Easy Rider е първи албум на групата Electric Pie и излиза през 2026 г. Аз още си спомням момента на появата на първата ви песен…
Ясмин Исинов: Започнахме през 2016 г. Надявам се много време, което мина, да е оправдало и очакванията на слушателите, на хората, които ценят нашата музика, а също и нашите. Аз смятам, че да.
Алис Инджеян: През годините имахме различни членове на групата и стилови движения. Не винаги идеята за албум е била на фокус. Easy Rider сега оформя конкретна концепция и настроение и е есенция на това, което сме ние, Electric Pie.
Ясмин Исинов: Озаглавихме албума Easy Rider, защото е много приятен и лек за слушане. Тази песен обединява усещането от целия албум като звук.
Как оформихте точно този звук, защо това е звукът на вашето изразяване?
Ясмин Исинов: Не сме търсили определен звук. Обединявало ни е това, което обичаме като музика. Нещата са се случвали естествено. Албумът е общ знаменател на това, което ни вълнува.
Алис Инджеян: Звукът на Electric Pie е в голяма степен Ясмин като явление, което носи много красиви идеи, преминали през любовта ни към този вид звучене – по-осемдесетарското, синтовете от онова време, но същевременно модерен поглед към бъдещето.
Ясмин Исинов: Имаме акустично звучене, съчетано с електронни звуци, особено след включването в групата на Димитър Митев – Дънди – барабани и Васето Крумов – китара, и с постоянното присъствие на Цветан Чобанов на саксофон, а съвсем отскоро се завърна и нашият любим Мартин Евстатиев на бас.
Алис Инджеян: „Невъзможни неща“ е една от няколкото много надъхващи за мен песни, в които изглежда сякаш искаме да кажем на хората, че няма невъзможни неща и че можем всичко, но всъщност става дума за нуждата понякога ти сам да си го кажеш. И аз самата в трудни моменти съм си помагала с такива утвърдителни мисли през музиката, която правим и през тези песни като „Невъзможни неща“ и като „Можеш“. Понякога не стига някой друг да ти го каже и всъщност никой друг не може да те разбере така добре, както ти самия. Ти си този, от който трябва да започне промяната.
Ясмин Исинов: „Сини сенки“ беше първо във версия на английски, но след това претърпя сериозна промяна.
Алис Инджеян: Когато се пее на български, смисълът достига по друг начин до сърцата на хората, допускаш го по-близо. Но понякога с мекотата на звученето ми е по-лесно да изразя посланието през английски или френски, където нещата са малко по-въздушни.Специално за „Сини сенки“ текстът за мен е най-шантавият, който може би имаме. Той е импулс, абстракция. Много неща едновременно. Към песента има клип с кадри от морето, където бяхме с моя приятел. След това Оля Желева ни помогна да го оформим като видео.
Как работите групата, как създавате музиката, изобщо какво се случва като взаимодействие между вас – обсъждане, вземане на решение, технология на създаване на композицията, на текста, записа?
Ясмин Исинов: В повечето случаи или започвам сам, или Алис е при мен, или пък само с Цецо. Никога нямам ясната идея точно с какво ще започна – дали ще се създава първо бийт, дали ще има ритъм, бас китара, хармония, пиано и така нататък. Всеки път е различно и то това му е хубавото, защото става интересно. Друг път Алис запява мелодията, аз правя хармонията и нататък всичко се подрежда.
Ясмин Исинов: В „Слънце“ китарите записа нашият приятел Венцислав Велев – Вайчо.
Алис Инджеян: Аз искам да благодаря на Jazz FM, защото много мои приятели ми записваха клипчета как слушат „Слънце“ в ефира в колите си. Това наистина ме кара да се чувствам много щастлива и да ми дава смисъл.
Нека да продължим нашия разказ за това как работите заедно, Алис?
Алис Инджеян: Обикновено тръгваме от идеята на Ясмин. Понякога и аз имам конкретно канто или пък текст в бележника си. Създаваме всичко в движение. Много често Ясмин ми помага в избора на посоката чисто вокално. След това той работи сам в студиото и понякога, седмица по-късно, песента звучи по съвсем различен начин.
Ясмин Исинов: Into My Heart е песента, която стана най-бързо и импулсивно от целия албум. Тя наистина е динамична, бърза и е точно на един дъх.
Алис Инджеян: Това за мен си е като песента на Ясмин, защото той носеше тази енергия и търсеше това звучене. Аз бързах да вляза, защото е толкова динамично.
Как се открихте за музиката?
Ясмин Исинов: Запозна ни през 2014 г. много близък мой приятел – Момчил, той е художник, скулптор, преподава в Художествената гимназия.
