През 2021 г. композиторът и пианист Теодор Петков записа дебютен албум в почит към големите личности и към скъп прятел в джаза. В Bake a Biscuit участват Васил Хаджигрудев – бас, и Борислав Петров – барабани.
Теодор Петков с дебютен албум – посвещение към легенди и приятел в джаза: Bake a Biscuit
С посвещение към легендарни личности в джаза, както и към скъп приятел, Теодор Петков – Тото издаде дебютния си албум Bake a Biscuit. Той е записан заедно с басиста Васил Хаджигрудев и барабаниста Борислав Петров. Триото дебютира с програма с класически джаз от 40-те и 50-те на Арт фестивала в Трявна. „Градът ни посрещна много топло. След концерта момчетата предложиха да пробвам да кандидатствам с проект по програма „Творчески инициативи“ на Национален фонд „Култура“. За час и половина написах целия проект и след седмица ми казаха, че съм одобрен.“ – разказа за предисторията на албума Теодор Петков в студиото ни. Каунт Бейси, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул, Милчо Левиев и Цветомир Цанков са музикантите, към които Теодор Петков специално се обръща чрез музиката в Bake a Biscuit. И още…
Казвам се Теодор Петков и ще чуете моя дебютен авторски албум Bake a Biscuit. Нямаше как да го осъществя без участието на двама много талантливи мои колеги – Борислав Петров – ударни, и Васил Хаджигрудев – контрабас. След като бях насърчен да творя от Национален фонд „Култура“, идеята за албума дойде с това, че исках да отдам почит към хората, които са повлияли на музикалното ми развитие, и то специфично между 40-те и 50-те години на ХХ в. в американската джазова история – имена като Каунт Бейси, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул. Оригиналността, която те добавят към музиката, оставя трайна следа в историята, тъй като докато те не започнат да творят, няма нещо такова.
Предизивкателство за мен бе напиша музика в определена рамка и да не излизам прекалено много от жанра и стила. Когато слушаш Каунт Бейси и оркестъра му, все едно диша един човек. Всички са там в момента и оркестърът суингира феноменално. Пиесата Lullaby я написах много целенасочено, тъй като исках да дам нещо на Милчо Левиев, както той даде нещо на мен в моя музикален живот. Много ми беше мъчно, когато разбрах, че сме го изгубили, но съм абсолютно убеден, че в момента е на по-хубаво място. Знам, че неговото отношение към изкуството остави следа в абсолютно всички хора, с които е говорил, може дори да не са работили заедно. Исках и аз да направя нещо за него, както той направи за мен.
Първата пиеса е Spring Break и е насочена към моята радост, когато пролетният сезон дойде. Това е празник на живота, на новото начало. Пиесата я написах на един дъх. Когато сядам да пиша музика, се старая не винаги да използвам инструмента си, въпреки че импровизационният момент е част от джазовата музика и според мен – от цялата музика. Ако погледнем старите майстори от Бах насам – той е импровизирал, Рахманинов е импровизирал, Лист е импровизирал. Всичките големи имена са били страхотни импровизатори и майстори на формата. Това е едно от най-трудните неща, с които един композитор може да се сблъска – да придаде не само логическа, но и цялостна форма на едно музикално произведение. В бриджа има доста силно латино влияние, може би защото свързвам латин джаза и латино музиката с топлото време. Всичко в пиесата е моето лично усещане за пролетния сезон.
Първия път, когато чух Дюк Елингтън, ми направи силно впечатление неговата изисканост към живота и изкуството. Затова са го наричали Графа. Имал е много добри обноски и маниери, много добре се е държал към хората, имал е прекрасно, интелигентно чувство за хумор, без да прекалява, и това цялото нещо е изразено в музиката му. В нея съм виждал много голямо влияние на блус музиката и на корените на джаза. Затова до някаква степен в пиесата се опитвам да пресъздам усещането за блуса в бигбендово звучене. В бриджа се чува, че съм се опитал да пресъздам как е свирил неговият оркестър. При Дюк е много особено, тъй като там не само че музикантите в оркестъра са силни като личности и като артисти, но и той специално ги е събирал. За мен Дюк е изключителен пианист, много повлиян от импресионизма на ХХ в. и от френските композитори. Всичко това се опитах да комбинирам в една кратка пиеса – Count on Duke.
Нат Кинг Коул. Пиесата я озаглавих Nat Ming Mole, тъй като в джаза както търся да има танц, така търся да има и сериозна доза хумор. За трагичните и тъжни неща, които да разтърсят човека в изкуството, си има отделно място. Като цяло търся музиката да е един празник – на изразяването на хората и на съществуването. Боби ме бе питал на шега за заглавието – да не е ходил Нат Кинг Коул на мол. Беше игра на думи и нищо целенасочено не съм имал предвид като послание. Нат Кинг Коул е един от пианистите, който остави траен отпечатък не само във фразирането. Учениците на Оскар Питърсън са го питали как да се научат да импровизират. Той отвърнал: „Пускаш си плоча на Нат и слушаш“. Нат е много мелодичен, много недооценен като пианист.
В самата пиеса исках да си поиграя с полифонията от баховата музика, затова в първите две А-та във формата се чува различното гласоводене паралелно с темата. Бриджът е насочен към класическото трио на Нат Кинг Коул. За всички бе предизвикателство да я изсвирим. При мен е смешно, тъй като пиша музиката без пиано и после ми отнема изключително дълго време да я науча. Опитвам се да чуя какво се случва, но технически трябва да мина и през музиката. Някои неща отнемат по-малко време, други – повече. Не мога да кажа, че се славя с феноменална памет, така че ми отнема време да науча нещата. Доколкото съм проучвал, Рахманинов е имал фотографска памет. Милчо Левиев разказваше една история, че е имало случай, когато Рахманинов е свирил с Яша Хайфиц Бетовен сонати. Рахманинов е без ноти на сцената и Хайфиц си е казал, че и той няма да използва ноти, за да изглежда добре. Сядат да свирят и на бавната част на „Пролетна соната“ Хайфиц се губи. Обръща се към Рахманинов: „Къде сме? Къде сме?“ „В „Карнеги хол.“ – чул в отговор. Именно и това отношение на музикантите към всичко се опитвах да го запазя в целия албум – комедията и хумора. Животът е достатъчно тежък, за да се задълбава постоянно в проблемите, които имаме. Изкуството е начин човек да се отдели от реалността.
Очаквайте продължение...
През тази седмица слушахме музиката от Bake a Biscuit на живо в Portrait в София и в Bee Bop Café в Пловдив. На 15 август следва концерт в Кино „Кабана“, а на Арт фестивала в Трявна към триото ще се присъедини Цветомир Цанков. През септември програмата ще бъде представена в Русе. Планират се участия във Варна и в Шумен. В края на септември Bake a Biscuit ще слушаме на „Хасково джаз“.
