Какво като емоция се бе натрупало у теб, което намери своя път с този албум?
Това е емоцията от последните години от моя живот, откакто започнах да се занимавам с джаз през 2019 г., но историята, за която се разказва в него, е от малко преди това. Албумът е моята благодарност към този жанр. В един по-труден период за мен, той ми даде посока и причина да се развивам и да чувствам по-смислен моя музикален път. Джазът ме окрили и ми даде увереност да създавам. Страхът от това да споделиш своите емоции пред хората винаги е там. Когато хората чуят целия албум и следят заглавията на пиесите, ще видят моята история, но в пространството и свободата ще открият себе си и ще се припознаят.
Албумът започва с пиеса, която плавно ни въвежда в атмосферата с усещане за откъсване от нашата конкретна среда, от всичко, което сме преживели или мислили до момента, за да се потопим в изцяло ново преживяване.
Once Upon е първата пиеса в албума. Вторият трак се казва A Night in December. Тук има лично преживяване, което хората могат сами да си го прочетат през своята призма. Пиесата започва с филмово интро, което записах с пиколи тромпети вкъщи. Това въведение задава тона на албума и неговата разказвателна същност. След това прераства в Once Upon – темичка в пианото, която Николай Костадинов изсвири прекрасно. Тя е конкретна, но му дадох свободата да я изсвири, както я усеща. От там влизаме в A Night in December, в която хората могат да чуят мелодията в цялостен вид с всички инструменти.
Със сигурност има история зад тази декемврийска нощ…
Това бе запомнящ се момент в моя живот, който впоследствие беляза много промени в мен, като лавина прерасна в други неща. Така започва моята история в Once Upon a Jazz и в живота ми.
Разкажи ни за това ново начало. В последните години при разговорите с теб си мисля за тази осъзнатост, в която живееш. Каква е основата, която имаш ви житейския и творческия си път?
Това са следствия на случили се в моя живот неща. Хората казват, че човек не може да оцени доброто, ако не види лошото. Когато човек преминава през трудности, успява да си вземе урока. Животът е низ от уроци. Ако не си вземем поуката, те се повтарят и стават все по-трудни. Преминах през нещо такова, което тотално обърна възприятията ми за този живот и този свят. Но смятам, че така успях, макар и не много лесно, да се взема в ръце, да си взема поуките и да се опитам да продължа напред и да правя нещо смислено – музиката, в частност – джаза. Още преди 5 – 6 години си казах, че имам нуждата да споделя албума с хората. Той не е направен с идеята да покаже моите знания, умения и възможности, а да споделя моя емоция и история. Понеже пита за осъзнатост – когато човек няма избор, трябва да върви нагоре или да остане, където е. Не исках да остана, където съм. Трябваше да осъзная някои неща, за да може това да се случи.
Afterglow разказва за случката след онази нощ през декември. Дадох песента на Велека Цанкова. Освен, че продължаваме историята, исках да има песен, която да е в джаз стилистика през призмата на мюзикъла. Много го харесва като жанр покрай работата ми в Софийската опера.
Какво те води в живота? Говорихме за основата, а сега нека да се обърнем към движещата сила – в какво вярваш, в какво се уповаваш, какво ни дава правилните отговори за пътя напред?
Музиката ме води, тя е нещо константно в моя живот, което го направлява и му дава смисъл. Споделянето е много важно в днешно време – хората да могат да намерят общ път в този разделен свят. Най-ценното е да откриваме приликите. Това е една от идеите на албума – да разкажа моята история и да покажа, че всеки минава през едни и същи неща в различни ситуации.
Reflections е единствената пиеса без сола. Нейната идея е да отрази рефлексиите, които човек може да направи чрез ситуации и други хора. Темата е в контрабаса. Много харесвам този инструмент. Дадох на Даниеле едно предизвикателство – той изсвири неща, които не е предполагал, че може да изсвири. Това много ме зарадва и съм му благодарен. Ще чуем контрабаса в една нетипична за джаза светлина.
Спомена музиката като смисъл, вдъхновение и главна движеща сила в твоя живот. Как се случи това?
