„Зона Це“ завършват през 2025 г. започнатия преди четвърт век албум Quantum Integrity („Квантова цялостност“). За него в „За албумите от техните създатели“ по Jazz FM разказват основно басистът Веселин Веселинов – Еко и барабанистът и перкусионист Стоян Янкулов – Стунджи, като в предаването включваме и пианиста на квартета в сегашния му вид Васил Спасов, както и китариста Мирослав Иванов. „Зона Це“ е основана през първата половина на 90-те от Васил Пармаков. Неговото пиано слушаме в повечето композиции, като в някои от тях свири и Васил Спасов. Със записи от 2000 г. и от 2025 г. участва Владимир Кърпаров. В студиото сега влиза Иван Лечев. В първоначалните сесии са Атешхан Юсеинов и Ямар Тиам. Концертната премиера е на 13 март в Sofia Live Club. Билети предварително се продават в мрежата на Eventim.
Какво обобщава албумът за историята на „Зона Це“ до момента? Как той е поредната стъпка в един път, който тази формация извървява?
Веселин Веселинов – Еко: Една недовършена работа, която довършихме. Започнахме я през 2000 г., завършихме я 25 години по-късно.
Стоян Янкулов – Стунджи: Това е продължение на „Зона Це“ от целия път, който групата е изминала като музика, като свободна интерпретация и експерименти. Слава Богу, че Еко е запазил тези сесии.
Защото чуваме и пианото на Васил Пармаков.
Стоян Янкулов – Стунджи: Неговото свирене, неговите уникални импровизации, от които настръхваш. Гениални! Васко Пармаков присъства в този албум, макар че вече не е сред нас.
Веселин Веселинов – Еко: Пазех записите на стария компютър. Когато ги извадихме, той загина. И сега е в мазето.
Mythology е сравнително новонаписана пиеса, направена специално за тази група и този състав. Измислих я на балкона на апартамента ми на бас китарата посред нощ. Дойде ми рифът, светна ми пиесата, подреди се и стана. Тя има по-твърдо звучене от останалите в албума. Мои приятели казват – алтърнатив рок. Това е по-скоро рок-джаз, школата от началото на 70-те години.
Нека да започнем представянето с повече за участниците в него. С поклон към Васил Пармаков, с участието на Стоян Янкулов и Веселин Веселинов в нашето студио, с Васил Спасов и Мирослав Иванов. Имате и гости – и от първите, и от новите звукозаписни сесии.
Веселин Веселинов – Еко: Време е да споменем нашите приятели, които дадоха от своето ценно време. Иван Лечев свири прекрасно соло на цигулка на Banana Waltz. Владко Кърпаров записа и през 2020 г., и през 2025 г. Атешхан Юсениов слушаче с неговите записи от 2000 г. Ямар Тиам е сенегалски перкусионист, с когото работихме по онова време и чиито следи напълно се губят в сегашно време.
Стоян Янкулов – Стунджи: Иван Лечев, Владко Кърпаров и Атешхан са били участници в групата. Започнахме с Михаил Грозданов, после продължихме във фюжън-джаз стилистика с Владко Кърпаров. След това той замина, дойде Атешхан. Иван Лечев…
Веселин Веселинов – Еко: До към 2000 г. той бе член на групата, а Атешхан след това.
Стоян Янкулов – Стунджи: Всички те са били членове, знаят за какво става въпрос и допринасят за стила.
Веселин Веселинов – Еко: Late on Time е много стара пиеса, от 1999 г. По нейното свежо звучене си личи, че тогава сме били щастливи, много безгрижни… Всичко е било айляк. И в тази пиеса има квантовост. Тя дълго време се наричаше „Еврозона“. През 2000 г. много се говореше за Европа. В момента „Еврозона“ не е хубаво заглавие. Затова ѝ променихме заглавието на такова, което се превежда като „Късно, но навреме“.
Сега в групата на пианото е Васил Спасов.
