самостоятелен ми дава увереност. Гледам към следващ албум, в който ще поканя повече хора в записите, а също и в създаването на композициите.
„Без съмнение“ е с вдъхновението ми от съвременните стилове. Исках да направя хип-хоп трак. KillaBee има страхотно включване в средната част. В края направих трап дроп. Коста Коларов, бивш мой ученик, голям артист, тогава ме пита какво правя. Казах му: „Трап дроп“ „Имаш 40 дропа и нито едно парче, нали?“ – засмя се той. Но един от дроповете исках да използвам. И той влезе в тази пиеса.
Don’t Wanna Wake You Up е колаборация с Галин Ненов. Можете да си пуснете песента, ако ви се дослуша Рой Айерс.
Албумът е пожелание да сме с широк кръгозор и, ако сме фокусирани в нещо, да обхващаме с периферното зрение всичко около него.
Последната пиеса оформя контур с първата. Uni-Verse обобщава всичко до тук и затова я оставих като последен трак. Композицията е в три части. Поведоха ме текстът и хармонията, която прави странни стъпки, но в крайна сметка се подчинява на всички закони на музиката. Ще цитирам част от текста: „Вселената се разширява във всеки един момент, разстоянието между нас – също. Единственото противодействие на този физичен закон е любовта.“ Това е квинтесенцията на албума. Ако човек се движи по улицата, той няма да чува шума на собственото си тяло – биенето на сърцето, например. Затова в албума вкарах шумове отвън, които съм записвал с диктофона си, в самите записи генерирах шум. Във всички пиеси е така, а тук съм вкарал и малко „космически прашец“. С тази композиция съм много горд. Благодаря на Александър Василев, който отдели 10 дни, за да я слуша и да изгради концепция как да подходи към записа. Той свърши страхотна работа! Сложил съм тире между двете части на думата, за да се чете и като „уникален стих“. Всички говорят за вселената, но трябва да говорим за теб и за мен, за нас. Ние заедно можем да променяме нещата. Желая на всички да имаме своя „uni verse“ – уникален стих към близкия човек. Той е заключен в думата „любов“.
„За албумите от техните създатели“ с Mista Future на Георги Илиев излъчваме по Jazz FM на 11 септември от 19 ч. с повторение на 14 септември от 14 ч.
