Много осмислен и едновременно спонтанен, израз в момента на ерудиция в музиката, на безценни преживявания далеч назад във времето, оставили следа, споделени с музика. Албумът 3uP представя едноименното трио на Антони Дончев, Росен Захариев и Павел Терзийски. Музикантите ни разкриват нови светове, приканяйки ни новото в живота да посрещаме като тях – с благодарност, да приветстваме с възхищение, с него да съзидаваме.
Антони Дончев: Албума записахме с Павел Терзийски и с Росен Заохариев. Озаглавихме го 3 uP, което е името на групата. Тя беше създадена преди няколко години по повод покана на фестивала „Пианисимо“. Реших, че е много добър момент и е подходящо да направим нещо заедно с Павката и с Роко.
Павел Терзийски: Изключително много се радвам, че съм част от проекта. Той е много авангарден по моите разбирания за музика и е отворен като възможност за себеизразяване. Антони е много щедър да дава пространство от гледна точка на авторски подход към музиката, която е написал. Роко също има две пиеси. Музиката е много смело се разгръща в много интересни посоки и е вълнуващо човек да я изслуша, по възможност на един дъх.
Антони Дончев: Албумът започна с песен на Роко – „Тишина“. Тя впоследствие получи думички. Текстът на Роко е вътре на обложката на диска, тъй като е много красив. Той се оказа много интересен поет с дълбочинни философски разбирания. На мен това много ми хареса и дори реших да включа части от текста в пиесата, казани от автора им.
Росен Захариев: Това е много старо нещо, което ми хрумна н Бостън, докато живеех там една зима. Свирех на пианото на една приятелка и се появи тази пиеса, посветена на Георги Дончев. Тя първо се казваше „Мечка“. Тя беше за бас и флюгел или някакъв инструмент. След това я хармонизирах специално за Тони. Преди колаборацията ми с него това парче нямаше идея да бъде хармонизирано, а да се свири по начина, по който, когато имаш бас и мелодия, хармонията се измисля от този, който слуша. Текстът се появи последен и той изходи от самата тематика. Тишината е… Ако продължим, няма да спрем. Така че може би спрем до тук. Да…
Росен Захариев: Слава Богу ,че срещнах Антони! Следях ги с „Акустична версия“. Където и да бяха, ги слушахме жадни и това, което чувахме, бе голяма награда. А след това първата ни среща бе в Първо студио н БНР, където с Георги Корназов направихме квинтет с „Акустична версия“, който изсвири моя пиеса. Когато я чух, щях да падна – не знаех, че може да звучи толкова добре нещо, което аз съм написал. Това ме изстреля на ново място. От тогава не сме спрели да свирим и не виждам какво ще ни спре да продължим. А с Павката се видяхме на алтернативната сцена. Свирили сме в проекти като „Попара“ и др. по фестивали, гори и поляни. Това ни доведе ето докъде – той да поеме ролята на няколко души в тази група. Това е идея на Тони и работи безотказно.
Снимка:
3uP
Антони Дончев: Аз не си спомням кога сме се запознали – толкова отдавна е било. Изпитвам радостта от всичките ни срещи с Роко. Смятам, че се плъзгаме по едни вълни, и е много радостно, че и по-млади музиканти като Павката също яхват сърфа върху тях. Това ни дава надежда и ни е голямо вдъхновение. Павката също като Роко го срещнах някъде по тези алтернативни сцени, но не помня конкретния концерт. Най-вероятно тези неща не ги помня, защото веднага се чувствам близък с такива хора. Когато човек се усеща близък с такива хора, му се губи първата среща. Като че ли те винаги са били около него.
Павел Терзийски: Роко съм го срещал с Георги Дончев, Skiller, Шаманчето, „Попара“. Присъединихме се към тази формация по едно и също време – през 2009 г. Мисля, че в Backstage свирихме за първи път. С Антони споменът ми е, че когато бяхме за първи път заедно на сцената, Рони имаше концерт с Антони и с Георги в Soul in da Hole. Тя ми каза: „Павка, искаш ли да изпеем заедно „Момичето от Ипанема“? Ти – на португалски, аз – на английски.“
Антони Дончев: Основата на албума е концерт, записът от който след това използвах като основа, върху която започвахме да наслагваме различни неща – нови инструменти, гласове, линии. Заглавието на втората пиеса подсказва, че „Според тези обстоятелства“ албумът придобива съвсем различен вид от оригиналния концертен запис.
