След десетилетия, през които е преследван и низвергнат, през 70-те години на миналия век джазът в неговата чиста форма започва да придобива публичност и да намира място на официалните сцени в България. През 1977 г. в София се провежда първият национален джаз фестивал, наречен Първи преглед на български джазови оркестри. Явяват се състави с добре познати имена на участниците – Михаил Ваклинов, Йордан Капитанов, Веселин Николов, Симеон Щерев, Петър Петров, Марио Станчев, Петър Славов, и една съвсем млада формация, водена от Любомир Денев. Непосредствено преди фестивала той създава своето трио с Иван Иванов – бас, и Борис Динев – барабани, за гост солист кани флейтиста и саксофонист Петко Томанов. Триото изпълнява три пиеси, две от които са творби на Любомир Денев. „Обреден танц“ е единствената от фестивала, която е бисирана – и до днес е щастлив от това признание авторът. На форума той показва богатия си творчески облик, като освен изява с триото си, пише пиеса за водения от Петър Славов Бигбенд „Експеримент“, който също така дирижира. Две години по-късно триото му с гост солист Петко Томанов записва албум, издаден през 1980 г. от „Балкантон“, като в него на бас китара свири Данаил Драганов. Днес го представяме в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM. Предаването започваме с друг издаден от „Балкантон“ запис. В дългосвирещата плоча от Първия преглед на български джазови оркестри от изпълненията на Любомир Денев джаз трио с Петко Томанов е включена пиесата „Разходка в неделя следобед“. Формацията е представена като Джаз квартет към Културния дом на Българската държавна консерватория.
Снимка:
Балкантон
В текста на обложката Дарина Христова пише: „Появата на „Джаз трио Любомир Денев“ не бе случайна. Причина за това бе както трайният интерес към джаза, събрал тримата млади музиканти, така и създалият се благоприятен климат за развитието на това изкуство у нас. Първите им изяви са пред студентска аудитория през пролетта на 1977 г. — годината на Първия преглед на българските джазови оркестри. Участието в него — вече заедно с известния музикант, флейтиста Петко Томанов, донася и първия сериозен успех — формацията е обявена за „явлението“ на прегледа, а пиесата на Л. Денев „Обреден танц“ изтръгва спонтанните овации на публиката и остава като единственото бисирано изпълнение... За този сравнително кратък срок съставът има зад гърба си интересна и богата творческа биография. Освен многобройните изяви в страната, четиримата музиканти защитиха достойно престижа на българския джаз и в чужбина — на международните джазови фестивали в Прага и Дебрецен, „Джаз джамбъри’78“— Варшава, а също така и на XI Световен младежки фестивал в Хавана.“
Какво ви събра в триото?
Любомир Денев: Основах триото пред 1977 г., след като напуснах като барабинист квартета на Симеон Щерев. Преминах на пиано, направих свое трио. На контрабаса поканих Иван Иванов, а на барабаните – Борис Динев. Той ми бе препоръчан, но аз го помнех от Музикалното училище. Много важно е, че той имаше комплект барабани. През 1977 г. започнахме работа и се явихме на първия фестивал, тогава се казваше Преглед на джазовите оркестри през декември. За това участие, благодарение на журналиста Владимир Гаджев, се свързахме с Петко Томанов. Той даде идеята, че така триото ще звучи като „Джаз фокус’65“ след 10 години. Познавах го, той бе състудент на брат ми в София. Той вдигна много нивото на нашата група – изключителен инструменталист и импровизатор, свиреше на флейта и пиколо, но и на тенор саксофон, изключително експресивно. Така направихме първото си знаменателно участие на Прегледа. На следващата година бяхме поканени да участваме на фестивала в Прага и на Световния фестивал на младежта и студентите в Хавана през 1978 г., а през 1979 г. свирихме на „Джаз джамбъри“ във Варшава.
Борис Динев: Закъдето заминахме на следващия ден след записите на албмуа.
