Започнали да свирят заедно в бар Synthesis в столицата по инициатива на тромбониста Велислав Стоянов, Димитър Льолев – саксофон, Мартин Ташев – тромпет, Милен Кукошаров – пиано, Борис Таслев – контрабас, и Атанас Попов – барабани, сформираха секстет SINthesis. Името на формацията се изписва с игра на думи между „синтез“ и „грях“. Година и половина по-късно, през октомври 2023 г., те издават едноименен албум, в който всички участват като автори. Представяме го в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM. Концертната премиера в София е на 12 октомври в Sofia Live Club, а на следващия ден музикантите гостуват в Първо студио на Радио Пловдив.
Секстет SINthesis не е група, а е общност.
Вили Стоянов: От твоите уста излиза най-точната дума. Това е компания, която се среща всячески по хиляди музикални поводи, но това е нашият личен. Всеки написа музика, която да се изсвири от тези хора. Така се получи доста приятен, добре споен музикално и емоционално албум.
Димитър Льолев: Ние сме специални приятели и много обичаме да свирим заедно, което правим повече от година. По естествен начин дойде идеята да запишем албум. Аз съм много щастлив, че го има и е наяве. SINthesis за мен не е проект. Много добре интонираме заедно. Каквото и да си напишем, всичко става много хубаво. Удоволствието от това да свирим заедно е повод да пишем собствена музика и да я издаваме.
Борис Таслев: Специалното нещо, на което много се забавлявам всеки път, е че записвайки този албум, до голяма степен дадохме възможност чрез своя музика да запишем начина, по който свирим. Всеки път много ме въодушевяват волностите, които си позволяваме в ритъм секцията. Имаме силно доверие един към друг, рискуваме заедно, опитваме нови неща. Милен е изключително креативен, с лекота го следваме. Тези „волности“, които си позволяваме на живо, успяхме да ги включим в авторската музика, която записахме. Голямо приключение е да свирим по този начин.
Атанас Попов: Изключителна радост е да запишем албума и да го представим пред публика. Тази креативност на всички нас се чува по един начин на запис, по друг – на живо. Там нещата стигат до доста повече рискове и предизвикателства. Като ритъм секция даваме основа на свобода на солисти. Това е като пъзел, на който нямаш последната част – тя е краят на пиесата. Но какво се случва дотогава, колко е разпиляно и накъде е тръгнало, никой не може да подреди. Тази креативност, която създаваме помежду си с приятелство и музика, е най-добрия начин на музициране, начинът, който аз търся. Мисля, че се получава доста добре.
Милен Кукошаров: Албумът SINthesis на първо място е логично следствие от наистина многото на брой свирения и концерти, които сме имали с тази формация. Тази много хубава инициатива подтикна към творчество всеки един от музикантите от секстета. А както знаем Мартин Ташев и Борис Таслев тук дебютираха като композитори, видяха, че не е чак толкова трудно да се пише музика. (Смее се.) Всички пиеси са чудесни! Така че албумът е логична развръзка, удоволствие от правенето на музика с приятели и, не на последно място, с радост всеки път установявам, че многото отделено време, свирейки заедно, дава своите резултати. В днешно време много рядко музиканти имат време да репетират и концертират толкова, че това да започне да си личи. При нас това дойде не толкова чрез репетиции, колкото чрез концерти – намерихме общи канали, неща, които търсим, и придобиваме собствен език като група.
Мартин Ташев: Този проект е много важен за мен поради няколко причини. В него работя с едни от най-добрите музиканти в България. Имам невероятният късмет тези хора да са мои много близки приятели. Това прави празника пълен.
Пиеса от Милен Кукошаров открива албума SINthesis на едноименния джаз секстет, втората творба отново е негова: Wind of Change е една моя по-стара идея, която доразвих със секстета. Тя напомня Телониъс Монк и вдъхновение за нея е била джазовата и суинг музиката назад във времето.
The Night Knights съдържа тематичен материал от спектакъла по текст на Яна Борисова „Нощни рицари“, в който свиря на живо. В него участва група от страхотни млади актьори, а тази музикална тема е в основата на спектакъла. Развих я за нашата група. В чисто поетичен план нощните рицари са младите хора, които през лятото се събират в градинката „Кристал“, но имат по-романтични и нетипични за времето ни сетива за любовта, за романтичното чувство към живота. Те са съвременни хора, които имат по-особени усещания за живота изобщо.
