Дебютен албум на Yo-Yo Band с идеята на Христо Йоцов за съвместен проект с Михаил Йосифов – музикална платформа за майсторство в джаза

Дебютен албум на Yo-Yo Band с идеята на Христо Йоцов за съвместен проект с Михаил Йосифов – музикална платформа за майсторство в джаза

Двамата автори записват десет композиции, от които половината – нови, с Арнау Гарофе, Стив Хамилтън и Борис Таслев

Христо Йоцов създава Yo-Yo Band с идеята заедно с Михаил Йосифов да изпълняват оригинална джазова музика, която да им носи удовлетворение от най-висока степен. Но също и да бъде платформа, в която да се включват и други музиканти с техните творби. Идеята хрумва на Христо Йоцов на морския бряг в спокоен летен ден, бързо се разви в поредица от концерти, а сега – и в албум на физически носител с концертна премиера на 25 януари 2023 г. в Sofia Live Club. В квинтета към барабаниста и тромпетиста се присъединяват саксофонистът Арнау Гарофе, пианистът Стив Хамилтън и басистът Борис Таслев. Албумът е записан в студиото на Христо Йоцов, както би бил изсвирен на концерт – акустично, с всички музиканти на една сцена. В „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM дебютния албум на Yo-Yo Band представят Христо Йоцов и Михаил Йосифов.

Името на групата идва от първите срички на вашите фамилни имена. Но символично йо-йо идва с идеята за пълнота, че е покрит целият спектър – и разнообразието на стилове – блус, фънк, джаз, и богатството на настроения – с по-баладични, по-романтични и много енергични пиеси.
Михаил Йосифов: В този проект ме покани Христо Йоцов. Тук имах възможност да бъда в най-джазовото си амплоа. Реализирах пиеси, които отдавна съм писал, но досега не бяха намирали своето място. За мен това е голям шанс и голямо удоволствие, защото си ги харесвам. Също така харесвам пиесите на Христо Йоцов.

В този албум има много история и натрупвания през годините…
Христо Йоцов: Това е една от причините да материализирам тази идея, дошла от желанието с Мишо да направим проект, в който да си доставим удоволствието от музикантлъка, от свиренето, от компанията на прекрасни колеги, да създадем музика, която е възможна само ако човек има желание за нея. Тя не е подтикната от користни цели или пък от желанието да се доказваме. В този албум не прозира амбиция, това просто е езикът, на който обичаме да говорим и търсим възможност да го практикуваме като плод на вътрешен порив. Затова много естествено станаха и сформирането на групата, и пиесите, които веднага засвирихме в клубни гигове, за да се „комплектова“ групата.

И то по време на пандемия!
Христо Йоцов: Пандемията ни отвори пространство да погледнем и за други неща, а не да се въртим непрекъснато в тази професионална безкрайна активност, заети с какво ли не. Знаеш Мишо в колко проекти и музикални авантюри е въвлечен и в България, и в последните години – и по света. Самият запис стана много лесно и спонтанно. Всички ние изпитваме удоволствие от музикантлъка, който влагаме в тези пиеси. Те са джазови, но нямат идеята да са концептуални.

Христо Йоцов: След като реших, че трябва да има такава група и получих зелена светлина от Мишо, започнах да пиша пиеси. Никога не прехвърлям произведения от един албум в друг, винаги пиша за предстоящия музикален проект и за хората, които са в него. В този албум имам четири произведения, Мишо – шест, тъй като идеята бе да се представи неговата музика в по-голямата част от колекцията. Реших първата пиеса да носи заглавието на проекта – Yo-Yo. Като седна да пиша, процесът протича бързо, не се чудя много какво да правя. Така е и със симфоничната музика. Идва ми отвътре, вярвам на интуицията си. Не съм професионален композитор, пиша това, което ми харесва, което чувам. Представям си, че съм слушател, искам да ми е готино, представям си, че съм третият виолист в оркестъра, също искам да ми е готино да свиря тази музика. Пиесата Yo-Yo целеше да бъде въвеждаща в процеса. На концертите свирим пиесите в реда, в който са в албума.

Михаил Йосифов: „Редута“ е по-стара пиеса, която първо реализирахме в този столичен квартал. Тя е свързана с проект, който правихме отново с Христо Йоцов преди 8 – 9 години. В живота тя не видя много бял свят. Реших, че ще звучи добре с гениалните музиканти в Yo-Yo Band. Тя е моето виждане за малко по́ ECM тип джаз – по-отвлечена мелодия, леко романтична, по-европейски джаз.

