„Идеята и насоката на джаза в модерния му смисъл е да насърчава едно зряло и уравновесено общество.“ – написа в есе за Джаз ФМ Христо Вичев. Прочутият по цял свят китарист е роден в България, но напуска страната ни още като дете – през 1989 г., преди промените, когато семейството му се премества във Венецуела. От 1996 г. той живее в САЩ. На 37 години, през 2018 г., Христо Вичев издаде девети албум – Of Light and Shadows – „За светлината и сенките“. Световната му премиера бе предходния ноември в ефира на Джаз ФМ. „Квартетът свири в перфектен синхрон, който музикантите не позволяват нищо да наруши.“ – пише Jazz Weekly за албума. Той бе представен на живо първоначално в Северна Калифорния, последва голямо турне по Западното крайбрейжие – от Лос Анджелис до Сиатъл, след това и в други щати. Най-много концерти групата има в Азия, където е най-голямата й аудитория – Япония, Южна Корея, целия Китай, Тайван, Сингапур, Хонг Конг.
Тази година Христо Вичев се надяше да реализира европейско турне, но заради пандемията то се отложи.
„Голямата ми мечта е някой ден да достигна до истинския импресионизъм в джаза чрез всички тези хармонии, ритми, мелодии.“ – каза при представянето на албума в ефира ни Христо Вичев през 2018 г. Сега той ни води сред пиесите в Of Light and Shadows в „За албумите от техните създатели“.
Здравейте, мили приятели и слушатели на Джаз ФМ. Казвам се Христо Вичев и за мен е огромна чест да мога да споделя малко повече за създаването и историята на моя нов албум Of Light and Shadows. Желая на всички вас много красива, прекрасна, най-вече – здрава Нова година. Нека да бъде успешна, светла, с много по-хубави хоризонти от изминалата 2020-а! Но най-вече желая на всички да бъдете здрави и да се пазите в тези трудни времена.
Първоначалната идея за този албум се роди през 2017 г. след много дълго турне на моя квартет в Азия. Тогава за първи път започнахме да включваме в програмата на всички концерти една част, която бе напълно импровизирана в момента, без аранжименти и композиции. Просто някой започваше тема – дали ще е хармонична, мелодична или ритмична – и другите го следваха. За първи път в моето свирене с тези невероятни музиканти осъзнах, че това е възможно. Телепатията, която е нужна, за да се получат тези спонтанни и дълбоки импровизации, се беше зародила и в нашата формация след над десет години на свирене заедно. Публиката много добре приемаше тази част от концертите. Енергията, която чувствахме, бе просто невероятна. Така, поне за нас музикантите, остана една отворена вратичка, през която много ни се искаше да влезем и по-дълбоко да започнем да изследваме този нов свят, който откривахме. Много ми се искаше музиката, която ще напиша за този следващ албум, да притежава това качество – да може да се напише по такъв начин, че да позволи на всеки един от музикантите да бъде себе си, най-доброто от своята музикална личност, да разкажем и покажем на слушателите този свят, който тогава откривахме. Когато се върнах от турнето, започнах да си водя записки. Имам тетрадка, в която записвам всички идеи, когато се раждат. Тогава за първи път започнах да разработвам тези теми, които ще станат пиесите от албума Of Light and Shadows.
Главната идея за албума за мен бе самото противоречие, противопоставянето на емоции, на звук, на цвят, на усещания, на съзвучия и дисонанси, на тишина и звук. Всички тези сблъсъци мисля, че присъстват във всички форми в нашата околна среда и в нашия живот. Исках да ги уловя в тази музика. Също за първи път в работата ми като композитор изградих самата структура на пиесите така, че да избягам от стандартната мелодия, от добре изразената мелодична фраза. Концентрирах се повече върху самите цветове, върху разцветките, светлосенките, върху самата хармония и нейното взаимодействие с ритъма, с ритмичната част на композицията. Оставих мелодията да бъде по-спонтанна, да има място да се роди на момента при записа на албума.
