Big Band in Action на водения от Ангел Заберски бигбенд излиза през 2018 г. В състава са: Михаил Йосифов, Мартин Ташев, Тодор Бакърджиев, Георги Стойков – тромпети; Владислав Мичев, Димитър Стоев, Иван Мелин, Божидар Василев – тромбони; Димитър Льолев, Димитър Бакърджиев, Арнау Гарофе, Иван Иванов (Македония), Тобиас Хофман (Германия) – саксофони, Ангел Заберски – пиано, Александър Логозаров – китара, Борис Таслев – контрабас, Стоян Янкулов – ударни.
Big Band in Action на Ангел Заберски – истинска музика от бигбенда, който „се случва“ в нейна чест
Здравейте, поставен съм в много интересната ситуация да си водя предаването сам. Нямам опит в това, но смятам, че ще се справя, защото трябва да говоря за нещо, което съм създал от начало до край – много трудна, тежка, творческа задача, която си поставих. И тя е факт. Много се промени отношението ми към музиката в последните години. Започнах да я чувствам и да работя по различен начин. Предполагам, че това е плод на натрупан дългогодишен опит и той най-вече се проявява в писането на музика без значение дали композирам, аранжирам или оркестрирам.
За мен е много важно да бъда изключително откровен в това, което правя. Гоня от себе си всякакви предразсъдъци и се старая да бъда с максимално чиста съвест към това, което пиша. В противен случай смятам, че бих бил обречен на музикален провал. Едно много важно нещо, което научих е да не се влюбвам на всяка цена във всяка нота, която излиза изпод перото ми. Преди години имах подобен проблем и установих, че греша. Това е много хубаво качество – когато напишеш нещо, то много ти харесва, но не го използваш, защото усещаш, че мястото му не е тук. Затова съм си направил нотна тетрадка, в която си записвам идеи, които един ден, надявам се, някъде да се случат, но там, където им е мястото.
Албумът е доказателство за това, което говоря. Цялата музика претърпя много корекции, много лишения. Имаше много главоблъсканици и трудности при взимането на решения: „Ами сега как да го направя този момент?“ Гумата трие, моливът пише, отново гумата трие и моливът пише. И така. Изключително се гордея с това, което съм направил, което създадох, защото то е резултатът от всичко това. Благодарен съм и на родителите си и на съдбата, че ми показаха точно този музикален път, който е по-различен от всичко онова, което виждам, чувам и усещам около себе си.
Любовта ми към бигбенда е поредното доказателство за това, което казвам. Научих се да го познавам в истинския смисъл на думата – неговото звучене, неговото изпълнение, начинът на писане за бигбенд, стиловост и прочее. Имам привилегията да работя с най-добрите изпълнители в България. Имам привилегията да знам за кого пиша музика, което е също много, много важен фактор. Смятам за себе си, че правя честна музика и точно по тази причина тя звучи по точно този начин. Защото аз съм откровен със себе си.
Много е трудно да създаваш такъв род музика. Музиката в световен мащаб тотално се променя и се развива с много, много бързи темпове. Затова е трудно, сядайки зад пианото, да създаваш музика, и то за такъв оркестър, който е различен от всичко, което ни заобикаля. Учил съм се от най-големите в тази област и съм ги анализирал и изследвал посвоему. Затова музиката звучи познато, разбираемо като аранжимент, оркестрация, музикална форма, звучност – това е неминуемо. Но не пречи на резултатът накрая да носи моя собствен почерк.
Имам много написани пиеси за бигбенд през годините. Тези, които подбрах за албума Big Band in Action, са най-достойните и най-ефектните. В него има еклектика, в хубавия смисъл на тази дума, от жанрове: суинг, балада, фюжън, фолклор, бибоп, мейнстрийм. Със скромно самочувствие се подписвам под всяка пиеса и всяка нота, която съм написал. Дано повече хора чут тази музика!
The Good Old School я озаглавих „Доброто старо време“, защото исках да напиша пиеса, която да напомня съвместната творческа дейност между Сами Нестико и Каунт Бейзи. Сами е бил негов аранжор и автор на музика, с изключително познат музикален почерк. Пиесата е с такава насоченост. Солисти са Влади Мичев, Мишо Йосифов и Митко Льолев.
Eclipse е може би „най-съвременната“ в целия албум. Ритъмът й се доближава най-много до музикалното съвремие. Пиесата е със стандартна триделна форма – тема, сола, ансамбъл и реприза. Сред солистите е Тобиас Хофман – наш приятел от Германия. Имахме нужда от саксофонист и Сашко Логозаров, с когото са учили заедно, му се обади и го покани. Тогава имахме малко финансиране за албума и Тобиас дойде. Много добър саксофонист! Солист на баритон саксофон е Иван Иванов – наш приятел от Македония. И отново Владко Мичев.
Третата пиеса е мой аранжимент на джаз стандарт – I Love You на Коул Портър. Тук се опитах малко да изляза от стандартните рамки за оркестрация и построяване на композицията. Има разместване на стандартния пъзел тема – сола – тема. Тотално се опитах да разчупя мелодията, за да придам мое авторство на пиесата, тъй като съм я слушал и свирил много пъти. Преди да дойдат солата има дълго постепенно наслагване на оркестъра. Подходих полифонично към аранжимента и оркестрацията, а не типичното хармонично. Бърза суингова пиеса, с разкошно соло на Арнау Гарофе. Преди него – Борис Таслев и Сашо Логозаров. Накрая пиесата завършва с мащабно тути соло, а на самия финал Стоян Янкулов леко намеква какво ще се случи в следващите пиеси.