Васил Спасов: За мен участието в тази група е привилегия и съм повече от щастлив, че мога да допринеса с това, което имам като любов и отношение и към Васко Пармаков, и към цялото му наследство. Но аз не му влизам обувките, идвам точно с тази любов, която имам към тази музика. В групата съм от времето още преди Васко да почине. Той не можеше да вземе участие в един фестивал, а скоро след това се спомина. Доста време мина, доста неща изсвирихме. Почти всяка година се събираме в негова памет. Много се радвам, че с този албум оставяме нещо за поколенията. Албумът е прекрасен! Всички композиции са разкошни! Много хубава музика! Импровизацията е почеркът на „Зона Це“, разпростряна върху канава, съвършено подготвена като форма, мелодии и композиции.
Васил Спасов: Green не е написана специално за групата, но мисля, че много отива на групата. Писал съм я, когато съм ги слушал и съм им се възхищавал. Много се радвам, че всички я харесаха.
Групата даде много различна перспектива за музиката. Тогава музикалната среда бе доста различна. Тя сега пак не е прекрасна, но тогава те бяха лъч светлина. Каква е историческата роля на „Зона Це“?
Веселин Веселинов – Еко: Всички тези неща започнаха през 1993 – 1994 г. Мисля, че Васко Пармаков бе поканен да запише свой албум в „Акустична версия“ – Lumbroso. Той покани Стунджи, мен, Анди Скофийлд, Роко Захариев, Жоро Корназов.
Стоян Янкулов – Стунджи: И след това продължихме естествено. Еко измисли името.
Веселин Веселинов – Еко: Така се наричаше централната зона на София.
Групата е легендарна.
Стоян Янкулов – Стунджи: Тогава имаше нов лъч като музика, като начин на свирене, като свободна импровизация. Нещата идваха от философията на Васко Пармаков. Аз съм се опитвал да вляза в неговия път като музициране. Това ми е била голяма школа, тройно висше образование.
Веселин Веселинов – Еко: African Efendi… Когато свирехме в Турция с техния изтъкнат джазов перкусионист и барабанист Окай Темиз, Ямар Тиам от Сенегал и още едно момче от Сенегал. Тогава Окай Темиз, описвайки начина на живнот на Ямар Тиам, каза, че е „африкан ефенди“ – живее си много добре. Тогава това на всички ни се наби в главите. А пък африканското понавлезе в края на миналия век в нашите души, ръце и сърца и просто тези груувове си ги използвахме много често, когато си мислим парчета.
А като стилистика какво ви оформи. Как избрахте тази музикална картина и посока?
Веселин Веселинов – Еко: Това са нещата, които сме слушали като млади хора по това време, които са ни впечатлявали, от големите артисти – американски и не само. Групите от джаз рока – Weather Report, Return to Forever, Mahavishnu Orchestra, Tony Williams Lifetime, Били Кобъм и всички тези наши герои. След това се появиха Chick Corea Elektric Band, Дейв Уекъл, Джон Патитучи. Тази музика ни вдъхновяваше и ние я правехме благодарение на Васко Пармаков наша си, собствена. Тя приличаше на тях, но си имаше характерен звук.
Стоян Янкулов – Стунджи: Композициите основно създаваха Васко Пармаков и Еко.
Веселин Веселинов – Еко: Покрай него започнах да пиша наподобяващи пиеси, вдъхновени от неговото мислене. Той имаше директна връзка с Небето. Музиката влизаше в главата му и излизаше през ръцете му.
Следва пиеса, написана от Васил Пармаков: East – West.
Веселин Веселинов – Еко: Пак такава пиеса – започната и недовършена.
Стоян Янкулов – Стунджи: Донякъде едни неща бяха записани, други – не, почти забравени форми. Сега, като започнахме да записваме, си припомнихме какво сме искали да направим. Владко Кърпаров бе в Германия. Изпратихме му демо, върху което да запише саксофони, аз презаписах барабаните.