В албума SINthesis на едноименния секстет следва пиеса на Димитър Льолев. Той има общо две произведения в този албум: New Wave и „15-и етаж“ са вдъхновени от нашето ежедневие, от начина ни на живот и от представата ми за музикантите, с които ще ги свиря. Не съм се заигравал с фолклор и неравноделни ритми и размери. Пиесите са аранжирани за три гласа – алто саксофон, тромпет, тромбон – и ритъм секция. Както обичам да казвам – с елементи на креативност, което ще рече – за импровизация.
Проектът SINthesis е създаден по инициатива на Вили Стоянов: SINthesis e общност, с които животът ни е свързал през годините и продължава да ни свързва по хиляди музикални начини. Много исках да свиря редовно с тези хора. Обикновено музикантският гиг трае от… до… – имаш репетиции от 11 до 14 ч., свирения от 20 ч. до 22 ч., къде – няма значение, дали ще е парти, рожден ден, концерт, участие във фестивал, запис… Музикантите са хора с интересно въображение по отношение на лаф мохабета. По време на срещите всички гледат да е весело и приятно, да се разкаже виц, да се направи игра с думи и след това започва да се работи. В тази група хора нещата не са така, защото сме достатъчно близки и мохабетът може да стане остро емоционално наситен с тревоги, щастие – всички полюсни състояния. Срещу което никой няма нищо против. Изживяването на проблемите не е забранено, както е в другите гигове. Там хората не си споделят много неща, за да си е готино настроението. Тук и хубавото, и лошото е на дневен ред, защото си го живеем заедно, бидейки приятели в живота. Този отказ от несподелянето на силни емоции докарва нещата до там, че това, което правим, е споделянето на чувствата и впоследствие чрез музика. В репертоара имаме 50 – 60 стандарта, които никога не звучат еднакво. Аз казвам на публиката: „Елате пак, ще ви изсвирим абсолютно същите пиеси по коренно различен начин“ или по-екстравагантното: „Елате, ние ще ви изсвирим съвсем други пиеси по абсолютно същия начин.“ Каквото и да изсвирим, всеки път е различно заради емоциите, които тресат всеки един от нас и никой не крие от другите. И накрая – всеки може да се види с някого на по питие, но музикантите, като се виждат, трябва и да свирят заедно, защото това е много често по-добрия, по-чистия начин на комуникация между нас. Мисля, че и така се разбираме по-добре. Този секстет, тази общност, тази комбинация от хора постигна това с лекота.
Точно тази идея изразява пиесата на Атанас Попов: Заглавието Family казва всичко. Най-важното за мен е моето семейство – приказните ми дъщеря и съпруга, които са до мен в абсолютно всичко. Но другата страна на Family е моето музикално семейство, специално в случая – този секстет. Работя с много хора, които обичам. Но този секстет е една огромна част от удоволствието през тези година и половина, откакто свирим в „Синтезис“. Имаме възможност да дишаме и да се развиваме заедно, което е изключително усещане. Мелодиите при мен винаги идват много бързо. Аз имам и три други пиеси, които след време може би ще влязат в албум, но за разлика от тях, тази бе написана специално за тези хора и за този албум. Мисля, че самата мелодия казва моето усещане за всичко, което се случва в момента около мен – спокойствие, щастие, любов и много музика.
В албума на музикантската и приятелска общност SINthesis две пиеси има инициаторът Вили Стоянов: Train Station e доста буквална в търсенето си – има за цел да нарисува две крайни състояния, двете най-различни картини, които си представяме, когато някой каже „гара“. Знаете, че в Япония има хора, които в час пик донатъпкват пътниците в метрото. Същевременно всички сме гледали филми за железопътна гара с малко минаващи влакове в някое село в Сибир, която крие изключително много романтика и емоция. Точно този вид поляризация съм използвал в замисъла на пиесата.
The Boat много прилича на Cruisin’ от авторския ми албум и е изрично посветена на Йона и Сандра Наумови, които за наше щастие държат бар „Кораба“ в Синеморец. Пиесата тук е в почти същата стилистика – с джънгъл дръмендбейс бийт в изключителния джазов саунд на барабаните на Наско и поетичното разглеждане от Милен Кукошаров на неособено сложната хармония. Тоест – имаме напрегнато перпетуум мобиле в барабаните и доста красиви и спокойни картини в пианото с вълнообразна мелодия, за която опитът ми е да дообрисува пейзажа около „Кораба“ и всичко това – наситено с моите огромни приятелски обични емоции към двете сестри. Казва се The Boat – „Корабът“, точно за да не се казва „Кораба“. Съвсем леко съм го завоалирал, но в изповедалнята на Jazz FM го признавам – тя отново разказва за това наситено с магия място, така вещо управлявано от тези две разкошни мои приятелки Йона и Сандра Наумови.