Антони Дончев: В триото ни събира стремежът да направим хубава музика. Когато хората вътре са достатъчно толерантни, нещата вървят в добра посока
Росен Захариев: Самият материал, композициите на Антони, са такива светове, че нямам секунда да ми омръзне. Ако това се случи при мен, ще направя всичко, за да го изсвиря. Тук има толкова материал, с който да се работи. На мен тази музика ми дава криле. Такава музика, която директно не мога без нея, ми е интересно да я свиря и ме предизвиква, защото темите на Антони не са от най-лесните. Но така се качваме по-високо. Благодаря!
Павел Терзийски: Свързано с втората пиеса, Роко ми каза: „Може никога да не се появи по-сложна бас линия, която да трябва да изпееш през живота си.“ Както едновременно музиката е доста богата, изисква доста концентрация и внимание, същевременно в подхода на триото е свободолюбието. Композициите позволяват личният подход на всеки от нас да блесне по начин, по който всеки от нас е преценил, че така би искал да се случат нещата. Затова този диск е факт.
Антони Дончев: Третата пиеса „Виждам птица да лети“ ми е много близка до сърцето. Тя е посветена на Рупето. Голяма част от пиесите не бяха написани за това трио. С него те получиха съвсем различен нов живот то това, което е обикновено с други формации. Преди няколко години Рупето, след като си беше отишъл, дойде и ми подсказа тази пиеса. От нас тримата Павката има най-тежката задача, защото работи едновременно на няколко фронта. Освен че пее различни линии, включително теми и басови линии не много леки, а много сложни, той също така трябва да работи с компютър, прави лупове, работи в много различни посоки с много различни изразни средства. Роко от своя страна използва също възможностите си на перкусионист, за да допълни музикалната картина.
Росен Захариев: В пиесата откривам меланхолията и дълбокомислието на Рупето, вглъбеността му и една красива тъга. Когато съм свирил с него, съм влагал тоталното откриване, което се получава и с Антони. Доста подобни преживявания имаме.
Антони Дончев: Четвъртъта пиеса също е посвещение на човек, който е в по-добър, надяваме се, свят – Васил Пармаков. Много ми е болно, че този прекрасни млади музиканти ни оставиха. Васето като че още му виждам живите очи, отворил току-що вратата на стаята, в която ние сме с Боби Воденичаров или пък сам съм свирел нещо в междучасието в Музикалното училище. Това ми е първият спомен – жив интерес към това, коте бе по-различно. В Музикалното училище ни бе забранено в междучасията да свирим на пианата, за да не ги повреждаме. Да, основно се свиреше рокендрол, и то от хора, които не бяха пианисти. Но аз вече имах интерес и към другата музика, към тази, която ни вълнува и в този момент, и използвах всеки миг да си посвиря и , разбира се, да се покажа – това бе много важно. Това ми е първият спомен – неговите живи очи. Това е – „Толкова близо и толкова далеч“.
Антони Дончев: Заглавието „Изборите, които правим“ дойде от това, че във всеки един миг човек трябва да прави избор. Това се отнася и за музиката. Винаги трябва да направим някакъв избор. Имаше моменти, когато съм я свирил около избори и хората са си мислели, че е свързана с политиката. В по-широк смисъл – да. Но в случая става въпрос за музикалния избор.
Павел Терзийски: Когато бях на 18 год., започнах работа в един кол център. Работата не бе една от най-интересните, постоянно мислех за музика. На втория месец дойде предложение да посвирим на перкусии пред Народния театър по повод събитие. Помолих работодателите за половин ден отпуск. Отказаха: „Знаеш, че следващия месец ще се местим, ще ти плащаме без да работиш, а сега няма да те пуснем.“ Тогава направих избора да си тръгна и никога не съм се връщал към подобен тип работа.
Росен Захариев: Нямаме избора да не избираме, откакто сме откъснали ябълката. Имам една песен, която започва с The sound of your voice is the choice you make. Начинът, по който изразяваш това, което носиш, променя много нещата. След като претендираме да сме свободни, ще трябва да сме отговорни за свободата, която избираме.
Росен Захариев: „Зелено“ е първата песен, която написах. Васил Петров я видя и каза: „Ще стане страхотна боса!“ Заминах за Холандия и това никога не се случи. Но се случи в Бостън с две певици, едната от която – дъщерята на Тони Бенет Антония Бенет, с която работих доста време. В момента песента е в процес на запис от нея с Антони Дончев и Георги Дончев. Така че ще стане и ще стане мега хит! Иначе това е моят реверанс към природата, към гората като неин символ и като олицетворение на вътрешния свят. Това бе момент, в който в Америка открих за какво става въпрос. Отидох в горите в ъпстейт Ню Йорк и рядко се връщах в Манхатън. Толкова ми беше готино!