Любомир Денев: Плочата направихме пак благодарение на Владимир Гаджев. Бяхме млади, нямахме връзки и познанства, той ни препоръча в „Балкантон“ и се застъпи за нас да запишем нашата програма. Имахме три дни записи и на следващия ден заминахме за Варшава да свирим на „Джаз джембори“ – много реномиран фестивал, може би най-големият фестивал в Източния блок. Бе много полезно за нашето развитие като млади музиканти да се докоснем до световни имена. Ценното бе, че нашата програма бе авторска.
Поканата на Любомир Денев какво означаваше за Вас тогава?
Борис Динев: Означаваше много. Любчо още навремето бе известен като много добър музикант, много самобитен, неговият стил се познава отдалеч. Когато чуем каквото и да е негово произведение – дали класическо или пък джаз опера – почеркът му винаги се познава. За мен тогава поканата бе като паднала от небето. Свирих на барабани, имах класическо образование, нямаше училища за джаз, не съм имал учител по барабани. Имахме група в Музикалното училище, свирехме с Владимир Анастасов, който стана композитор като баща си, другият бе Иван Лечев, третият – Тачи – цигулар, но свиреше при нас на китара. Имитирахме Chicago, свирехме песни на Deep Purple. Така се ориентирах към барабаните, много голямо удоволствие ми правеше. Когато Любчо ме покани, това бе много значително.
Снимка:
Личен архив Борис Динев
Любомир Денев джаз трио: Любомир Денев – пиано, Иван Иванов – бас китара, Борис Динев – барабани
На първия преглед на джазовите оркестри те участват с три пиеси, една от които – „Обреден танц“, е единствената бисирана от публиката на фестивала.
Любомир Денев: Тя бе единствената бисирана пиеса на Първия преглед на джазовите оркестри. Това бе голям комплимент. Бяхме млади, явно много сме изненадали публиката. Тогава се появиха и много рецензии в пресата, която за първи път обърна внимание на нещо, което не е свързано със социалистическия реализъм. Изведнъж се оказахме в центъра на вниманието – в „Народна младеж“, „Работническо дело“ излизаха статии за джаза. Това бе нещо ново! На фестивала свирихме „Сеньор Майлс“ на Чик Кърия и още една моя пиеса – „Разходка в неделния следобед“, в която Петко Томанов свири на тенор саксофон.
В „Обреден танц“ Борис Динев прави фантастично соло на барабаните.
Борис Динев: Инструментът е много важен. Аз имах „Ямати“, които за мен бяха много хубави. Но когато отидох в студиото на „Балкантон“ и видях там един бял „Роджърс“, реших да използвам него. Когато има хубави инструменти, човек свири по друг начин. Бях си взел и собствени чинели, но веднага забравих за тях. Беше много приятно време за мен и за цялата група да записваме за „Балкантон“. Това студио бе оборудвано и с много други инсктрументи.
Любомир Денев: В записа се чува, че използваме и клавинет, който бе модерен за времето си инструмент. Студиото на „Балкантон“ разполагаше с него и веднага се възползвахме. Това даде допълнителен колорит.
Това се случва в пиеса, много интересна със своята ритмика.
Борис Динев: Любчо е написал пиесата в 9/8, но там звучат 6/8, ¾, 18/16.
Любомир Денев: Особено деление на такта, използваме всички възможни варианти, така е в джаза.
Борис Динев: И понякога дори едновременно. Някой свири на 6, другия на 9, третият на 18. Дори мои познати музиканти ме питаха в какъв размер свирим. Трябваше да им обяснявам.
Любомир Денев джаз трио: Любомир Денев – пиано, Иван Иванов – бас китара, Борис Динев – барабани
Във в. „Народна младеж“ Матей Стоянов пише: „Безспорно явление на Прегледа бе триото на Любомир Денев с гост солист Петко Томанов, флейта, от Разград. Професионалната зрялост на този млад състав е съчетана с неудържим напор от инвенции. Тези момчета имат какво да кажат и го казват категорично.“
Снимка:
Личен архив Любомир Денев
Статия на Матей Стоянов във в. „Народна младеж“
Какви се виждате сега, слушайте се в тези записи?
