Гергана Димитрова, позната ни като солист на „Мистерията на българските гласове“ и Ева квартет, а също и с етно джаз проекта си Белонога, в сътрудничество с Лиса Джерард от Dead Can Dance записа и издаде през 2026 г. албума „Слънце и луна“. Съвместната им работа започва, когато „Мистерията на българските гласове“ с продуцент Бояна Бункова създава албума с Лиса Джерард BooCheMish с музика на Петър Дундаков. За „Слънце и луна“ тя кани австралийската музикантка за две песни, а в отговор получава предложение албумът да е съвместен. В него всички композиции са на вокалистката. Основен партньор в оформянето на песните е аранжорът Ивайло Петров от „Ирфан“, който също така свири на перкусии, уд, саз и укулеле, струнните аранжименти прави Костадин Генчев. В квартета са Ивайло Даналилов – цигулка, Стоимен Пеев – цигулка, Димитър Станчев – виола, Димитър Трайков – виолончело. Специални участници в „Слънце и луна“ са израелският перкусионист Итамар Доари и гъдуларката Христина Белева.
Отново в полето на експеримента, отново в търсене на новото, на непознатото, стъпвайки на традицията, на онова, което е като че ли вътре в нас. Моля те в началото да опишем концепцията на този албум.
Работата по албума стартира още преди 5 години, когато влязохме в COVID кризата. Тогава беше моето спасение и търсене към създаване на нещо. Когато човек твори, успокоява себе си, успокоява душата. Така тръгнах към създаването на нова музика, а малко преди това ние имахме силна връзка и среща с Лиса Джерард по време на представянето на албума BooCheeMish с „Мистерията на българските гласове“. Имахме множество концерти заедно с нея на сцена и дори по време на звукозаписните сесии просто добихме една много хубава приятелска връзка – освен в музиката, така и човешки помежду ни. В този момент си дадох сметка, че тези два гласа могат да оживяват прекрасно заедно. И си казах: защо пък да не започна нещо, което да е ново, в което да я поканя да бъде част от него? Доста смело от моя страна – тогава – в мислите ми, но човек е свободен в мисълта си, така че да, си го позволих да го помисля. Започнах вкъщи с идеите, с експериментите, работих си сама с една звукозаписна програма. Записвах гласове за първите пиеси, които започнахме – „Слънце и луна“ и „Танцът на птиците“. Отначало дойде първата. Тогава ясно разбрах и знаех, че искам да работя с Ивайло Петров, член на група „Ирфан“. Бях слушала много негови неща. Също знам, че той е със силно отношение към музиката на Лиса Джерард, изобщо на нейния творчески път. Подадох му първоначалните ми идеи, които той да оформи във вид, в който да мога да ѝ изпратя, тя да чуе и евентуално да ми каже какво мисли и дали би желала да се включи. Разбира се, тя се съгласи. Идеята беше аз да създам нов албум, нали, с нова музика, тя да влезе в две пиеси като гост-изпълнител, но в крайна сметка процесът се задълбочи и тя се включи във всички пиеси.
„Танцът на птиците“ определено е пиеса, която съчетава традицията и съвремието в звученето, тъй като вътре използвам автентична песен. Но основното тук е колаборацията между двата гласа. Подаденото от нас тя допълни изключително добре със своето вокално присъствие. Даже се наложи да променяме композицията. Това заглавие го сложихме като израз на чувството, което създава самата пиеса – полет между два свята, които създават един. Целият албум е нещо такова. Ние сме два свята, две сили, които се допълниха прекрасно и създадоха един свой собствен свят.
Какво те впечатлява у Лиса Джерард, у нейното отношение към музиката; какво си взе, какво откри чрез нея като отношение към света? Знаем, че музиката е нейният спасител, и то специално музиката на „Мистерията на българските гласове“ преди много години. Изобщо какво има в Лиса Джерард, за да пожелаеш толкова силно да работиш с нея, да твориш с нея?
Това, което аз съм открила в нея по-напред във времето е нейният път към свободата – нещо, към което аз се стремя. И мисля, че тя много умело умее да излиза от рамката и да се въплъщава в различни роли, да използва себе си като творец и като изпълнител в различни посоки. Това е нещо, към което и аз се стремя. И тя ми показа, че това е възможно и че един артист може да се впуска в необятното абсолютно свободно. Харесвам я като певица, харесвам я като глас, харесвам я като начин, по който импровизира, харесва ми свободата на духа и изобщо харесва ми, че е нормален човек, че общува с нас като с артисти, които са на нейното ниво. Може би това помогна да съумеем да създадем всичко това заедно.
Очаквайте на текст тук целия разказ на Гергана Димитрова, който можете да чуете по-горе чрез бутона „Аудио“ под основната снимка.