Веселин Веселинов – Еко: Барабаните бяха програмирани от Васко за ориентир. Стоян най-накрая ги записа.
Стоян Янкулов – Стунджи: Още от времето, когато започнахме да записваме, имаше етническо звучене, което граничеше с всичко, което можеш да се сетиш – поп, рок, фолклор. А той умееше да свири всякакъв фолклор. Когато започнах да записвам и чух солото на Пармака, настръхнах и се просълзих… А защо East – West?
Веселин Веселинов – Еко: „Изток – Запад“ – влизахме в Европейския съюз, това бе актуалната тема на деня…
Стоян Янкулов – Стунджи: Ето това показва, че вдъхновението при нас идва от всичко, което можеш да се сетиш, дори от политиката.
Как работехте? Като се съберяхте, какво се случваше, какво си говорехте, как се подготвяхте за музиката, как се появяваха новите пиеси?
Стоян Янкулов – Стунджи: По́ в началото се събирахме, когато имаше готови композирани неща от Еко и Васко, предварително уточнени като аранжимент и композиция. Събирахме се и репетирахме. Те си правеха щимове, изписваха нотите.
Веселин Веселинов – Еко: Събирахме се в хола на Васко Пармаков. За ужас на неговите съседи.
Стоян Янкулов – Стунджи: Така през годините свирехме както авторска музика, така и кавъри, както по клубове, така и на концерти. Интерпретирали сме през нашата призма и чужди пиеси. По-нататък достигнахме до момента, когато изобщо не се уговаряхме какво ще свирим. Качвахме се на сцената и музиката започваше. Както казваше Еко – свирехме музика от нищото. Създавахме я на момента – от един тон, от спонтанна идея, от усещане, от сензитивност за нещо. Някой тръгва, усещахме се, другият продължаваше. Бяхме стигнали много далеч в спонтанното развитие на музиката. Някой може да каже, че това е готово написано произведение. А ми се е искало да кажа на хората, че ще чуят неща, които в момента се създават. Музиката звучеше като написана.
Веселин Веселинов – Еко: Три – четири години преди Васко да си отиде от нашия свят работехме като трио.
Стоян Янкулов – Стунджи: И в постоянно търсене на нови изразни средства. Бях изнамерил туба бензин, сложих я на стойка, поставих микрофон вътре. И започнах да импровизирам върху нея – и се създаде нещо съвсем ново и различно. Васко полудя от кеф, като чу това. Тубата я има в новия албум, може да се чуе в едно дълго перкусионно соло. Това бих казал – че името „Зона Це“ се наложи в музикалните среди, хората го свързваха със зона на свободата, независимата зона, зона на спонтанното, на изненадата.
Аз го гледах като зона на непознатото, неизвестното, новото. Зона на откривателството бе за мен групата.
Веселин Веселинов – Еко: Тогава редовно свирехме във вторник в Swinging Hall. Наричахме този ден „малката събота“. Бил съм свидетел, когато клиент влиза и пита какво ще има тази вечер. „Джаз.“ – му отговарят. Той казва, че не обича джаз и ще си ходи. Човекът на входа му казал да влезе и да послуша малко, няма да плаща вход. Дошлият послушал малко и се обърнал: „Това не е джаз! Тази музика ми харесва“.
Съвсем нови светове отваряте за нас с тази музика…
„Йеменска песен“ е отново на Васил Пармаков.
Веселин Веселинов – Еко: Беше 1997 г. Йълдъз Ибрахимова ни покани да запишем албум с 12 етнически песни. Едната от тях бе стара турска народна песен, в която се разказва за йеменската война. Васко Пармаков направи всички аранжименти. Аранжимента, който измисли за тази песен, включваше тези мелодии, които прераснаха в тази композиция. Интродукцията на въпросната песен на Йълдъз Ибрахимова стана песен.