След като вече реших, че главната идея на пиесите е изразена в написаното от мен до момента, започнах да приготвям демо записи и да ги споделям с музикантите. Работата с моя квартет е малко по-трудна, тъй като живеем на съвсем различни места в САЩ, в различни щати с голямо разстояние между нас. Работата повече се върши дистанционно – онлайн се споделят идеи и се изпращат записи, докато се изградят окончателните версии на това, което ще свирим на живо или ще записваме. Имаме много малък шанс за репетиции – те са винаги в деня на концерта или ден-два преди записи. Като сме така разпръснати по целия континент, малко по-трудно работим. Но мисля, че след толкова години на свирене заедно, сме се опознали доста добре и това не би трябвало да пречи да кажем и да изкараме от себе си това, което музиката изисква. Момчетата добре приеха новите идеи и бяха доста добре настроени, за да се хвърлим в това предизвикателство.
Първата пиеса от албума, която носи и неговото заглавие – Of Light and Shadows („От светлина и сенки“), изразява цялата тематика на това, което слушателят ще чуе в деветте пиеси. Тук отново се връщам към противопоставянето на звук, емоция, цвят и усещане, за което говорих по-рано. Главната идея в тази композиция бе да представя това чувство, което много от вас може да се изпитвали като са седели на брега на морето. Гледате как вълните идват към брега с ритъм, със собствен груув, а в същото време слънцето танцува върху тях. Неговото отражение проблясва върху вълните със свобода и спонтанност, изразени в тази пиеса чрез пианото. Басът, китарата и барабаните влизат в ролята на вълните, те са дълбокият ритъм на морето, докато пианото леко танцува върху тази повърхност. Това бе може би първата пиеса, в която не съм писал нотите за мелодията. Всичко бе изразено като вид хармония, ритмика, динамика. Беше доста добре изчистено, но концепцията за мелодията бе, че искам тя да се роди абсолютно спонтанно при самия запис на албума. Ако се вслушате в първите няколко такта, ще забележите как пианото влиза и започва своя собствен танц върху структурата, която отдолу поддържа другата част от групата. Много съм щастлив да работя с тези невероятни музиканти, с които над 10 години записваме и свирим по цял свят. Това са невероятният пианист от Бразилия, от Рио де Жанейро – Джаснам Дейя Синг, познат на слушателите като Вебер Яго, един невероятен басист от Санта Круз, Калифорния – Дан Робинс, и барабанистът на квартета – Майк Шанън, който е невероятен музикант и композитор. Той е най-вече моторът на групата.
Втората пиеса – The Shortest Wavelength, също представя вид противопоставяне, но този път – на музикални стилове. Тук реших да смеся елементи от хеви метъл и рок музиката, които ме изграждаха в моето израстване като музикант. Дълги години се занимавах с рок и метъл музика преди да се преоткрия в джаза. Смесвам ги с ритмиката, с чувството и емоцията на музиката от Ню Орлиънс и second line grooves, както се наричат.
Третата пиеса – Selective Absorption, пак сблъсква няколко стила. Ритмиките от бразилската музика – боса нова и самба, са противопоставени с много различна хармония, която изобщо не е характерна за този тип музика. Тук хармониите са по-тежки и по-тъмни и придават по-горчив вкус на лекотата, която бразилската музика притежава. Това за мен представя различно усещане за невероятната бразилска музика, но погледната през обектива на модерната класическа музика и нейната хармония, която е стилово повече в характера на Дебюси, Равел, на композитори и хармонични движения от този стил.
Пиесата At Your Side е първата балада в албума. Музикалната идея зад нея е пак това противопоставяне на чувства. Тук се говори за преследване на хармонии, които понякога са в съзвучие, в друг момент са в дисонанс. Те по никакъв начин не спират, не стигат до едно заключение. Има „хармонична кавга“ в това движение, макар върху тях да лежи много изчистена и проста мелодия.
Prismic Dance се дели на две части. Тя има много специален за мен прелюд, изсвирен от Джаснам Дейя Синг. При композирането исках да уловя енергията и невероятното чувство, което Джаснам притежава, когато свири на живо, особено интродукции на пиеси или каденци. Самият усет за хармония, мелодия и ритъм е толкова специален за него, че исках да го пресъздадем в най-натуралната му форма в студиото. Бях написал само определени тактове с няколко ноти и мотиви на мелодии и с доста описателни емоционални изречения какво искам да изразя. Дадох му да ги прочете няколко пъти. Направихме три различни записа на пълни импровизации. В албума влезе първата версия, която той бе изсвирил веднага след като погледна за не повече от 30 секунди написаното от мен на листа хартия. Бях много щастлив, че след толкова години на свирене заедно тази телепатия до такава степен се е развила, че без ноти и без много обяснения той можеше да възпроизведе това, което наистина исках да се улови от чувствата, които изпитвах. Главната идея за темата на Prismic Dance бе да изразя музикално ефекта на един лъч светлина, който преминава през призма, леща, и се разделя на три индивидуални и съвсем различни самостоятелни мелодии, които заедно започват своя танц.
