В „За албумите от техните създатели“ по Джаз ФМ Мирослав Иванов представя третия си солов албум – Little Alien. Той излиза през 2019 г. и следва успеха на Directions от 2013 г. и Circus от 2016 г.
Мирослав Иванов е част от „Инфинити“, през 2004 г. създава „Сафо“, а през 2014 г. – Saint Electrics. Той участва в редица забележителни проекти като Funkallero, MetaFormoza. Често през годините е в студиото и на живо с редица други артисти, като Лили Иванова, Арабел Караян, Дони и Момчил, Васил Найденов, D2. Мирослав Иванов е част от групата на Стефан Вълдобрев „Обичайните заподозрени“. Две години свири в шоуто на Тодор Колев „Как ще ги стигнем…“. По време на двугодишния си престой в Ирландия издава албум с групата Amoric.
Little Alien е с премиерен концерт на 17 октомври 2019 г. в „София лайв клуб“. Триото, водено от Мирослав Иванов – китара и кийборди, включва Евден Димитров – бас, и Стефан Горанов – барабани. Специални гост участници са Живко Василев – кавал, и Александър Деянов – Skiller – бийтбокс.
Здравейте, аз съм Мирослав Иванов и с удоволствие ще ви въведа в албума Little Alien, разказвайки за всяка пиеса като начин на създаване и за настроенията, които са върлували в момента на създаването.
Започваме с The New Rabbit. Тази композиция за мен лично е много интересна, защото е първата, която осъществихме заедно с Евден Димитров и Стефан Горанов. Когато започнахме да работим по албума, естествено, имах идеи в съзнанието си, но исках той да бъде създаден в репетиционен процес. Когато си насрочихме първата среща с Ечи и Стефчо, буквално 15 мин. преди те да дойдат, ми хрумна рифът на The New Rabbit. Изпробвахме го и установихме, че става гот.
Другото интересно е заглавието на композицията. The New Rabbit е името на първата ни група с Милен Кукошаров, Стефан Кожухаров и Трифон Димитров – бас. Още бяхме първи или втори курс студенти в Консерваторията – 2000 г. или 2001 г. Решихме да направим банда. Имахме само едно свирене пред публика – в Swinging Hall. Но когато пиесата сега тръгна да се оформя като структура, като гръбнак, през цялото време в съзнанието ми плуваха кадри от това първо свирене. Дори си спомням с какво бях облечен – с много модерни, надявам се, шушлякови дрехи – риза и панталон. Не ги пазя, за съжаление. Бяха тъмнозелени. Когато пиесата стана готова, я изпратих на Милен и го попитах дали е съгласен да използвам като заглавие името на групата ни. Той хареса пиесата и каза, че според него е гот да използвам името.
Групата The New Rabbit я свързвам най-вече с репетициите, които направихме в 301 зала в новата сграда на Консерваторията. Доста репетиции направихме, по-скоро за кеф. Много обичам тази дума „кеф“, защото тя според мен е много важна във всяко едно изкуство. Репетирахме без да се обвързваме с резултат. По-скоро ни бе важно удоволствието, че свирим заедно.
В аранжимента на пиесата участвахме и тримата. Но основно, както в повечето пиеси в албума, в чисто композиционен план Евден Димитров има доста силно участие – и енергийно, и хармонично. Ечи е много дълбоко залегнал в този албум.
Следващата пиеса – Blue Radio, ми е любимата от албума. Не знам дали мога да опиша точно защо. Тя като цяло също е доста еклектична. Но това рифче, идейката, с която започва, ми назрява в главата от 3 – 4 години. Дори си спомням, че имах квартира на бул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Г. С. Раковски“. Хазяин ми бе Руслан Купенов – известен басист, който живееше доста дълго време в Норвегия, сега отново е тук, свирил е със „Синьо-белите“ с Емил Димитров и с много други формации. Спомням си, че в кухнята сме се събирали да пием уиски и съм му я свирил. Той много я бе харесал. Всеки път, когато се видим с него, винаги ме кара да му я свиря пак, независимо, че притежава албума и може да си я пусне. С него най-вече свързвам тази пиеса и този ми период, живеейки на това място.
В тази пиеса за първи път използвах доста синтезатори. Преди две години се сдобих с много хубав аналогов синтезатор Dave Smith – повечето музиканти знаят за какво става въпрос. Той ми отвори много хоризонти като ниво на аранжимента. Това бе първата пиеса, в която го използвах, и съм много доволен от резултата. Продължава да ми е любимото парче от албума. Аранжиментът пак се случи заедно. Той отново е с много силното участие на Евден Димитров, също и със Стефчо Горанов. Това е пиеса, която независимо, че идеята е моя, се случи в репетиционен процес.
