Преиздаден през 2026 г. за първи път на дигитален носител, албумът „Лудият свят“ на композитора и флейтист Борислав Ясенов ни връща няколко десетилетия назад във времето. Към кой момент от българската музикална история?
Този албум е отпреди 30 год.
И с участието на такива музиканти като доайена Огнян Видев и толкова младите тогава Михаил Йосифов, който свири по целия свят, Владимир Карпаров, който сега живее в Германия, Димитър Рупчев; в основния квартет е Пламен Карадонев, който от години е в Съединените щати. Много нишки се преплитат в този албум. Тези артисти оставят своята следа в пиесите. Ще е интересно да разкажете каква е тя вече от перспективата на днешния ден, когато знаем докъде са стигнали те. Но първо – каква беше идеята за създаване на албума тогава, преди 30 год.?
Идеята бе да реализирам едно дръзновение, което като по-млад музикант имах. Трябваше да дам форма на бурните страсти и емоции, които тогава ме вълнуваха. Този албум бе първият ми, който бе доста успешен, но се оказа и разнообразен и търсещ.
Първата пиеса е заглавната „Лудият свят“. Какво изразява тя и как?
Заглавието „Лудият свят“ тогава ми хрумна като философско мислене върху албума, тъй като за мен то изразява вътрешния свят на твореца. Той е мистичен, непредсказуем, в същото време много динамичен, а се оказва – и неподвластен на времето. Затова и албумът е толкова наситен емоционално. Това е синтез на джаза с класическата музика, но преди всичко е джаз с леки мелодически влияния от съвременната класическа музика тогава. Това доведе до специфична мелодика и до подход към композиционната структура като към класическа пиеса, а в същото време може да се нарече куул джаз или алтернативен джаз. В своята същност това си е изключително джазова музика, която обединява тези смели намерения.
В пиесата специален участник е Михаил Йосифов, за когото ще разкажем след малко. Какъв е генезисът на албума?
Пиесите бяха написани и записани през 1996 г., а албумът бе издаден през 1996 г.
От Riva Sound.
Riva Sound, които ме подкрепят изключително в тези години и аз съм им много благодарен.
Нека да поздравим и Румен Бончев с това, което той направи през годините. Десетилетия от българския джаз бяха създадени с неговото участие и съхранени чрез него, какъвто е и случаят с този албум. По онова време търсихме нови пътища напред, гледахме в нови посоки, опитвахме се да видим по-далеч, отколкото можехме досега. Това бяха преломни времена. Втората пиеса е „Проблясък“ и аз наистина я свързвам със търсенето на тези светлини, които да дават обещание за бъдещето. С какво чувство създадохте този албум в конкретния времеви контекст на средата на 90-те?
Чувството беше изключително целенасочено към този синтез и към натовареността в добрия смисъл на думата като аранжимент, хармония, ритмика. Всичко, изразено в албума, е изключително разнообразно. Дори всяка една пиеса е в такава концепция, че не е просто темичка, върху която да се импровизира, а носи дялове. Различните пиеси се противопоставят една на друга, търсейки общата идея на това, което съм заложил като философия в албума. „Проблясък“ е в тривременен размер, а в същото време минава в суинг със специфична пулсация, в хорусите също има изграждане, суингът преминава във фаст, а де факто това е джаз валс. Богата пиеса.
Тези движения в музиката олицетворяват и Вашето желание за движение напред, за това музиката да бъде пренасяна нататък във времето на основата на образците, свързана със съвремието и с очертаването на нови пътища напред в този синтез. Албумът е записан в основен състав с Пламен Карадонев – пиано, Николай Георгиев – бас китара, който за съжаление вече не е сред нас, Антон Чаушев – ударни инструменти, и специални гости, за които ще разказваме в течение на времето. Но първо нека да поговорим за квартета и защо тези музиканти бяха Ваш основен избор за спътници в музиката.
Този квартет беше много успешен и бе формиран на базата на моето ръководство на формации в Студентски дом на културата в Пловдив „Синята къща“ по името на сградата, в която се помещаваше в Стария град. Там имах възможност от 1991 г. да съм художествен ръководител и през тази джазова формация да минат много имена, които в момента са утвърдени у нас и в чужбина. С тази група записах и първия си албум, като басист бе Георги Карагьозов. Той също пътува много из чужбина, преподава и концертира. Заради това поканих Николай Георгиев – светла му памет. Той бе уникален басист и се вписа изключително в трактовката, която имах към джазовата музика. Моята цел винаги е била да работя с утвърден квартет, с който да можем да се усещаме във всеки един момент емоционално, професионално и приятелски. И това винаги водеше до добри постижения в творческата ми дейност.