Борис Динев: Всичко, което се чува от днешна гледна точка, е нещо неудържимо, младежко, вдъхновено. Малко сме като развързани кучета, които дълго време са държани на синджир и са им дали възможност да тичат.
Любомир Денев: Виждам го като една лудост, която е характерна за младостта. Голяма дързост направо. Учудвам се, че сме имали такава смелост да се захванем с такива тежки задачи. Ето, бяхме възнаградени. Смелостта се възнаграждава.
Следва единствената пиеса в албума на Любомир Денев трио, на която автор е не лидерът на формацията, а гостът-солистът – Петко Томанов.
Любомир Денев: „Скерцо“ е образец на фрий джаза. Това, че сме свирили и фрий джаз през 1979 г. за мен е знаменателно. Той се изявява като изключителен саксофонист и импровизатор. И самата му концепция е изключително авангардна. За нас е учудващо, че такива млади музиканти, се вписваме изключително майсторски в тази свободна импровизация.
„Скерцо“ от Петко Томанов – образец на фрий джаза, в който се впускат младите музиканти от Любомир Денев джаз трио с автора като своя гост солист.
Любомир Денев: Петко Томанов е музикант, който има голям опит. Той след завършването на Музикалната академия живя в Германия и бе солист на известния оркестър на Тео Шуман. Когато се върна, се срещнахме на сцената като дългогодишни партньори. Той бе в Симфоничния оркестър на Разград, а след това – в Русенска филхармония. Той е и с класическа закалка, изключителен инструменталист. В този запис на „Скерцо“, все едно слушам Арчи Шеп. Когато дни след записите отидохме във Варшава, той беше също гост на този фестивал.
Борис Динев: Петко имаше най-много опит в тази музика. Той повлия и на мен, и на Дани Драганов със свиренето си. Ако живееше в София, щеше да е много популярен, много по-познат. Но в онези времена Русе – София бе далеч.
Любомир Денев: Представям си как е идвал с влак, за да свири с нас, трябвало е да намира къде да нощува. След това, през 1985 г., отидохме за втори път на фестивала в Прага. Тогава вече имахме три участия – на фестивала, в клуб „Аквариум“, когато с нас бе Йълдъз Ибрахимова, правихме записи за радио Прага, където не ни поставиха никакви ограничения. Записахме три пиеси, попитахме колко искат, те казаха да запишем колкото ние решим. Така станаха 6 – 7.
Любомир Денев джаз трио: Любомир Денев – пиано, Иван Иванов – бас китара, Борис Динев – барабани
Албумът на Любомир Денев джаз трио с Петко Томанов продължава с една от най-ранните творби на Любомир Денев – „Балада за реката“.
Любомир Денев: „Балада за реката“ е една от първите ми авторски композиции. Свирехме я много по концерти. В нея имаше влияния от Чик Кърия. През 70-те години той оказа голямо благотворно влияние върху всички европейски музиканти. Но „Балада за реката“ е по български звучаща пиеса с българска мелодика и хармония, но вече с влияние на новите акордови идеи и хармонически последования на Чик Кърия.
В „За албумите то техните създатели“ по Jazz FM слушаме издадения през 1980 г. от Балкантон първи албумът на Любомир Денев с неговото джаз трио и с гост солист Петко Томанов. В него звучи авторска джазова музика с български корен и повлияна от световните процеси. И още от текста на обложката, написан от Дарина Христова: „Търсенето на индивидуален стил е изцяло подчинено на идеята на Л. Денев „да се свири български джаз по български”. И той намира истински съмишленици — барабаниста Борис Динев, владеещ метроритмическите особености на българската народна музика и басиста Данаил Драганов — строителен инженер, със солидна музикална подготовка. Младежкият ентусиазъм на тримата допада на будната експериментаторска натура на П. Томанов — един универсален музикант от висока класа, надарен с ярък импровизаторски талант и тънък усет към инструмента. Включените пиеси в тази първа „лонг-плей“ плоча на състава са само авторски. Те добре илюстрират стремежа към съчетаване на интонационните, ритмически и импровизационни възможности на българския фолклор със спецификата на джаза („Сюита за джаз-квартет“, „Обреден танц“, „Пасторал“ и „Трите пъти“). По-новите композиции обогатяват стиловия облик на формацията – „Балада за реката“ синтезира и елементи на съвременния рок-джаз, а „Скерцо“-то на Петко Томанов е построено изцяло върху принципите на „фрий-джаза“.“
Какво и как слушахте тогава и какво търсехте в музиката, която слушахте, за да го направите свое и на свой ред да го използвате в музиката си?