От малък съм запален по музиката. Всичко започна благодарение на вече покойната проф. Адриана Благоева – диригент на Хора на софийските момчета. Пътувахме много. Там разбрах, че музиката е моето нещо. Впоследствие започнах да уча на тромпет и влязох в Музикалното училище. В един момент установих, че искам и да създавам музика, не само да я изпълнявам.
Kizuki no Chi на японски означава „мястото, моментът на реализацията“. Тя е посветена на моята любов към японската страна и култура. Много ги харесвам! През 2018 г. цели 17 дни бяхме на турне там с операта. Много особено се усетих с енергията на тази земя. И осъзнах, че животът е много по-многопластов и много по-широк от това, което съм разбирал досега. Установих, че има много страни, които човек може да открие в себе си. Това е хубаво да го прави, за да може да дава в този живот.
Понякога си отказваме благословиите и си избираме по-малкото от голямото, предназначено за нас. А винаги трябва да се стремим към това, което ще ни разкрие повече за Вселената и за самите нас, което ще ни свърже с Космоса и ще ни направи част от хармонично цяло. Лишаваме се много често от страх от мащаба на стоящото пред нас – мислим, че не го заслужаваме или че няма да можем да се справим. Много често стигаме до отрицанието. Не знам дали заглавието на следващата пиеса – Denial („Отрицание“) идва от там…
Всичко е процес. Когато осъзнаем нещо, особено когато е голямо, ни трябва време да го възприемем. Обикновено има доза отрицание в началото, когато човек се залъгва, но после вижда, че няма накъде да бяга. Denial е посветена на това. Връщам се към Kizuki no Chi, която започва с традиционна японска мелодия на контрабаса, която след това развивам. Много е свързана с Reflections. В целия албум има лайтмотиви, които претърпяват промени. Това е като в живота – въртим се в кръговрат, който, ако човек се развива, става спирала, ако не – цикли на едно място. Идеята тук е, че нещата се развиват и се връщат в нов прочит, състояние и емоция. В Denial хората ще чуят подобно настроение от Once Upon в по-различен характер.
Защо Letting Go & Diving In е сингъл към албума?
Тя е най-ключовата в албума, бележи момента, когато реших да започна да се занимавам с джаз. Тази промяна е и лична, и емоционална – пускане на стари идеи и гмуркане в новото, което при мен бе джазът. В един по-труден период, когато човек няма накъде да мърда, или си взима живота в ръцете и продължава, или остава където е. Реших, че искам да продължа. Това ме подбуди да свиря джаз. От много време харесвах и слушах тази музика, но нещо ме спираше – перфекционизъм или страх. Тогава си казах: защо живея този живот и уча тази музика, ако не да продължа да се развивам. Джазът е лекарство. Той ми помогна да продължа напред. Пиесата е благодарност и почит към тази музика. Diving In много добре обрисува гмуркането в нещо ново. В нея хората ще чуят как темата от Letting Go продължава в нов характер. И въпреки че се променя – преминава през латин джаз и суинг, използвам различни хармонични похвати – тя удържа фронта и стига до края.
В албума разказваш за джаза като лек и възможности. В него е най-лесно да си откровен – той те задължава към това, приканва те да споделяш. Така осмисляме за себе си по най-дълбок начин – чрез изкуството, нещата, до които сме се добрали. И като ги внасяме в общността, обогатяваме преживяването на другите. Именно чрез споделянето на висок глас казваш важните неща, които си открил.
Точно така е. Следващата песен – When You Are Near, доверих на Елия Тодорова – обещаваща млада джаз певица. В началото тя не бе в албума. Една сутрин се събудих с мелодията в главата. Исках да напиша джаз валс, в който темата да върви на 2. Беше пролетна утрин на 2022 г., направих си кафе, седнах на пианото и я написах. След това добавих текст. Намерих подходящия човек да я изпее в лицето Елия. Както говорихме за циклите в живота, песента е за новото пред нас.
Много вярваш в общността. Твоят творчески път го предполага – и като част от Оркесътра на операта, и в джаза. Разкажи ни за музикалната среда, в която се поставяш като солист с общностно мислене.