Следващата пиеса е In The Key of Love („В тоналност любов“). Това е моя пиеса, стандартна джаз балада, с много красива мелодия, интерпретирана по блестящ начин от Мишо Йосифов. Много обичам да пиша за него, защото той много хубаво интерпретира музикално това, което съм написал. Неведнъж съм казвал, че нотата, написана на хартия, не ползва никого, но когато тя се превърне в музика от добър музикант, става много хубаво. Пиесата е със стандартна триделна форма – тема, сола , тема. В нея има много романтика, много любов. Композицията е приятна за слушане, а защо не и за вечерен любовен танц…
Следва арията на Рудолф от операта „Бохеми“ на Пучини. Che gelida manina е известна ария. Първоначално я записахме в трио вариант със Стоян Янкулов и Борис Таслев. Понеже стана много хубаво, на мен вече ми звучеше и оркестър. Какъв по-хубав повод от този албум да я преаранжирам и за бигбенда! При транскрипцията на оригиналната музика съм подходил съвсем внимателно към мелодия и хармония, за да може слушателят да не губи фокуса върху музиката. Слушам съм много недобри примери, когато се взима популярна тема и се прави по недобър начин – и ти е познато, и не можеш да се сетиш какво е. Това не е хубаво, в него има прекалена преднамереност. А аз искам да се разпознава. Отново солисти са Мишо Йосифов, Сашо Логозаров и Владко Мичев.
„Спомени от Странджа“ отново е записана в трио вариант. Посветих я на татко. Скоро след като си отиде от този свят, нещо се случи, за да се появи тя. Нямам отговор как стана. И наистина – харесва се. Тя е с много леки фолклорни мотиви, далеч е от типичния фолклор, но носи нещо от него. Озаглавих я „Спомени от Странджа“, тъй като татко е родом от Малко Търново. Много се харесва тази пиеса и в трио вариант, когато сме я свирили, свирили сме я и в квартет с Мишо Йосифов. И разбира се, я направих за бигбенд. В нея има лека препратка към неравноделните български ритми.
„Голямата надпревара“ дойде от сигнал, който написах и ползвах за предаване по БНТ преди доста време. Изпълнявахме го в по-малка формация. Сетих се, че като идея, мотив и фраза може да се превърне в композиция за бигбенд и я преработих. Фаст суинг, много ефектен. Солисти са Мишо Йосифов, Митко Льолев, Стоян Янкулов. Смятам, че е добър пример как една идея от няколко такта може да се превърне в ефектна бигбенд пиеса.
Slow Motion много я харесвам, защото е малко по-комерсиална. Бих я нарекъл поп балада, но за бигбенд. Солист е Митко Льолев. Пиесата напомня за звука на Дейвид Санборн, но си има моя почерк. Доста е дълга като времетраене, много е разтеглена, но смятам – отново много емоционална и романтична.
Защо озаглавих „Антиджаз“ така – не знам, хареса ми словосъчетанието. Композицията е малко по-сложна, защото хармоничният изказ седи леко извън стандартната втора – пета – първа степен, която е много характерна за джаза. Понеже пиесата е по-дълга, интродукцията и кодата са еднакви, за да се припомни откъде е тръгнало всичко. Плътна оркестрова звучност с повторения на един и същ материал, с наслагване, което води до солото на Мартин Ташев. Марти прави много хубаво дълго соло. След него отново солисти са Тобиас Хофман, Митко Льолев и Сашо Логозаров. И за да се затвори кръгът, накрая свирят Марти и Стоян, само че този път заедно – въпроси и отговори – тромпет и ударни инструменти. Много хубаво, много интересно стана. Тази пиеса е вън от буквалното суингиране.
Много се гордея с „Тракийски напеви“. Мога само много да съжалявам, че не съм близко до фолклора, както някои мои колеги и от бенда свирят и се докосват до тази истинска традиционна наша музика. Хрумна ми идеята. Допитах се, споделих я с хората, които разбират – Стоян, Митко, Мишо. Те казаха, че е супер, да действам. Така подходих – исках да имам тяхната подкрепа. Много се смяхме, когато я свирихме и те не предполагаха, че мога да направя такова нещо. Затова я слагам в категорията „най-веселата пиеса“ и албумът завършва с нея. Тя се състои от три части. Втората е фолклорна балада, която няма нищо общо с първата тема. Там мелодията е разпределих между Мишо и Митко дуетно. Много хубаво се получи! Отново с богата хармония, джазова хармония, фолклорни елементи. Третата част е реприза, повторение на първата тема като заключението е с осем такта, ала Джеймс Бонд. Смятам, че тази пиеса е достоен завършек на албума, на целия труд, положен от всички ни. Пиеса, на която можеш да потанцуваш, да се посмееш, а някои, ако искат, могат и да поплачат. Няма нищо лошо. Това са чувства, и то човешки.
Така бих анализирал накратко това, което съм направил. Доволен съм, доволен съм. Само мога да се радвам за този успех. Пак се сещам, че този албум бе съпроводен и от тридневно турне. То нямаше да може да се случи, ако не бе спонсорството от мой приятел, за което съм много благодарен. Той не желае да се споменава неговото име – заможен, влиятелен човек. Той харесва и се отнася с доверие към това, което правя музикално. Иначе сега нямаше да можем да си говорим с теб за тези неща. Турнето бе един спомен. Даже сега приятели питат дали пак няма да направим турне. Много искаме! Ако трябва, ще отида и пак ще поискам някой лев. То е за хубаво. Аз не търся средства за ядене и пиене, а да правя изкуство, да правя култура. Това е стремежът ми.
Предаването „За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.