Кой, кога и защо каза „Хайде да направим този проект!“?
Михаил Йосифов: Христо го каза. Той се обади един ден и каза: „Имам идея“ и аз веднага я прегърнах. Той иска групата да е инкубатор, чрез който млади хора да се привличат към джаза с нас двамата като основа. Аз самият се чувствам като един от продуктите на „инкубаторите“ на Христо. Един от първите ми спомени в Музикалното училище, когато започнахме да се интересуваме от джаз, бе как Христо дойде и ни показа неща на пианото. Хора като него, и той конкретно самият, са ни запалили за тази музика. Така че, когато се обади за тази идея, аз подскочих от радост.
Христо Йоцов: Това е мисията на всеки музикант. Ето, Мишо вече на свой ред влече млади хора след себе си. Всички тромпетисти в България са негов „продукт“ – и Марти, и Жоро... Покрай „Брас асоциация“ настана такова оживление, а с идването му в Музикалната академия нещата рязко се промениха – бигбенд, комбо състави, импровизация. Мишо с авторитета си като музикант – това са изключително важни неща и нещата, които най-много работят.
Михаил Йосифов: Lee’s Boogaloo е също една моя стара идея, която дори я имам записана, но реших, че тук ще седи много добре. Навремето я свирехме със секстета, а аз много обичах да я изпълняваме. Затова реших да дадем още един път живот на тази пиеса. Всички се забавляваме, като я свирим, публиката – също.
Христо Йоцов: Бяхме направили проект с пиеси на Лий Морган, в който включихме пиеса с подобен характер – Sidewinder. Този дух абсолютно пасва на идеята за джаз, за драйв.
Михаил Йосифов: Тази пиеса съм я посветил на Лий Морган – един от тромпетистите, който много ме е оформил като музикант – много съм го слушал и анализирал. Винаги много ми е харесвал неговият хулигански усет към джаза.

Албума записвате с Арнау Гарофе, Стив Хамилтън и Борис Таслев.
Христо Йоцов: Това е базовият състав на групата. Мишо спомена за идеята на платформата да е инкубатор. Когато тази идея се зароди на плажа във Варвара, веднага се сетих за Jazz Messengers на Арт Блеки и си казах – нека да направим група с по-далечен хоризонт, през която да минават млади и не толкова млади музиканти. Yo-To Band е отворена идея за музиката. Тези музиканти ще идват със свои пиеси, както вече направиха Шибил Бенев и Даниеле Феббо – млад, страхотно надежден и утвърждаващ се басист. В мислите си съм вече доста напред по отношение на тази идея.

Михаил Йосифов: I Think about You е единствената ми нова пиеса, специално създадена за този проект – баладична боса нова. Мислил съм я по времето, когато пътувам по турнета и си мисля за хората и моя живот тук, за семейството. Малко носталгична пиеса.

Христо Йоцов: След първата пиеса си казах, че втората трябва да е по-различна. Идеята на Funky Monkeys бе да има импулс и забава в свиренето, да има провокация – и ритмична, и стилова. Пиесата я подкарах в латин-фънк вариант, който да е по-грууви – да е стегнато, да има ритмичен заряд. Мелодията след това дойде от само себе си.

Михаил Йосифов: Когато бях на 19 години, реших да напиша сериозна джаз пиеса. Bitter Moon („Горчива луна“) е вдъхновена от творчеството на двама от гениите на джаза – Телониъс Монк и Чарли Мингъс. Това, което ми хареса при тях и исках да взема, е съчетанието между стара музика – джаза в първоначалния му вид като диксиленд, с много напредналата джаз хармония. Тогава много бях впечатлен от тази комбинация. Ето, например, Чарли Мингъс прави музиката на Дюк Елингтън с много криви хармонии. Много време тази пиеса не намираше къде да се появи. Сега много се радвам, че дойде нейният момент, защото много си я харесвам.

Музикантите записват албума едновременно на сцената, както биха го изсвирили на живо. Това е специално използвана технология за проекта, който цели да изведе на преден план музикалното майсторство и удоволствието от взаимността в музиката.