Седмата пиеса в албума – Pentachromatic Butterflies, продължава същата тематика на противопоставяне, на сблъсък на емоция, звук и цвят. Но тук този пулсиращ бас, който дава ритъма, фона на цялата пиеса, символизира сърцето, този мотор, който движи всичко. Отгоре движението на хармонии, сблъсъците в техните взаимоотношения, добиват идентичност чрез пулса, който им дава живот.
Осмата пиеса в албума, която е и втората балада – A Portrait of a Love Forgotten, играе с тишината и със звука. Това е може би най-отворената пиеса, която съм писал. Тук има толкова много място между тактовете, че понякога ти се струва, че всеки такт е цяла вечност. За мен бе много важно да сблъскам тези две неща, да дам на слушателя място, тишина да осъзнае какво се случва около него. За мен, както Майлс Дейвис е казал навремето, понякога най-важната нота в една пиеса е тази, която не е изсвирена, но достига до нас чрез тишината на нейно място.
Последната пиеса в албума – Partial Darkness, продължава тематиката на противопоставяне, но на ритмично ниво. Тук целта бе да се сблъскат всички интепретации на ритъм, на пулс, да се създаде тази емоция, този дисонанс, но на ритмично ниво, като хармонията и мелодията заемат малко по-второстепенна роля. Тук има също има доста неравноделни размери. Те изграждат фона, на който се случва танцът.
Записите на албума минаха много по-естествено, леко и натурално, отколкото това, за което се бях приготвил и бях планирал. Накрая се оказа, че имаме един цял свободен ден в студиото. Решихме като група да възпроизведем точно тази емоция, която чувстваме, импровизирайки спонтанно на живо. Вече нямаше нищо за губене, бяхме си свършили работата, бяхме доста доволни от резултата. Казахме си: „Затваряме очи, започваме да свирим и записваме. Ако не се получи и не ни хареса, никой няма да знае за съществуването на записа. Но ако ни хареса, ще го издадем като втора част на албума.“ И така и се получи. Този запис от последния ден се превърна в нов албум със заглавието Behind the Shadows – той е втората част на Of Light and Shadows. Колкото и иронично да звучи, накрая постигнахме точно това, за което бяхме влезли в студиото. Нашата главна цел бе да пресъздадем, доколкото можем най-добре в студийна, лабораторна обстановка, това чувство на спонтанната истинска импровизация в момента. Накрая това се получи в последния ден. Мисля, че това свирене в студиото бе най-близко до случващото се по време на един хубав концерт, на който самата публика става част от теб, когато енергията от самата зала, от самия клуб обгръща всички и поне за няколко мига ставаме едно. Тази енергия ни свързва.
Това е историята на тази глава от моето музикално развитие. Много се радвам, че Джаз ФМ ми дава шанса да споделим това с българската аудитория. Тя ми е най-мила на сърцето и винаги ще бъде така. Силно се надявам някой ден в близкото бъдеще, когато светът се пооправи, да сбъдна мечтата си – с моята група да изсвирим тази музика на родна земя. Така че – пазете се, бъдете здрави, желая ви всичко най-хубаво, прекрасна 2021 г. и до нови срещи!
В месеците на пандемия, когато концертният живот е напълно спрял, Христо Вичев се занимава още по-активно с преподаване, също така пише и издава учебни помагала. Той има ученици в цял свят, с които се запознава на турнета и с които провежда онлайн уроци, дава майсторски класове в училища и университети. „Това ми отвори цял нов свят, който тепърва ще опознавам.“ – каза музикантът пред Джаз ФМ.
„За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
Повече за Христо Вичев можете да научите на сайта му. С видеа и музикални уроци можете да се запознаете в Ютюб канала му.
Of Light and Shadows на Христо Вичев квартет можете да откриете в Amazon, а също и в Spotify.
И още за Христо Вичев на сайта ни:
Христо Вичев разказва за чудесата на живота в новия си албум In Search of Wonders