Третата пиеса е Venus – „Венера“. Тя е изцяло синтезаторна, импресия от звуци. Свързвам я с жанра в Spotify Deep Sleep, който много често си пускам, когато искам да заспя. Това е много бавна, ефирна импресия, с много синтезатори. Има и един акустичен звук в нея. Това е истински дъжд, който, докато правех парчето, се изсипваше над София. Просто отворих прозореца, приближих микрофона и записах. Така че в пиесата освен синтезаторни звуци, има и природни. Аранжиментът е изцяло мой, ако може въобще може да се говори за аранжимент в тази импресия. Озаглавих я „Венера“, защото след като реших целият албум да има връзка с космическите тела, на тази импресия това заглавие щеше да й подхожда най-много. Венера е много малко изследвана планета и не се знае въобще какво се случва там.
The Knightly… Малко поизлъгах, че Blue Radio ми е най-любимата пиеса. Сега си давам сметка, че може би нямам най-любима. Говорейки за The Knightly, мога да кажа, че това е най-егоистичната пиеса в албума. Тъй като е еклектичен, много трудно можеш да определиш стиловата насоченост. Но тази пиеса е върхът на еклектичния момент в целия албум. Тук не съм се съобразявал с никакви стилове и буквално съм си правил каквото си поискам, без да мисля дали на някого ще му хареса. Именно за това мисля, че парчето е много егоистично. За щастие, най-много реакции имам точно на него и ревютата, които получих от Мексико и САЩ, говорят, че то най-много им харесва.
То е с електронен бийт и с две – три теми. Едната е блусарска, а другата е с ефект на китарата, което я прави да звучи по-електронно. После има рок соло, оперно отпяване, соло на барабани, от което са оставени само брейкове без бийта, накрая има един бийт, който, когато Васко Вутев го слуша, му каза името, но аз го забравих… Но е доста еклектична пиеса. Нарекох я The Knightly – рицарското парче – защото втората тема на китарата винаги ми е навявала рицарски момент, а и подхожда на еклектичния стил. Аранжиментът е изцяло мой. Дори когато го свирим на живо с актустични барабани, гледам Стефчо да свири по-електронно.
За Little Aliens да започна от там, че това е любимата пиеса на майка ми. Хармонията е повлияна от песента I Don’t Wanna Miss a Thing на Aerosmith. Изцяло акустично парче, то бе предпоследното, което сътворихме за албума. Когато той бе почти готов, решихме да привлечем Skiller в две от заглавията и това е едно от тях. Little Aliens е единственото произведение в албума с текст – той е от предстоящата стихосбирка на брат ми, Светлин Иванов. Тя трябваше да е излязла, но заради пандемията пак бе отложена и скоро ще се появи. Именно тази фраза повлия на Васко Стефанов да измисли концепцията за видеоклипа – единствения за Little Alien – и да обвърже концепцията с пчелите и изчезването им. Текстът е:
Счупихме ключалката отдавна
и сме буря от ненужен цветен прах
Именно там направихме връзката, че пчелите са извънземни и са тук само да ни помагат. Когато са разбрали, че нямаме нужда от тях, са решили да изчезнат. В такъв фентъзи план е клипът.
Албумът се казва Little Alien по идея на Поли Герасимова, която се грижи за визуалните концепции на всичките ми албуми. Тя прави обложките, както и визиите, които се прожектират зад нас по време на промоцията. Тя е виджей, измисля всички тези неща. Ще използвам възможността да я поздравя, защото са прекрасни и обложките, и визиите, които сътворява. Когато чу първата пиеса The New Rabbit, каза, че албумът трябва да се нарича Little Alien. Аз, естествено, първоначално се изсмях, защото бях започнал да разсъждавам по много сложни творчески имена. Бях задълбал. Тя ме изкара от този дълбок трап, в който бях попаднал.
И тъй като на обложката на диска виждаме много звезди, какво си мислиш, когато погледнеш към звездите, за космоса и Вселената?
Предполагам, каквото си мисли всеки човек. Първо в съзнанието ми изплува една мечта, но то не е мечта, аз съм сигурен, че е така – че не сме сами, естествено, във Вселената, че има много други форми на живот, изключително интелигентни, шарени, пъстри, различни като форма. Другото, което веднага ми изплува в съзнанието, е колко малки сме в сравнение с всички небесни тела и как не трябва да се тревожим за абсолютно нищо и не трябва да даваме воля на неща като его, макар че преди малко говорих за личното си его с The Knightly. Но, наистина, толкова сме малки, че няма нужда въобще да се тревожим за нищо.