Антони Дончев: Bird in a Cage имаше друго заглавие, също както и втората. Но след въздействието, което направихме върху концертния запис, допълнителните неща, които изсвирихме и изпяхме, съвсем нормално се появи това ново заглавие, което според мен е по-близо до крайния резултат
Павел Терзийски: Пиесата има доста ярка тема. Питах Антони: „Тази музика нарочно ли се опитваш да звучи толкова сложно?“ Той ми каза: „Не, аз просто така я чувам и така съм я предал.“ След като той смени заглавието, нещата още повече си дойдоха на мястото.
Антони Дончев: Първо бе наречена Movement 101 по темпото на пиесата.
Антони Дончев: Албумът завършва с едноименната тема от музиката към филма на Теди Москов „Рапсодия в бяло“. Сметнах, че наистина може да стане много интересно в тази формация – много ефирно, много деликатно, каквото всъщност настроение носи филмът.
Росен Захариев: За мен тя е друга реалност, с нея стъпвам в друго измерение. Пиесата е ефирна, фина. За мен това е много силно – дълбочината, изразена с минимум сила. Тази композиция се свири тихо, но енергията, която носи, може да разтърси залата. Сега, като си мисля за нея и тя ми звучи в главата, се сещам за пиеса на Георги. И двамата с Антони имат способност да те заведат на тяхното си място. Не мога да го опиша – то е вибрация. Добре, че завършваме с тази пиеса. Тя издига много нависоко и въобще не се приземяваме. Много е красиво!
Павел Терзийски: Във филма на Теди Москов Мая Новоселска пее супер красиво. Много ми е любимо да я слушам. Когато аз трябваше да изпея темата, през цялото време си казвах, че ми е трудно и не се справям добре. Но в един момент просто си казах: „Не се опитвай да гониш Мая, гони себе си. Нещата ще дойдат на мястото си.“ И така се получи.
Антони Дончев: Роко в тази пиеса не използва инструмент, а свири с уста.
Защо албумът е ценен за тримата музиканти?
Антони Дончев: Още не съм се разбрал, себе си не съм разбрал. Това е втори мой албум, разбира се с Павката и Роко, но основно мой, 21 години след като издадох първия. Аз съм участвал в десетки албуми на други музиканти. И е странно, и пак казвам, че не съм се разбрал все още, с Христо бяхме годи притежатели на звукозаписно студио, в което имаше възможност всяка седмица да записваме, но ние не записвахме. Това е много странно и не знам ще го разбера ли някога. Албумът вече е факт и се надявам, че е имало смисъл да го направим.
Росен Захариев: Много е ценно, защото е сред най-напредничавата нова българска музика. Това, което се случва вътре като музика, мен ме представя по най-добрия начин. Това са доста трудни неща, а свиренето е доста задоволително. Рядкост е да кажа: „Ей, добре съм се справил тук!“ Ценно е, че го има като свидетелство. Но от друга страна да свириш в албум на Антони – то се случва веднъж на 20 години. Ето – 21.
Павел Терзийски: За мен албумът е ценен по много причини. Аз съм най-младият в този проект, а това са едни от най-сериозните музиканти, с които най-много бих искал да участвам в един албум. За мен е най-голяма чест да участвам в този проект. Отправено ми бе огромно предизвикателство и аз съм благодарен за него, защото определено ме срита и ми каза: „Давай, развивай се, не спирай!“ Това, че съм започнал по-късно да се занимавам с музика, не трябва да ме кара да не се захващам с един толкова сериозен проект, какъвто е този албум. Резултатът е супер! Благодарен съм.
Антони Дончев: Трябва да отправя специална благодарност към Министерство на културата, тъй като издаването на албума е подпомогнато от тях. И не на последно място, да благодаря на човека, който направи оформлението на албума – Иво Христов. Той усеща музиката и това дава отражение върху работата му. Как изглежда албумът е в огромна връзка с това, което се случва като музика.
Антони Дончев: Ще представим албума на концерт на 8 декември в Софийската градска художествена галерия от 19:30 ч. Който се интересува от тази музика, е добър дошъл!
Билети за концерта се продават на касата на галерията. Цена 15 лева.
Предаването „За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
Разказа на музикантите можете да чуете в плейъра под основната снимка.