Тук има двама солисти: Владимир Кърпаров и Атешхан Юсеинов.
Стоян Янкулов – Стунджи: „Зона Це“ имаше различни периоди – на суинг, на бибоп, на джаз-фънк. Точно тогава бяхме в период на етно. Много ни избиваше на ориенталски фрагменти и подходи към музиката. Пармака много се беше запалил. Отмина и това, когато отидохме в посоката, когато спонтанно музицирахме – каквото се случи на сцената в момента.
И отново с поглед към света – „Сенегал“.
Стоян Янкулов – Стунджи: Това е по повод Ямар Тиам, гост в албума. Той е от сенегал. Той има доста присъствие като вокални речитативни подвиквания, все едно се кара на някого. И използва и talking drum – „говорещ барабан“, с който някога племената са си разговаряли на големи разстояния. Той си променя звучността като притискаш кожата с лакът.
Веселин Веселинов – Еко: Тази пиеса отново показва колко щастливи сме били тогава. Тя е мажорна, тече… Хубави години са били, но и сега са хубави…
Кой измисли заглавието на албума?
Веселин Веселинов – Еко: Аз поемам вината. През годините все измислям заглавия на албуми и пиеси. Quantum Integrity – „Квантова цялостност“. Напоследък мисълта за квантовостта ме е завладяла. Това, че сме едновременно на различни места и живеем в една точка във времето. За всичко, което възприемаме в алгоритъм, квантовата физика казва, че има и друго поведение на частиците. Много го свързвам със „Зона Це“. Защото всичко тук се случва така – едновременно сме тук, едновременно ни няма.
И е цялостно.
Веселин Веселинов – Еко: Защото този албум го държиш в ръцете те си. Той е пълен със символики. На гърба има снимка на едни кестени. Бях си ги купил в една кутия, стори ми се много квантово и го снимах.
А изображението на диска?
Веселин Веселинов – Еко: Виждаш човек от небето, който свири на инструмент и двама души, които танцуват.
Веселин Веселинов – Еко: „Милонга“ е вследствие на танго увлечението ми. Измислих я като упражнение за хроматизми в мелодичен минор. Сам се затруднявах, правех си трудност, за да излизам от нея. Така създадох тази тема с танго привкус. Сравнително нова пиеса.
Мирослав Иванов: Винаги съм бил фен на „Зона Це“. Още когато ги чух за първи път, у мен остана страхотно чувство, което поражда мелодиите им, композициите, владеенето на инструмента до съвършенство. Винаги съм се възхищавал на тази група. „Арменска песен“ е с една от най-гениалните мелодии, които съм чувал. Това винаги ме е привличало. Аз свирех с тях още когато Васко Пармаков бе жив, канили са ме на два – три клубни концерта. Много си бях „паднал“ по тази идея. Това е точно моят стил – смесването на джаза с рока. Затова намирам моето място в тази музика.
Като принос как можеш да опишеш участието си?
Мирослав Иванов: Като малко по́ рок насочен музикант, давам по-твърдото чувство в цялата музика. За мое щастие този албум, повечето от пиесите са в този стил, дори и най-новите композиции на Веселин Веселинов – Еко, както и една пиеса на Васко Спасов. Много добре си паснахме.
Веселин Веселинов – Еко: Banana Waltz е посветена на Симеон Щерев в размер 6 + 5. За Симеон Щерев бе характерно, че неговите композиции са с комбинации от размери. Тогава така бе модерно. Той казваше, че не може да мисли в 4/4. Тази пиеса е вдъхновена от него.
Следващата пиеса е написана от вас двамата...
Стоян Янкулов – Стунджи: Тя е написана главно от Еко.
Веселин Веселинов – Еко: Мисля, че е написана главно от теб.
Стоян Янкулов – Стунджи: Еко създаде пиесата, но ми възложи да изкомпозирам в нея дълго ударно перкусионно соло с много ударни инструменти, с много перкусии, с изложение, същинска част, развитие и кулминация и пак влизаме в темата. Не беше хич лесно да го започна. Чудех се как да подходя. Доста време го бавех.