Алис Инджеян: Той от доста време искаше да ни запознае и един ден ме доведе в галерията ти на ул. „Хан Аспарух.“ Ясмин ми каза да изпея нещо, аз отказах, но после изпратих записи във Фейсбук.
Ясмин Исинов: Тогава с Оги в Sound Solutions издирвахме глас на групата. Веднага харесах Алис, защото никога не съм обичал крещящо пеене, а спокойното – все едно човек говори.
Алис Инджеян: За мен си беше сбъдната мечта да изляза с тях на една сцена и още си спомням първото ни участие в а Sofia Live Club. Още си си пазя първия флаер с вас и отдолу пише: „Специални гости Алис с Белослава, Деси“. Понякога си го поглеждам.
Ясмин Исинов: Good Boy е една от първите, в които използвахме вокодер. Получава се диалог между него и нейния глас.
Алис Инджеян: Песента беше вдъхновена от това ново чудо в нашия живот, а именно – присъствието на роботи и на изкуствен интелект. Пее се как „ти винаги си толкова добър с мен, правиш всичко, което искам, казваш всичко, което искам“ и така нататък.
Когато двама души са толкова плътно заедно в музиката, винаги чрез другия откриваш нещо за себе си. Алис какво открива за себе си чрез Ясмин и съответно Ясмин чрез Алис?
Алис Инджеян: Ясмин за мен е едно много позитивно явление, което е в а абсолютен контраст с моята природа да видя всички опасности, рискове и негативни неща, които може да се случат едновременно. Той е непоправим оптимист. През всичките тези над десет години той не ми позволи да отида твърде надолу в тъмната си страна и успява да изкара от мен позитивното, кара ме да осъзная, че го имам.
Ясмин Исинов: С Алис съм бил спокоен, че нещата ще станат, независимо дали е в добро настроение или в някаква дупка...
Ясмин Исинов: Ever Since започнахме двамата с Цецо в студиото и стана на един дъх.
Алис Инджеян: Като текст и като смисъл е посветена на човека, с който аз споделям живота си.
Искам да помоля да ни разкажете поотделн за музикалния си път и за музикалните си влечения, които стават част от формирането на звука на Electric Pie.
Ясмин Исинов: Започнал съм да свиря на пиано още от много ранна детска възраст – на около четири и половина години. Първо беше класическата музика, която майка ми много обичаше, а баща ми много слушаше. Но още в училище открих метъла, после слушах рап, нататък – Massive Attack. В Музикалното училище с Дънди, Марто и Цецо създадохме Jazz The Jam. Свирили сме в залата на Музикалното училище, в рок клуба под хотел „България“. В Академията започнах първия си сериозен проект, който се казваше Transformation с народната певица Снежанка Борисова, отново с Цецо, един наш приятел – Емо Гайдар и страхотния барабанист Църо. Канеха ни дори на фестивали в чужбина, чули ни някак си. Тогава някъде се създаде и Mindtrips. Имахме също интересен проект с Явор Захариев. И вече около 2010 г. се създаде Sound Solutions с Оги. Беше много интересно, защото нямаше много такива проекти като нас. И лека-полека достигнахме до Electric Pie, който продължаваме и до днес, защото обичам това, което правим.
Алис Инджеян: „Безкрайни“ е пак от групата на „Невъзможни неща“ и на „Можеш“. Тя носи посланието, че не сме сами в смисъла на това, че всеки носи своите проблеми, на които търси решение. Както сме сами всеки със себе си, така и сме заедно.
Ясмин Исинов: Това е една от любимите ми песни, защото носи усещането за безкрайност.
Алис Инджеян: Безкрайност в мислите. И безкрайност в това, че заедно ние сме безкрайни всъщност.
И сега е ред Алис Инджеян да ни разкаже за себе си, за своя път в музиката и начина, по който той я отведе до Electric Pie с всичките до момента натрупвания, влияния, интереси.