И към квартета специални гости в две от пиесите „Ами ако...?“, която следва, и „Въртележка“ по-нататък, се включват Огнян Видев и Димитър Рупчев. След малко ще разкажем за приноса на Димитър Рупчев, а сега няколко думи за Огнян Видев и присъствието на неговата китара в този албум.
Огнян Видев е изключително емоционална и много търсеща творческа личност. Това е един от стожерите на джаза в България, с когото съм имал удоволствието да работя много дълго време в дуо. Нашата съвместна дейност започна още преди албума, така че той си беше естествено продължение. С него си паснахме в типа стандартен джаз, който да бъде пресъздаден по иновативен творчески начин, в който хот импровизацията върви през цялото време. Това ни беше една много добра концепция. Постоянно имахме отклонения от стандарта в съвсем различни неочаквани посоки. Успявахме да се следим и то почти се превръщаше във фрий джаз. Работата с него за мен беше изключителна чест и удоволствие. Имахме над 20 год. активна концертна дейност. За мен Огнян Видев е един не просто супер музикант, а човек, който ми подаде ръка, вкара ме в среди, в които допреди това не бях. Той прокара една пътека, по която да се развивам, подкрепяйки ме в тази импровизационна техника и в начина на мислене като новатор в джаза.
И като прилив на вдъхновението.
Абсолютно.
Защото Оги е точно такъв, следващ вдъхновението, което музиката дава и даващ вдъхновение на хората, с които работи.
„Ами ако…?“ е най-стандартната пиеса, ако може така да се нарече. Но тя действително е суинг, използвайки формулата въпроси и отговори в една дълга темичка, без да има странични влияния. Затова и така я озаглавих. В целия този бурен и необуздан тогава във времето начин на мислене реших да приложа пиеса, която да е по-стандартна и си казах „Ами защо не? Какво ще стане, ако...?“
„В мъглата“ е една от най-дългите в този албум, над девет минути. Самото времетраене предполага идеята за максимално разгръщане в музиката. Как чувствахте музиката тогава? Какъв беше Вашият начин на мислене, Вашето отношение към музиката?
Тази песен е любимата ми от албума, защото отговаря най-истински на темперамента ми. В нея има фрий джаз като интродукция. След това – фиксиран фюжън фънки ритъм, който държи началото на добро развитие в латино вариант а ла самба, а после идва фаст самба. Така че развитието е абсолютно пълно. Пиесата е изпъстрена също с много унисони и стоптайми и така нататък, които са доста впечатляващи.
Виждам как винаги правите така, че да се случва постоянно нещо интересно в музиката със своето познание за нея и с различните изразни средства, които могат да бъдат използвани. Специален участник е Владимир Кърпаров.
Млад, но изключителен музикант. Не са случайни хората, с които записах този албум. Това, което се случва вътре, много колеги казват, че и в момента е на ниво и все още музиката звучи авангардно в съвременната джазова среда. И това беше идеята, която някой подхвърли, за да се замисля аз 30 год. назад какво се е случило.
Къде забелязахте Влади Карпаров?
Ние бяхме колеги, които имахме контакти помежду си. Тези, които свирихме тогава по-активно, не бяхме много. За албума подбрах такива, които мислят много по-новаторски. И не само мисленето, а самият професионализъм в изпълнението, интерпретацията беше съвсем целенасочено подбран, за да се случи това, което имам като идея.
Какво си представяхте, че ще допринесе той за албума?
Трябваше да внесе повече нерв и този западен начин на свирене на саксофона, който минаваше тогава за модерен и много малко музиканти успяваха да го асимилират и да го практикуват.
„Игра“ всъщност е фаст, но и не точно, защото в своето развитие от 2/4 към 4/4 преминава в 3/4 в бързо темпо, след което – 3/4 бавно темпо и завършва в малко успокояващ, но държащ нерва на фаста а ла рок, унисон. Като всяка една друга пиеса в албума, тя е много обмислена, с различни движения и в ритмично, и в хармонично отношение.