Борис Динев: Бе много важен характерът на музиката. Винаги съм предпочитал инструменталната. Правеше ми впечатление първо структурата и темата. Много ми харесваха по-прости и жизнерадостни теми. След това бе много важно как музикантите импровизират върху нея – някои се придържаха към нея, други – съвсем не. Не съм слушал само барабаните – колко е техничен свирещият на тях. На барабанистите това им е болестта, но на мен не ми бе това целта, не ме интересуваше колко техничен е барабанистът, а как се вгражда в музикалната тъкан. Това прави музиката пълна и интересна.
Любомир Денев: Нееднократно съм изтъквал, че съм най-напред повлиян от „Джаз фокус’65“ – Милчо Левиев, Симеон Щерев, Петър Славов. Неслучайно моят квартет 10 години след това звучи подобно, но вече надградено, спазващо традицията, същата звучност – с флейта, но и със саксофон. Имам влияние от това как Милчо Левиев претворява българския фолклор. Той посочи пътя на поколения музиканти за създаване на джаз с български образ. След това идва и влиянието на световните музиканти, за които казах. Много са посоките. Имам класическо образование, следвах композиция и дирижиране в Академията, още като ученик свирех във филхармония „Пионер“ на ударни инструменти, бях закален със симфонично творчество – Бетовен, Дворжак, Прокофиев, Сметана, Мусоргски. Вече всичко това е оказало влияние, целият този багаж, който съм натрупал в моето обучение – от класическата и съвременната музика, от операта и мюзикъла, от поп музиката. Неминуемо в моето творчество си дават среща елементи от различни жанрове. В джазовото ми творчество има много белези от камерната музика в начина на изграждане на музикалната форма, в начина, по който аранжирам. И обратното, в симфоничното ми творчество неминуемо има белези от мюзикъла и от джаза. Това е според мен взаимопроникване, обогатяващо съответния жанр, в който работя.
Любомир Денев джаз трио: Любомир Денев – пиано, Иван Иванов – бас китара, Борис Динев – барабани
В албума на Любомир Денев джаз трио с Петко Томанов следват две пиеси, обединени в един цикъл.
„Пасторал“ и „Трите пъти“ образуват двучастен цикъл – бавна пасторална част и неравноделни тактове, хетерометрична редица. Там се смесват 4/4, после 6/8… Не бе лесно. Но и Борето Динев е много добре с фолклора, свири на давул – вид тъпан, свиреше в „Полиритмия“ – първата формация, създадена от диригента Димитър Манолов. Неговият опит в тези жанрове много допринесе. Той прави соло на вибрафон в тази пиеса. В целия албум използваме интересен инструментариум – ксилофон, вибрафон, клавинет, флейта, саксофон, бас китара, пиано, мелотрон. Това е темброво богатство, което разширява кръга от изразни средства, с които си служим. Направили сме фюжън албум, ранен фюжън, така се е получило. Действително пак ми хрумна – каква лудост и дързост сме имали! Младият човек има самочувствие.
Борис Динев: Тогава не сме знаели, че свирим фюжън.
Любомир Денев: Може би не сме дооценявали. Но сега трябва да кажем – да, било ни е морето до колене. Но е приятно след толкова години, повече от 40, да се върнем назад и да видим, че е струвало усилието.
Какво ви даде работата в триото за нататък във времето, за годините след това?
Любомир Денев: Борето стана преподавател в Естрадния факултет в Консерваторията, благодарение и на опита в триото, освен на работата в „Полиритмия“ и като камерен и симфоничен музикант.
Борис Динев: От 1980 до 1990 г.