В албума SINthesis своята първа изява като композитор има Мартин Ташев: В албума участвам с една композиция, първата ми авторска – Rainy Day in Ripperg. Тя е вдъхновена от прекрасен дъждовен летен ден в Германия. За мен бе голямо предизвикателство, защото трябваше пред тези чудесни музиканти да изляза с моя авторска композиция, която нямах представа как ще се приеме. Искам да им благодаря за подкрепата и за прекрасното изсвирване!
Милен Кукошаров: A Little Song for Mama е сътворена в изключително сантиментално сутрешно настроение. Не съм се събудил с решението да напиша пиеса, посветена на майка ми и майките изобщо. За мен прекомерната и директна сантименталност не е проява на добър вкус. Смятам, че винаги жанрът трябва да е смесен. Никак не ми стои хубавото да е само хубаво, веселото да е само весело – винаги трябва да има примес, както е в живота. Пиесата написах специално за нашия секстет. Боравейки с тази много сантиментална идея, се запитах кое е нещото, към което човек има правото наистина да се отнесе с максимално чиста консистенция от емоции. Това е майката. Тогава човек наистина има право да вложи много малко примеси и да се отпусне в своите мили усещания. Това е основната тема в пиесата – тя звучи леко класически, отчасти шопеново, и нататък има по-различно развитие.
Призован към творчество като композитор чрез албума SINthesis е и Борис Таслев: Пиесата, с която участвам в албума, се нарича „Изгубен“. Смятам, че е твърде силно да го наричаме композиторски дебют, както бе обявено тук-там. Записахме пиесата в доста по-различен вид, отколкото я бях мислил. Това е хубаво за мен, защото благодарение на Милен и Атанас тя доби нов вид. Заедно с това, тя си носи усещането и посланието, което имах в себе си, когато работех върху нея. „Работех“ при продуктивните автори е по-реална дума. Пиесата се появи по странен начин. Докато карам магистратура в Националната музикална академия, се опитвах да се упражнявам по задължително пиано и нещо не вървеше, не можех да се фокусирам. Понеже се чувствах доста мрачно в този момент, ми хрумваше да пробвам различни акорди в търсене на по-мрачни звучности, които да съответстват на настроението ми в момента. В един момент забелязах, че започва да се оформя пиеса. В началото идеята ми бе да звучи като леко налудничава пиеса за пиано. После, за щастие, с Милен и Насето я вкарахме в доста „по-културен“ и омекотен вид.
SINthesis e едноименен албум на секстет, по-скоро музикантска и приятелска общност, обединена около фигурата на Вили Стоянов и неутолимото му желание за общуване със сродни души чрез музиката: Създадох секстета с идеята да имаме място всяка седмица да си споделяме всичко, което ни терзае – вербално и музикално. Чрез различни похвати секстетът успя да реализира десетина различни програми, включително Wind Harmonium на Милен, моя албум Some Nice Melodies / to Share with Friends и накрая се стигна съвсем логично до записа на албум с авторски композиции на всички членове. Това стана по пътя на приятелството, на желанието да споделяме всички емоции, които ни терзаят – максимално освободено, без страх и задръжки. Това е най-голямото качество на секстета – всичко упоменато като мелодия, посока, основен текст в нещата, които си предлагаме да свирим, е само център на урагана, който след това се завихря музикално. Това прави нещата изключително интересни и приятни. Колкото е хубав, подреден, споен албумът като звукозапис и аудио продукт, толкова всяко свирене носи огромни разлики, но всички – в полза на разкошното изпълнение. Няма как да си представим нещо друго. Музикантите са супер участващи, и то точно в тази комбинация. Без никакви задръжки и страх се следваме във всичко, което си предложим. Това означава, че композициите могат да изглеждат напълно различни в албума, отколкото когато ги свирим на живо. Той е факт точно като албум със снимки от определен момент, от един миг от съществуването на тази така обична за мен общност – секстет SINthesis.
Албумът SINthesis на едноименния секстет е записан с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“. Музиката можем да слушаме на диск и в дигиталните платформи. Концертната премиера бе на фестивала Solinaria, в Бургас бе представен на 8 октомври в Културен дом НХК, на 12 октомври от 20 ч. е премиерата в Sofia Live Club, а на 13 октомври музикантите гостуват в Първо студио на Радио Пловдив. Албумът завършва с пиесата „15-и етаж“ от Димитър Льолев: Живял съм на 15-и етаж с Милен Кукошаров. Не понасям високи етажи, изобщо дори не поглеждам надолу. За пиесата ме вдъхновиха спомени от онова време.
Предаването „За албумите от техните създатели“ с албума SINthesis на едноименния секстет, се излъчва по Jazz FM на 11 октомври от 19 ч. с повторение на 14 октомври от 14 ч.