Алис Инджеян: Също като при Ясмин музиката беше част от мене още от дете. Нуе помня кога съм решила да пея, може би, когато съм започнала да говоря. Минах през уроци по пиано, хор „Бодра смяна“, частни уроци за Консерваторията. Тогава получих няколко шамара по отношение на това доколко съм подготвена и Консерваторията ли е мястото, на което наистина аз бих могла да принадлежа, това ли е музиката за мен. Винаги, от дете съм знаела, че е това. Имаше един момент на голямо изгубване в това как да продължа своя професионален път. На много късна възраст осъзнах разликата между това да обичаш да пееш, да обичаш да създаваш, да обичаш музиката и това да решиш да влезеш в този коловоз, това да бъде твоят ежедневен труд и мисия. През годините открих в себе си и други проявления на изкуството като рисуване, писане, дизайн. Осъзнах, че аз просто изконно имам нуждата да се изразявам през красиви неща и ми е дадена тази дарба да пея и да създавам своята собствена реалност през изкуството. За мен е голям късмет, че срещнах Ясмин. Преди това съм минала през още няколко групи. Джазът винаги е живял в мен. В muzikant.org срещнах разни хора, които ми показаха разни интересни неща, за които аз нямаш как да знам. По своя път срещнах много музиканти, които да оформят в мен тази естетика, която и досега живее в музиката, която и с Ясмин правим. Не мога да кажа, че станах певица в смисъла на това, което съм си мислила като дете, а в смисъла на това, което се случва с този проект и излиза по един много първичен и истински автентичен начин от мен вън вокална форма.
Алис Инджеян: „Ти можеш“ идва с много мощна енергия от страна на Ясмин. Идеята се носи от музиката, а аз буквално си помогнах с тези утвърдителни мисли в момент, в който борех големи страхове в своя живот. И се надявам в тази песен да се чува точно това послание, което всеки един от нас търси, а не това, което аз съм преживяла.
Какво ви извисява и какво не ви сломява?
Ясмин Исинов: В това динамично време, в което имам чувство, че дните са станали като часове, а часовете като минути, ми е трудно да намеря време за духовно извисяване. Няма как да бъда сломен, защото имам прекрасно семейство и сме едно цяло.
Алис Инджеян: Изкуството ми дава криле, то ме кара да мечтая и ми дава този мой вътрешен свят, който ме кара да се чувствам толкова богата, че нищо друго да няма значение. Музиката е моят терапевт, тя е моята връзка със света, моята вяра в смисъла на живота, тя е нещото, през което пречупвам почти всичко. Иначе Ясмин също е един стълб в моя живот с това, че в много моменти, в които всъщност съм била сломена и съм искала да спра да се занимавам с това, той е бил абсолютно несломим. Дори не е поставял нещо под съмнение и е изтърпял много, между другото, за тези 10 години, е периоди, в които съм била не най-добрият партньор за правене на музика и за работа. Аз винаги съм носила в себе си една меланхолия и нея я има и в песните по леко мечтателен начин.
Ясмин Исинов: Да, това точно тази меланхолия ги прави интересни, разпознаваеми.
Ясмин Исинов: „Шум“ е на десетина години и сме я изпълнявали на живо само веднъж – на онзи първи концерт в Sofia Live Club. Трудна е за пеене на живо, но много я обичаме.
Алис Инджеян: Минала съм през всички фази на любов и омраза с този „Шум“. Тя е утвърдителна по един малко по-негативен начин.
Ако приемем метафората за Electric Pie като дете за вас – как го обгрижвате поотделно и заедно?
Ясмин Исинов: Всяка рожба си иска дадено отношение, тъй като иначе ще се превърне в нещо, което със сигурност не би искал. За да се поддържа Electric Pie, има нужда от отношение, от работа и отдаденост, защото ако не си отдаден на нещо, което обичаш да правиш, то просто в един момент лека-полека ще ти избяга между пръстите, няма и да разбереш как е станало, но вече ще е късно след това. Затова трябва си го обгрижване.
Алис Инджеян: През годините се е случвало доста и тази рожба да не бъде достатъчно обгрижвана от нас именно заради този забързан начин на живот и всичко друго, което се случва и в личен план. Единственото, от което всъщност Electric Pie има нужда, е да бъдем отново в студиото заедно и да правим това, което то просто си ни идва отвътре и се случва само. Ние си го обгрижваме без дори да усетим как става и сме като влюбени във всяка една нова песен.
Ясмин Исинов: „Губиш се“ също ми е много любима песен, винаги ме докосва отвътре.
Алис Инджеян: И аз много си я обичам. Темата е за самозаблудата, в която имаме склонност да изпадаме в разни моменти от животите си. Самата песен носи някаква такава абсурдност и странна лекота. Все едно да кажем нещо, от което много ни боли под формата на шегичка.
Ясмин Исинов: „Сънища“ е инструментал, посветен на съпругата ми, която не знае това. При мен в студиото има снимка, която аз много си я харесвам и си я обичам. Пиесата стана в една вечер пред тази снимка. Това бе най-бързата пиеса с вдъхновението на съпругата ми. Поздрав специално за Тигричка!
„За албумите от техните създатели“ с албума Easy Rider на Electric Pie се излъчва по Jazz FM на 18 ноември от 19 ч. с повторение на 21 ноември от 14 ч. Концертната премиера е на 17 ноември от 19:30 ч. в Sofia Live Club.