Веселин Веселинов – Еко: И го отлагаше…
Стоян Янкулов – Стунджи: Седнах и започнах да мисля. Но като мисля, нищо не става. Най-гениалните неща стават, когато не мислиш много-много. Реших да музицирам, както свирехме със „Зона Це“. Пуснах на запис. Хванах металната туба за бензина, сложих един микрофон вътре. Васко много обичаше да я слуша. И от там свързах всичко. Започнах да записвам моментна импровизация. Записах доста дълго соло с тубата и върху нея започнах да градя с тарамбука, с барабанче. Наслагвах и се получи като че свирят много хора, като композиция. Не съм го мислил така да бъде, не съм разсъждавал аранжимента по този начин. Получи се спонтанно.
Веселин Веселинов – Еко: Като мислех тази пиеса в онзи щастлив период в края на миналия век, я виждах със Стоян в главата.
Кой поема отговорност за заглавието?
Веселин Веселинов – Еко: Аз!
Обичайният заподозрян!
Веселин Веселинов – Еко: Terra Neurotica! „Невротична земя“ - ето я! Още тогава съм предусещал какво ще стане.
Квантова цялостност.
Снимка:
Светослав Николов
Започнат през 2000 г. и завършен през 2025 г., албумът „Квантова цялостност“ на „Зона Це“ обхваща четвърт век от историята на групата, създадена от Васил Пармаков. Говорейки за музиката с участващите във формацията от първия ѝ ден Веселин Веселинов – Еко и Стоян Янкулов – Стунджи, описваме наследството на големия ни артист, отишъл си от нашия свят през 2016 г.
Как можем да обобщим музикалния образ на Васил Пармаков? Какво отзвучава у вас като най-силно за отношението му към музиката? Той имаше много отговорно отношение.
Веселин Веселинов – Еко: Аз го приемам емоционално, защото той е най-добрият ми приятел. Ако не се бяхме срещнали съвсем случайно, надали щях да бъда музикант. Бях се записал да уча химия и се бях насочил към такава кариера. Но Васко се появи и звука, който чувах от плочите и касетите, го чух от човек на живо пред мен в холчето на пиано. Това са световни пиеси! Видях, че има какво да се прави в музиката. И така вече доста години.
Стоян Янкулов – Стунджи: Васко винаги ми е приличал на Моцарт – не само физически, но и като музика, като философия, като темперамент. Също и като гениалност.
Веселин Веселинов – Еко: Той бе изобретател. Ако беше станал стругар, щеше да бъде най-добрият стругар на света. Захванал се е с музика, написа книги, рисуваше картини. Той си беше такъв човек. Директно от горе влизаше лъч светлина в главата му.
Защо избрахте азербайджанската фолклорна пиесата The Offering да закрие албума?
Веселин Веселинов – Еко: The Offering бе любима на Васко, много обичаше да я свири. Свиреше я дълго, просълзяваше ни и нас, и публиката. Бе пирон в неговата програма. Но не успяхме да я запишем навремето. Тук пак присъства много дискретно. Спазихме си формата, хармонията, както я аранжира Васко.
Стоян Янкулов – Стунджи: В началото записът започва с изпълнение на Васко Пармаков, автентичен запис, който дори не е в добро качество, от концерт в Зала 2 на НДК от 1996 г. – 1997 г. Тази интродукция Васко винаги я правеше сам. Монтирахме я към записа от албума. Затова пак присъства и той. И понеже качеството не е добро, сме добавили пукане като от надраскана грамофонна плоча.
Веселин Веселинов – Еко: Ето пак квантова цялостност.
Предаването „За албумите от техните създатели“ с Quantum Integrity на „Зона Це“ слушаме по Jazz FM на 5 март от 19 ч. с повторение на 8 март от 14 ч.
