Два албума с театрална и филмова музика на Йордан Владев – „Метаморфози“ и Soundtracks Collection, съчетават образованието му като скулптор и като музикант.
Двата албума са „Метаморфози“ – саундтрак към едноименния спектакъл на „Жар театър“, и Soundtracks Collection – двоен албум с избрани пиеси от спектакли с моя музика.
И двата излизат през 2024 г. и на 28 април ще имат своята концертна премиера във Военния клуб.
„Метаморфози“ е огнен спектакъл върху поемата на римския поет Овидий, която той е писал, докато е бил на заточение в днешна Констанца. Тя е основен източник на познания в нашето съвремие за древната митология – гръцката, римската и тракийската. От него знаем някои от най-интересните истории – на Нарцис и Ехо, на Персей и Андромеда и др. Спектакълът е създаден от „Жар театър“ с жив огън, който участва в действието и сценографията. Изключително впечатляващо е да си види на живо. Ние го играхме няколко пъти в София и в Пловдив. Саундтракът е хибрид – голяма част е за голям симфоничен оркестър, в който има много етно инструменти. Постарахме се почти всичко да бъде записано на живо, за да звучи автентично. В саундтрака се включиха моята съпруга Таня Никлева и Роси Делиева – вокали. Всичко останало е мое дело – написал съм, изсвирил, записал и смесил съм го аз.
Разкажи ни за интереса си към музиката за театър.
Музиката за театър от години много ме вдъхновява. Това занимание съчетава две мои професии. Преди да започна професионално да се занимавам с музика, бях скулптор. Завършил съм Националната художествена академия, а след това – Националната музикална академия. Визуалната страна на нещата е много важна за мен, а драматургичната – още повече. Всеки опит да пиша музика за драматургично произведение е голяма провокация за моята креативност и го правя с голямо удоволствие.
Във втория – двойния албум ще открием колекция избрани произведения от саундтраците на няколко спектакъла и няколко филма, които съм композирал. Това са огнените спектакли „Сердерикон“ и „Паметта на огъня“ отново на „Жар театър“, които са създадени през 2013 г. и 2014 г. и са замислени специално за пространството на руините на древна Сердика до Ротондата „Св. Георги“ – изключително вдъхновяващо място само по себе си и прекрасна сцена. Спектаклите са направени от международен екип с участието на артисти от България, Италия, Испания, Полша, Словения, Унгария, Германия, Украйна, Палестинските територии и т.н. Те са част от триптих, за който работихме заедно със Силдар Борисов – Дари – той написа музиката за единия спектакъл, аз – за другия, и двамата заедно – за третия. Това бе вдъхновяващо партньорство с този забележителен композитор.
В „Хармоничен танц“ от „Сердерикон“ участва неговата съпруга Таня Никлева.
Връзката с Таня е много важна за мен повече от 20 години, ние сме семейство и връзката ни е и професионална, и музикална. Ако в този момент трябваше да избера с кого да прекарам живота си – отново тя би била моят избор без да се замислям. В музикално отношение ни събира и допълва това, че се обичаме един друг и обичаме това, което другият обича. Винаги сме се подкрепяли много.
„Жълтата гостенка“ е танцов спектакъл на Марияна Коева по едноименната поема на Христо Смирненски. Това е много лична, тъжна и пречистваща история за млада девойка, споходена от туберкулозата в началото на ХХ в. Това променя изцяло нейната идея какво ще представлява живота ѝ, кара я да преосмисли ценните неща в живота. Другият важен персонаж е нейната майка, която се бори със своето безсилие да спаси детето си. Тя е труден типаж, на когото публиката вероятно съчувства и не може да си затвори очите пред неизбежната кончина. Това е красив и тъжен танцов спектакъл, който бе създаден през 2009 г. и в следващите няколко години многократно се игра. Музиката е за голям симфоничен оркестър с много ударни инструменти и нюанси от джаза. Режисьор, постановчик и хореограф и Марияна Коева.
„Страната на Орфей“ е документален филм, който се роди през 2005 г., скоро след моето участие в един много интересен проект в селата около Широка лъка близо до Смолян, в който имах възможността да записвам автентичен фолклор от бабите на село. Проектът прави сериозен разрез на културата, на природата, на духовността на този регион и цялото наследство, което виждаме там от хилядолетия назад във времето. От този проект на концерта ще изпълним песен, която една баба ни разказа, че е измислил нейният дядо за нейната баба с текст, който изразява намеренията му към нея, когато я ухажвал. „Да вървиш през“ е озаглавена тя.
Музиката се изпълнява от Empathetic Trio.
Това е нашето трио с Андрей Велков и Димитър Сираков, в което свирим авторска музика и я правим по нашите собствени творчески желания. Това е място, на което сме свободни и на което мога да свиря и да съм себе си. Много обичам това трио!
По-рано тази седмица в студиото ни Андрей Велков сподели:
Музиката е доста изпълнена с различни цветове. В много моменти аз като перкусионист имам възможността да свиря по-сложни неща, които допринасят за музиката. На концерта за премиерата за първи път ще свиря с такъв голям състав, което за мен ще е интересно преживяване. За първи път ми се случва да свиря със струнен оркестър. Хората ще видят един по-мащабен вариант на това, което сме правили до момента. Самата музика е предизвикателна. Изпълняваме театрално-филмова музика, която е доста интересна – различна от музиката, направена заради самата себе си. Тя изразява случващото се в сцените от спектаклите и пресъздава тяхното усещане, носи преживяването на целия спектакъл. Това е впечатляващо – как изпълняваме музика за театрална постановка, но я пресъздаваме без картината. Това е най-въвличащото в музиката, която ще изпълним.
Гост в Night е Арнау Гарофе.
Това е поредното прераждане на тази пиеса, която бе написана преди 20 години за ревю с мъжка мода. Дълго време съм си казвал, че в тази пиеса трябва да звучи саксофон и да го свири именно Арнау, защото той има тази чувствителност, която бих искал да усетя в тази пиеса.
Flight е братчето на Night. И тя е написана за същото ревю. След това е изпълнявана многократно. На концерта ще бъде представена от нашите ученици – младо поколение възпитаници на нашия музикален център Art Libitum в разгърнат състав от 15 души. Радва ме, че те свирят с голямо удоволствие – явно пиесата им допада и на тях.
Премиерата на двата албум ще е на 24 април 2024 г.
В концерта основно участие ще има Empathetic Jazz Trio с мен, Андрей Велков и Димитър Сираков, хор „Аве музика“ с диригент Таня Никлева, Камерен струнен оркестър, който събрахме специално за случая, Art Libitum Band с наши ученици от напредналите, със специалното участие на Деница Димитрова – арфа, Роси Делиева – вокал, Арнау Гарофе – саксофон, и моят малък син Данаил Владев - ксилофон …
В основата на следващата композиция „Моите криле“ от „Сердерикон“ стои историята за Дедал и Икар – историята на човека, който иска да полети и постепенно изминава дълъг и труден път, за да отстрани от себе си всичко, което му пречи да го направи. Докато накрая намира силите и увереността и си дава позволението да прави това, което иска, което има смисъл за него. Тази пиеса е едно послание.