Дори заглавието на „Размисъл“ предполага голямата дължина на пиесата – най-дългата в албума. Тук отново специален участник е Михаил Йосифов – един самороден талант, който вие още тогава сте разпознали в самото начало, в зародиш.
Абсолютно така си беше. „Размисъл“, тази бавна пиеса, е философски, лирически настроена и носи лека мистика в себе си. Целият аранжимент основно върви в точно разписана ритмична структура, която ритъм секцията държи през цялата пиеса. Отгоре Михаил Йосифов свири с тромпет със сурдинка, за да допринесе с тембъра на инструмента си за тази мистика, която се чувства в пиесата.
Предстои да чуем втората пиеса със специалното участие на Огнян Видев и Димитър Рупчев – „Въртележка“. Сега да Ви попитам за поканата към вокалиста.
Димитър Рупчев също беше от хората, с които имахме доста контакти. Пак казвам – не бяхме много тези, които се въртяхме в професионалната сфера и ходехме да свирим по фестивали. Той ме беше впечатлил със своето скат пеене и с възможността си да импровизира, при което към пиесата добавих унисони с глас. Иинтродукцията върви на предявени времена със сложна хармония. Тя е като част, която слага край на импровизацията и показва, че идва следващият импровизиращ. И тази пиеса има много разнообразна ритмика, също минава през 6/8, завършва в 7/4. Дяловете са много, пак в прогресивна идея, която да бъде подкрепена в самото изграждане. Пиесата завършва съвсем импровизационно, с определена статична ритмична фигура, която се поддържа от квартета, а ние с Митко Рупчев импровизираме, говорейки си с постепенно затихване. Завършва малко като все едно ни се е завило свят. Тази идея ни хрумна по време на самия запис. „Въртележка“ съм я писал за дъщеря ми, която тогава бе малка. Никъде не съм го афиширал, но сега го казвам.
Този албум през 1998 г. е издаден на касета, днес – за първи път на диск. Тогава сте млад директор на Студентския дом на културата, а днес – преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив. Как гледате на младия себе си сега?
Мога да кажа, че съм удовлетворен от това, което се е случило, защото много неща, записани в този албум, са изсвирени на доста високо ниво. Изключвам идеята, за която говорихме, и композиционния план и т.н. Нещата са изсвирени на доста високо ниво. Импровизацията е важна част от джазовата музика, без която не може. Доволен съм от това, което чувам. Дори покрай преиздаването на албума ми хрумна да направя проект „Проблясък“, който наричам още „Връщане към бъдещето“, за да представя тези пиеси, които не са лесни за изпълнение. От мястото на сегашното си професионално положение съм доста учуден от това, което се е случило тогава.
Вие казахте „дръзновение“. Това е било така, така е и до днес, виждам.
Абсолютно, дръзновение и търсения. Неспокойна творческа душа, която иска по някакъв начин да изкаже всичко, което бушува в нея емоционално.
Предстои да чуем последната пиеса. Тя носи специфичното заглавие „Психо“. Защо?
„Психо“ е също любима пиеса. Заглавието идва от връзката на общата идея и състоянието, в което човек изпада творчески. Тогава той разсъждава сам върху себе си, върху нещата, които се случват в изкуството, в това какво е постигнал. И изпада доста често в такива състояния, които не са, бих казал, съвсем адекватни в някаква ситуация. Но в същото време удовлетвореността дава и заглавието на тази пиеса, която през цялото време върви на абсолютно неравноделни размери. Ритъм секцията върви в сложна хармония с постоянни смени. А импровизацията дава тази лекота, лирика и удовлетвореност, доброто чувство в творческия импулс. Хубава импровизация.
Нека накрая да се завърнем към най-ранната младост и Вашия първи албум. Разкажете ни накратко сега, а нататък ще бъде много интересно да го чуем.
Първият албум се нарича „Мо’ди’лог“, , съчетавайки думите „монолог“ и „диалог“, за да покажа търсенията на другия в себе си. Това е монолог с мен и диалог с останалите. Връзката е отново между творческата личност, публиката и тези хора, които обичат джаза и емоционалните дръзновения и възможности, които той им дава.
„За албумите от техните създатели“ с „Лудият свят“ на Борислав Ясенов слушаме по Jazz FM на 22 април от 19 ч. с повторение на 25 април от 14 ч.