Рифчето за Thracian Beetle ми хрумна, също както се случи с The New Rabbit, буквално 15 – 20 минути преди Ечи и Стефан Горанов да пристигнат на репетиция. Това бе втората или третата ни репетиция. Темата я имах доста отдавна. Дори си спомням, че я изпълнявахме в контекста на друга пиеса с Елица Тодорова и Стоян Янкулов, когато преди години с тях направихме доста концерти. Реших да я извадя и да я направя в този албум, защото тя е моя. Свързвайки я с този риф, се получи фюжън прогресив рок пиеса, която винаги съм свързвал с Петко Стайнов и неговите „Тракийски танци“ като настроение, като дъх, като мирис. Именно за това избрах заглавието „Тракийски бръмбар“. „Тракийски“ заради Петко Стайнов, а „бръмбар“, тъй като има част от солото на китарата, в което свиря хроматични пасажи в бързо темпо, които винаги са ми напомняли на бръмбар, пърхащ с крилца около цветя. Много се гордея с тази пиеса, особено със солото на Стефчо Горанов накрая. Доста приятно се получи. И пак ще кажа – то ми е едно от любимите парчета в албума. Поредното. Оказа се, че всички са ми любими. Като ги слушах тази сутрин, харесах си албума, наистина си го харесах.
Blues on Mars е отново доста еклектична пиеса. Това е идейка, за която бях вдъхновен от риф на Scorpions. Ето, давам за пример две групи, и двете са рок групи. Доста бекграунд имам в рока и много обичам рок музика. После пък пиесата тръгна по-блусарски, стилистиката на Джон Скофийлд влезе в тази на Scorpions. Но когато започнах да го продуцирам и да правя аранжимента финално, реших, че в тези две почти несмесяеми стилистики – на Джон Скофийлд и на Scorpions, е най-добре да влезе една пинкфлойдска част – по-ECM-ска, разлята, ефирна. Тогава ми хрумна солото, което влиза първоначално и е по-блусарско, да се прекъсне изведнъж с тази ефирна част. Получи се нещо, което лично бих нарекъл стил „Миро Иванов“. Не съм чувал, доколкото съм слушал много музика, без да искам да кажа, че съм слушал всичко, но не съм срещал на друго място такъв род изразно средство. Затова се гордея толкова много с това, което се получи. Накрая влизат и едни синтезатори, които правят пиесата още по-еклектична – тази дума много често ще я използвам в целия разказ. Така се получи Blues on Mars. А заглавието вече е в стилистиката на целия албум. Реших, че на Марс биха свирили точно по този начин блус.
Orpheus – „Орфей“ ми е много на сърце, много красиво се получи. То тръгна от едно рифче на Ечи, което той засвири на баса, после аз добавих втората част, Б-то , и измислих и темата. Имаме специален гост – кавалджията Живко Василев, който участва и в Thracian Beetle, но там той не свири соло, а само темата, което аз лично отчитам като малък пропуск в албума. Бих искал в Thracian Beetle да чуя и соло на Живко Василев, но понеже той се включи към края, нямаше как да променим целия гръбнак, цялата структура на пиесата. В „Орфей“ той свири прекрасно соло и в средата, и в края – пиесата затихва с негово соло.
Именно заради Живко Василев я озаглавих така. Орфей е една от нашите гордости, всички знаем, че е живял по нашите земи. Доколкото съм чел литература – по-скоро езотерична, отколкото историческа – той не е бил само добър музикант, бил е и лечител, човек, който може да тълкува сънища, звездоброец – много хубави неща му приписват. Много съм горд и със солото на китарата в тази пиеса. Тя пак, бидейки импровизация, е по-скоро с фюжън изразни средства. Мисля, че е достойна пиеса да закрие този албум.
Докато слушам Little Alien тази сутрин, си помислих нещо, което бе малко философско и абстрактно, но ще се опитам да го споделя. Не съм сигурен, че ще се получи, не съм сигурен и че е хубаво също така. Влезе ми мисълта, че много би било трудно да бъдеш арогантен, ако си творец. Защото самият начин на създаване на каквото и да било изкуство те кара да уважаваш много повече чуждото изкуство. Замислих се, че цялата арогантност и агресивност на нашата епоха най-вече се дължи на това, че по странен и неведом път като че ли все повече хора се разграничават от творчеството. Би ми се искало да живеем в свят, в който всеки се занимава с творчество, независимо какъв вид е. Така светът ни би бил по-малко агресивен и арогантен. Затова се замислих тази сутрин, докато слушам собствения си албум.
Искам да завърша с нещо, което казах на промоцията на първия си албум, когато тя приключи. Тази мисъл е на Дровал, езотеричен автор: „Ако мислиш само за душата си, тогава Господ мисли за парите ти.“ С това искам да пожелая на слушателите на Джаз ФМ да мислят повече и по-често за душите си.
Във „Филми за джаза“: в студиото на Мирослав Иванов – как се роди албумът Little Alien
„За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