Любомир Денев: Когато преди няколко дни възобнових моя състав с певицата Весела Морова, албума „Една нощ в джаз клуба“ записахме с барабаниста Димитър Семов, който е бил негов студент.
Борис Динев: Един от първите, а също и Стоян Янкулов, Димитър Димитров.
Любомир Денев: С него съм свирил в трио с Венци Благоев. Все с твои ученици!
Борис Динев: Стефан Кожухаров, който сега е в бигбенда на радиото започна при мен и мисля, че продължи при Христо Йоцов, който е сега на мое място. Тогава имаше по двама студенти на година, значи за 10 години може би около 20-ина души са минали при мене.
Любомир Денев: И все изявени барабанисти, това е школа.
Борис Динев: И това е благодарение на теб, Любчо, и на триото, което създаде. На джаз се учех при теб. Преди това в група съм свирил поп музика, но това е съвсем друго. Всичките ми познания от триото съм си ги преподавал на учениците и индиректно те са учили от Любо Денев и от нашата музика. После заминах за Люксембург, където продължих преподавам Консерваторията и работих в Симфоничния оркестър на RTL, 25 години бях тимпанист на Камерния оркестър на Люксембург, откъдето ми е голямата любов към тимпаните. И така – до днес.
Любомир Денев: За мен – биография, натрупване на много богат опит в концертния живот като импровизатор, инструменталист, композитор, много срещи с прекрасни музиканти – учим се един от друг, надграждаме, вземаме каквото можем да научим повече и да се обогатим. Известно време направих голяма пауза в джазовите си изяви, тъй като 10 години бях диригент в Музикалния театър, пътувах в чужбина, свирих повече соло пиано, работих като диригент. В последните години пак тази страст неутолима се възроди и направих още много неща.
Албумът започва с пиесата „Сюита – I част“, а втора и трета свирихме с квартета на Симеон Щерев и записахме в БНР с Марио Станчев на пианото и Теодосий Стойков – бас. Тя е също с българско звучене, под силно влияние на Чик Кърия, има неравноделен такт – 9/8, блестящи импровизации на Петко Томанов, много интересно оркестриране с използването на ксилофон. Това са първите тактове, с които започва албумът, и това, мисля, е впечатляващо.
Предаването „За албумите от техните създатели“ с дебютния албум на Любомир Денев джаз трио с Петко Томанов се излъчва по Jazz FM на 29 март 2023 г. от 19 ч. с повторение на 1 април от 14 ч.
Снимка:
Светослав Николов
Проф. Атанас Карафезлиев, Любомир Денев, Константин Бейков и Борис Динев в офиса на Jazz FM
„Музикантите сме едно голямо семейство.“ – възкликна Любомир Денев, дошъл в студиото на Jazz FM с Борис Динев, за да разкажат за албума на неговото трио от 1980 г., и срещнал се тук със събеседниците преди това проф. Атанас Карафезлиев и Константин Бейков, представили новоизлезлия албум „Българският тромбон. 22 години по-късно“ на проф. Карафезлиев. Проф. Карафезлиев участва като тромбонист в записа на операта на маестро Денев „Каин“, в която партията на Луцифер изпълнява бащата на Константин – Пламен Бейков. Преди това Любомир Денев дирижира запис на Концерт за тромбон от Филип Павлов в БНР, в който проф. Карафезлиев е солист; той свири и в написаната от Денев музика към филма „Книга на мълчанието“. Константин Бейков изнася първия си клубен концерт още като ученик с Любомир Денев на пианото. Впоследствие композиторът пише аранжимент за съоснованата от вокалиста група „Спектрум“ на пиесата Take the A Train. Любомир Денев, Борис Динев и Атанас Карафезлиев изкарват военната си служба в Ансамбъла на Строителни войски. Докато е там, проф. Карафезлиев свири пред плакат на Денев, който е бил хормайстор на Валентин Бобевски и е свирил на барабани в оркестъра, дирижиран от Томи Димчев. Плакатът е бил в репетиционната зала на духовия оркестър, ръководен от Доцо Вътков, разказа Борис Динев.
Проф. Атанас Карафезлиев и Любомир Денев в офиса на Jazz FM
