Вече съм на 27 години. Водя се барабанист, но съм също така и перкусионист и композитор, а вече и преподавател от време на време. Бих искал да ви разкажа повече за дебютния албум Dark Is Bright на моя много скъп проект Half Easy Trio.
През 2012 г. заминах да уча в Ротердам, Холандия, където следвах в джаз отдела на Консерваторията „Кодартс“. Научих страшно много, отвориха ми се очите за много неща, свирих с какви ли не музиканти – това е незаменим опит. След това следвах магистратура в поп отдела с други прекрасни учители. Свирейки на различни сцени в различни проекти, бидейки сайдмен, изпълняващ музиката на някой друг, в един момент се замислих дали и аз да не се опитам да изкомпозирам нещо. Дълго време усещах, че имам какво да кажа, но някак си моментът все не назряваше.
Той дойде по един доста нестандартен начин. Гледах един любим филм – „Красив ум“. Той остави доста сериозен отпечатък в съзнанието ми. Понеже от време на време свиря на пиано – имах прекрасен учител в Музикалното училище, няколко дни по-късно седнах на пианото и изпробвах някои идеи. Усетих как започнах да се връщам към сцени от филма, които ми бяха повлияли много силно и започнах да се опитвам да ги пресъздавам. Във филма се разказва за гений-математик, болен от шизофрения. Така озаглавих пиесата Schizo. Това бе първата пиеса, която написах за триото.
Тогава не знаех, че го пиша за това трио. Нямах грандиозни планове. Много ми хареса как пиесата прозвуча като за първи опит. След това имаше друга случка, която пак ме подтикна да пиша музика. Тя бе много по-различна. Един ден си карах колело по ротердамските улици. Реших да поема по по-различен път и стигнах до голяма гора. Беше тъмно и мъгливо. Стоях пред гората и се чудех какво би станало, ако вляза в нея. Изглеждаше доста страшно. В крайна сметка не го направих, но няколко дни след това пак седнах на пианото и започнах да си представям как биха се развили нещата. Как, като вляза в гората, най-вероятно бих започнал да чувам шумове, което е нормално. Но човек в главата започва да си създава неща, които не съществуват. Представях си как в един момент започва да ме дострашава, да тичам из гората, да си мисля, че някой ме гони. Така се роди втората пиеса за триото – What If – „Какво, ако“ бях влязъл.
След като имах тези две пиеси, се замислих защо да не продължа още по-сериозно да се занимавам с това. Задаваше се един конкурс, на който много исках да се явим с някоя група. Събрах трио, през юни 2018 г. записахме пиеси в студио и през декември спечелихме конкурса Keep an Eye: The Records, Амстердам. А имахме само три пиеси! Третата бе Folks’ Meadow, в която имаше фолклорно влияние от българската народна музика.
След като спечелихме конкурса, вече ни бяха поставени срокове, в които да бъде готова музиката за албум, да я запишем в студио и да я издадем. Тогава вече си казах: „Нещата придобиват по-сериозен облик.“ И започнах да пиша музика. Обаче точно в този период се случваха какви ли не неща с негативен нюанс. Това допълнително ме стресираше и напрягаше, но пък ме предизвика да изкарам най-първичното и най-истинското от мен. Но си признавам, имаше моменти, в които трябваше да довърша пиесите, а изобщо не ми беше до композиране. Например има една пиеса Me vs mE, която описва най-добре тези конфликти, които изпитвах в този период. Имаше един момент, в който все исках нещо да добавя към нея, мислех, че не е достатъчно добра. И в един момент си казах: „Това е, тя казва това, което имам предвид, предава посланието.“ Просто я оставих така и до ден-днешен ми харесва.
Идеята на Can’t Wait бе да пресъздам това усещане, когато човек е нетърпелив, иска да забърза времето, да стигне до някакъв момент, в който си мисли, че ще настъпи щастие. А, всъщност, както винаги става в живота, много по-приятно е, когато очакваш момента, отколкото, когато той дойде. Цялата пиеса бих я описал като да е „на тръни“, има нещо детско в нея, нещо нетърпеливо.
Остават Bright Is Dark и Dark Is Bright, които са като братче и сестриче. Bright Is Dark е по-малкото братче, да кажем. Мисля, че са доста идентични като настроение. Чисто композиционно има доста еднакви елементи в тях, както и размера. Dark Is Bright пък исках да обобщи цялата история на албума. Затова я сложих последна и носи името на албума. Исках тя да обобщи това постоянно преплитане на тъмно и светло и да опише всички емоции и звуци в едно.
За щастие имахме възможност да представим албума на не едно и две места. В Холандия бяхме на много приятни сцени: в „Бимхаус“ (Bimhuis) – легендарно място за изпълняване на джаз музика, както и в „Де Дулен“ (De Dulen) – най-голямата концертна зала в Холнадия. Ние свирихме в една по-малка заличка, но въпреки това бе изключително приятно. Представихме албума си в Белгия, след това дойдох и в България на джаз фестивалите в Бургас и Варна през лятото. Тогава бяхме в по-различен състав със страхотните музиканти от България – Антони Дончев на пианото и Михаил Иванов на баса.
Иначе в оригиналния състав на пианото е Франц фон Чоси от Германия, който ми бе преподавател в Консерваторията, той е малко по-възрастен. За мен бе истинска чест да запишем албума заедно и той изобщо да се съгласи да участва в триото. А на баса свири Йоханес Фенд от Австрия, с когото от дълго време се канехме да създадем проект, но не знаехме какво точно искаме да направим. Реших, че това е най-подходящият момент да го поканя. Сега се очакваше да свирим и във Франция. В Антиб, близо до Ница, бяхме избрани да участваме в шоукейс на 5 декември. Добрата новина е, че събитието е отложено, не е отменено. Тоест, догодина би трябвало да свирим и там.
Продължаваме да разширяваме хоризонтите и териториите, на които да представяме албума. Надявам се в един момент да излезем и извън Европа. Има идеи, но всичко изисква време и търпение.