Операта и класическата музика ме научиха да ценя общото, оркестъра като един организъм. Ако човек преглътне егото си и изпълнява своята функция, музиката звучи уникално. В джаза хората си комуникират, но тук индивидуалността е по-подчертана, има го и импровизационния момент. Можеш да покажеш и общността, и себе си.
В Never After хората ще чуят лайтмотиви от Once Upo и Denial, но в малко по-тъмен прочит. Това е моментът, в който виждаш, че някои неща няма как да се случат. Пиесата представя тази емоция. Тя е с най-подчертано ECM звучене. Някой я определи като акустично Snarky Puppy.
Какво те насочи към джаза?
Нуждата да изразя себе си. В класиката можеш да го направиш, но много по-ограничено. Другата е, че отдавна харесвам тази музика, но нещо не ми достигаше да започна да я създавам. Но когато човек е на кръстопът и усеща нуждата да промени нещо, тогава си казах, че искам да създавам музика. А джазът е език, който отваря врати за всякакви други стилове. Кандидатствах в академията за магистър, а първното ми свирене бе с Джазика квинтет, като направихме и един квинтет, който решиха да кръстят без да ме питата Витков колектив. Започнахме да свирим стандарти с други мои състуденти ентусиасти. Зокато човек придобие първоначалната увереност да излезе на клубна сцена, отнема време. От там тръгна всичко.
В Not So Serious с Вили Стоянов се „дуелираме“. След темата разменяме сола и отново се връщаме към темата. Тя доста контрастира с предходната пиеса, а чисто музикално прави връзка с Afterglow по отношение на традиционния джаз. Има моменти, когато не трябва да се взимаме толкова насериозно. Каквото и да се случва, животът върви.
В живота вървим към цел и имаме очаквания…
Looking Forward е за момента в живота на всеки един човек, когато отправя поглед напред. В албума се разказва история, която преминава през много неща, но накрая поглеждам пред себе си с очакване за новото. Там виждам смисъл и себеоткриване и продължаване по пътя, отреден за мен.
Знаем, и това ни дава утеха, че винаги е най-тъмно преди зазоряване. След мрачните моменти идва светлина и всички преживени трудности са ни научили на нещо ново и важно, помогнали ни да открием още за себе си и за света, най-вече – за своите възможности.
С предходната пиеса приключи историята от албума. Следват два бонус трака. It's Darkest Right Before The Dawn е единствената балада. Хората ще чуят в нея доста от звученето на Стивън Спилбърг. Написах я, когато чух обезпокоителни новини за близък мой човек. Но тя има по-общото звучене, че най-тъмно е преди зората. В най-трудните моменти от живота си човек не трябва да пропада и да се отчайва, а да знае, че след като сега е така, утре ще е по-светло.
Вторият бонус трак е инструментална версия на When You Are Near. Какво е удовлетворението от създаването на албума?
Голямо! Много се радвам как се случиха нещата. Изключително съм доволен от резултата. Благодаря на джаз квинтета – Иван Йорданов, Николай Костадинов, Даниеле Феббо и Кристиан Желев, които подеха тази музика. Дадох им свободата да изразят себе си в нея. В целия албум търсех баланс между класическия и джаз подхода в музицирането. Те изсвириха толкова качествено и добре нещата! На Велислав Стоянов, който влезе и се вписа изключително добре, на Елия и на Велека, които изпяха песните страхотно. Изключително много на Георги Гогов, който направи страхотен звука. С Венелин Стоянов и Дуран Дуран направихме визията на албума – щастлив съм, че им се доверих. И разбира се, на Кръстина Денчева, с която се съветвам и ѝ звъня сутрин, обед и вечер. Това е много голям екип, без който тези неща нямаше да се случат. Албумът бе записан в „Доли медия студио“ и бе финансиран от Национален фонд „Култура“.
С разказа на Алекс Витков представяме неговия албум Once Upon a Jazz в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM на 7 май от 19 ч. с повторение на 10 май от 14 ч.
Концертната му премиера е на 15 май от 21 ч. в Sofia Live Club (вратите отварят в 20 ч., онлайн билети се продават тук.) Jazz FM е медиен партньор на проекта.