Христо Йоцов: Имам студио, което е приятелско – моето място и място, където съм записал всичките си не един и два албума. Там може да се записва такъв тип акустичен джаз или формации от 5 – 6 души на живо, в реална обстановка – цялата група без компютърни трикове създава музика така, както би се изсвирила на сцената. Записахме албума за два дни. Записа го, смеси го и го мастерира Павел Борярски – моят човек от много, много години насам. За мен това е единственият начин да се прави музика. Отраснах във време, когато нямаше компютъри, а се записваше много. За певци, за театър, за кино се създаваше огромна продукция в БНР и „Балкантон“. Имаше хора с тефтерчета със списък с имена на музиканти, които идваха. Беше супер важно да си в това тефтерче, но ако не се справиш да може на второто изсвирване да бъде записана пиесата, следващия път не си в листа на поканените. Израснах във време, в което музикантлъкът трябваше да се доказва всеки ден, конкуренцията бе много силна. Като дойдоха лууповете, тунингите, започнах да се чувствам като на друга планета.
Михаил Йосифов: Аз съм за възвръщането на този начин на свирене. Музиката си е музика. В този процес се случват много неща, които трудно могат да бъдат симулирани. Това е правилният начин на работа – ние сме музиканти, в това правим, искаме да сме по-добри, да сме предизвикани да сме по-добри. Аз съм от компютърното поколение, но имам страшен респект към музиката, записана и изсвирена на живо. Много си личи. В записите, когато музикантите са заедно и случват музиката, емоцията е съвсем друга.
Христо Йоцов: За мен няма смисъл да се прави музика, ако душите и сърцата на музикантите не влязат в общ ритъм, в общ дъх, в общ пулс. Това е магията на музиката. Другото е изкуствено създаване на някакъв продукт.
Михаил Йосифов: Трябва да се дава такава алтернатива. Животът залива „мирното население“ с много направена на компютъри музика. Но хората ще започнат да се усещат и да оценяват истинското, както става с храните – много е вкусно да ядем неща с обогатители, но небцето ти започва да добива вкус и започваш да оценяваш какво е наистина хубаво. Това според мен ще се случи и с музиката съвсем скоро.
Христо Йоцов: Цикъл, колело. Върти се.

Михаил Йосифов: A Rainy Week също е пиеса, която навремето правехме с Христо. Имахме проект с авторска музика. Тогава работехме с Теодосий Спасов, беше 2004 г. – 2005 г. Покрай тяхното трио с Румен Тосков започнах да импровизирам джазово върху неджазови ритми – неравноделни размери. Реших, че трябва да напиша пиеса в този стил. Така се получи „Дъждовната се́дмица“ или седмѝца, защото тя е на 7.

Христо Йоцов: Във Funny Dialogues темата е разделена на фрази – въпроси и отговори между двата духови инструмента. Фразите са в унисон с ритмичната секция. Пиесата е базирана на диалога, имитацията и разплитането на музикалната фраза.

За песента Close to You си спомням, Мишо, как ми се обади, че имате песен с Андрония Попова – Рони.
Михаил Йосифов: Включването на Close to You в този проект е мое посвещение към Рони – един от най-любимите ми хора от моето детство. Бяхме заедно в Музикалното училище, после се изгубихме за малко и пак се намерихме в Sentimental Swingers. Тази пиеса се появи преди да започнем група. Ясно усещах, че Рони има талант да пее джаз и ми се искаше да я изведа на джазовата сцена. Направихме няколко композиции, една от които бе тази. Тъй като Рони ни напусна много без време, реших да изпълнявам тази пиеса където и когато имам възможност. Тя е израз на моята тъга, че Рони вече не е сред нас.

Какво ви кара да се чувствате уютно и добре в Yo-Yo Band?
Христо Йоцов: Тук съм в компанията на много добри музиканти, всеки със своята индивидуалност, всички са звезди на инструмента си. За нас е еднакво удоволствие да сме на сцената, в студиото и да репетираме. Актът на свирене на музика ни зарежда и дава смисъл на това, което правим.
Михаил Йосифов: Нямам какво да добавя повече – това е.

Христо Йоцов: В Sharks Never Sleep има връзка с представата на човек за акула с остри зъби. Идеята тръгна от „Крупа бийт“ – модел на свирене, идващ от Джийн Крупа. Това е този джънгъл бийт на големия том-том, който дава импулс, атавистичен ритъм. Вътре може да се открие и пачангата, и ритъма, който е закодиран във фолклора на всички народи. Той сам по себе си е акумулатор на енергия. Оставаше към този груув ритъм да се сътвори подходящата мелодия. Трябваше да си отворя място и за едно соло в албума. С Мишо, Арнау, Стив и Борето всички пиеси са изпълнени с прекрасни импровизации. Тази пиеса я написах, за да си дам пространство за моето свирене. Тя е създадена и с идеята да затвори рамката на музикалното пътешествие в този албум.

Целия разказ на Христо Йоцов и Михаил Йосифов можете да чуете в плейъра под основната снимка. „За албумите от техните създатели“ с дебютния албум на Yo-Yo Band слушаме по Jazz FM на 25 януари от 19 ч. с повторение на 28 януари от 14 ч.

Ключови думи: