„Оставени мечти“ е дебютен албум на „Миро Найденов бенд“. Групата е водена от Мирослав Найденов – вокал и китара, автор на композициите и на текстовете с аранжименти на цялата група, в която са още Явор Намлиев – орган и беквокали, Владислав Мирчев – бас и беквокали, Веселин Цветанов – барабани. Албумът е вече достъпен в Spotify, YouTube и Tidal в навечерието на неговата премиера с концерт в Sofia Live Club на 6 октомври от 20 ч. при вход свободен, когато той ще бъде представен за първи път и на диск. „Оставени мечти“ излиза с финансовата подкрепа на „Музикаутор“.
Винаги съм бил свързан с блуса. Тук музиката е по-скоро блус-рок, дори има откровено рок песни. Повечето идеи се родиха по време на локдауните, затова някои от посланията могат да се сторят на слушателите по-мрачни.
Неслучайно като дебютен албум, той започва с „Моята история“. Песента е за времето още отначало, когато като младеж се захванах с музика, разказва как е протекъл моя живот. От дете обичам блуса. В него всичко е честно. Това не са художествени произведения, а реални случки от живота на музикантите, както е и с нашите песни. Винаги са ме водели импровизацията и прякото обръщане към слушателите, които, както често свирим в клубовете, гледаш в очи. Блусът е самата емоция. Във всеки един тон можеш да си оставиш сърцето.
„Колко още“ е от по-рокаджийските песни, макар да е изградена на блус схема. Текстът е насочен към жените, към мъката от разделите…
Групата започнахме с Веско Цветанов, с когото имаме друг проект – „Гери Мур трибют бенд“. Дълго време свирим заедно и сме приятели. Пианист, органист и беквокалист е Явор Намлиев, с чийто баща свирим в „Камен Кацата бенд“. Басиста и беквокалист Влади Мирчев оставих на последно място, защото трябва да е на първо. Той изнесе всичко покрай смесването и мастерирането – много сериозен труд и търпение, за което му благодаря. Без него албумът нямаше да стане достояние на хората.
„Кръстопът“ е блус балада, родила се в локдауна. Готина и мелодична песен с изразена китара и тема.
Ние сме клубна група с блус насоченост и най-често се подвизаваме с двата блус бара в София – „Делта“ и „Пачес“. От първото ни участие в „Остров на музиката“ миналата година тръгна всичко. След това свирихме на „Цвете за Гошо“. Сега ни предстои турне в страната. Надаваме се догодина да имаме възможността да стъпим на повече фестивали, за да можем да свирим на живо музиката си.
„Час пик“ е един от двата инструментала, единствената творба от времето преди сформирането на групата. Седем години живях в Будапеща и ми се налагаше веднъж месечно да давам 24-часови дежурства в посолството. Там обикновено имаше пълна тишина и спокойствие и много често ми се случваше да мога да седна да напиша текст или песен. Тази пиеса се роди именно там. Първо я записах с Bluestream с Ники Бакалов и Венци Павлов, с които свирихме между 2015 г. и 2017 г.
В блус музиката всичко е много честно и поднесено натурално – и като послание и текстове, и като звук, и като представяне на сцената. Всичко е изсвирено от сърце. Ако хората са доволни и благодарят, казвам: „Благодаря, не знам колко е било добро, но беше от сърце“.
В „За любовта“ има и малко фънк, и рок, и фюжън елемент. Тя е отново с текст с любовно послание. Песента събрахме заедно като аранжимент и се роди в последните месеци.
Обичам да смесвам в други проекти блуса с джаз музиката. Много харесвам джаза, той ни кара да се развиваме. Винаги съм обичал да използвам джаз елементи в блуса. Този албум се роди повече като блус-рок. Може би поради времето, в което излязоха тези песни, в тях има малко повече агресия. Особено като по-млад съм свирил много рок. Така се получи сплав между рока и блуса.
„Мързелив рок“ е една от свежите и весели песни, а те не са толкова много в албума. Тя е шафъл, с весел текст, типично блусарски. Песента не изразява мъка и не описва раздяла, а е весела и мисля, че ще се хареса на хората.
„Оставени мечти“ е за равносметката, когато човек вижда как е изоставил някои мечти. Песента е в по-силно рок звучене, с по-малко блус елементи. Текстът е ретроспекция на случки от моя живот, за които се замислям, когато се връщам назад. Не знаех как да озаглавя албума – дали на някоя песен или по друг начин. Влади ме посъветва да избера заглавието на тази песен.
„Твоята снимка“ е следващият сингъл от албума. Тя е посвещение към близък приятел и колега, с когото свирихме в „Камен Кацата бенд“ – Александър Йорданов. Той си отиде внезапно и на мен ми е много мъчно. Не минава и ден да не се сетя за него. И като човек бе изключителен, и като музикант – с голям опит. Посвещаваме му тази песен, в нея сме излели всичко, което чувстваме към него.
„Всичко за теб“ пак върви в блус схема, но е отново с по-тежки рифове и интересен край. Това е типична блус песен. Блус музиката ни е научила нещата, за които пеем, да са преживени. Това дава връзката с публиката и носи най-чистото послание.
„Тръгваш си“ е бавна и донякъде мрачна минорна блус песен за раздяла, с малко тъмен риф, който носи настроението на текста.
Блус сцената в България е малка. Спомням си навремето каква голяма блус сцена имаше в Унгария, а днес приятели от там ми казват, че не е останало почти нищо. Бившият ми хармоникар Андреш, когато дойде за последен път, каза: „Вие сте щастливци да имате тези две места и да се свири толкова много блус в София.“ Не са толкова много хората, които слушат тази музика. Не сме правили сметка как ще се продава нашата музика или как да хванем определена публика. Не, така са дошли песните, направени са от сърце и така са поднесени на хората.
„Хора“ е най-мрачната песен. Тя се роди във втория, най-сериозния локдаун. Текстът е с послание за това накъде е тръгнал светът, как хората са объркани. Иска ми се да е по-различно, но нещата вървят по този начин. Тази песен е донякъде критика за посоката, в която сме се отправили.
„Синьо“ е вторият инструментал. Преди две години бях на почивка и един следобед седнах на терасата с електрическата китара, без да е включена. Докато семейството ми си почиваше, пиех кафе и този инструментал бе почти готов за 20-ина минути. След това го пипнахме с групата, направихме аранжимент. Но цялата идея се роди много бързо, докато бях на почивка на българското Черноморие.
