„Музиката, правена с компютри, към днешна дата вече е с много широк обхват – всичко така или иначе минава през компютър. Компютърната музика обаче е свързана с наличието на компютър, който композира музика, и с алгоритмични функции, които компютърът предполага, че може да изпълни. Тя вече включва широка палитра от жанрове в общия поток на електронно звукоизвличане.“ – описа компютърната музика днес проф. д-р Симо Лазаров, въвел този начин на музциране в България през 1974 г. в Студио за електронна музика на БНР. Днес той е преподавател в „Нов български университет“ и организатор на годишния форум-фестивал Computer Music Space. „Фестивалът включва абсолютно всички жанрове, стилове и особености, които електронното звукоизвличане предполага към днешна дата.“ – обясни замисъла Симо Лазаров. На 23-ия ден, когато проведохме нашия разговор, темата бе свързана с движението в танца, съчетано с електронното звукоизвличане. Акцентът бе филм на Смилен Савов за пърформанса по балетна музика на Симо Лазаров за синт пиано и двама влюбени с 19 танцьори и с хореография на Мила Искренова.
„Човекът е на пиедестал в компютърната музика, защото по неговите идеи и под негово ръководство компютърът може да направи това, което му се заложи. Много съм против варианта компютърът да композира, независимо, че има правила и принципи на музиката. Компютърът може да даде варианти, но човекът е този, който ще избере най-удачния, най-близкия до неговата същност, до идеята му за развитие, за усъвършенстване, за живота.“ – коментира Симо Лазаров. Той е убеден, че компютърът никога няма да измести човешката музика и това не е необходимо. „Електрониката е изразно средство за човека, чрез който той може да опише земни и извънземни музикални картини, да развие сюжети. Но самият човек е фундаментът, той е основата на всичко, което компютърът като наш добър помощник може да създаде. Човекът си остава творец.“
От въвеждането на компютърната музика у нас през 1974 г. до днес технологиите направиха огромни крачки напред и скокове нагоре в развитието си. Как изглежда тогавашният момент от дистанцията на изминалите 47 години? „Скокът е голям. В основата на всичко стои човекът-творец. Студиото за електронна музика на БНР бе с аналогови синтезатори. Работех с аналогови устройства и създавах сам звука под ръководството на режисьори, сценаристи и музикални оформители. Звукът се правеше. Ако прескочим тези повече от 40 години, днес звукът се прави, но от програмисти. Той е готов звук, който съвременните музиканти, използвайки електронните средства, го взимат наготово, дообработват го и го залагат в своята композиция, вследствие на което голяма част от музиката си прилича, защото звукът е почти един и същ. Няма го творческия елемент на създаване на звук, а това е смисълът на електронната музика – на музиката, която се залага в компютъра за обработка.“
Като преподавател в НБУ той обучава студентите в принципите на музиката, след което те могат да започнат да композират със звука на електрониката, както Симо Лазаров прави от 1974 г. насам. През 1975 г. се появява и първата цялостна пиеса, създадена по този начин – „Годишни времена“. „Тогава никой не знаеше що е това електронен звук. С моя пряк началник бяхме много въодушевени, че най-после е създадена една цяла композиция. Дотогава правехме сигнали, джингли, оформления. И в един момент дойде цялостната идея тази музикална композиция „Годишни времена“ да бъде завършена и представена пред музикалните редактори на БНР. Изумлението бе наистина голямо, защото необичайните звуци, които се лееха от хубавата апаратура за просвирване, впечатлиха много от присъстващите. Въодушевлението нарастна до такава степен, че няколко седмици след това нямаше свободно време в Студиото за електронна музика – първото в България и тогава – единствено.“
Във фестивала-форум Computer Music Space до края му в събота предстоят още срещи в рубриката „Приятели от чужбина“, както и национална конференция с научни доклади. Закриването ще бъде в ефира на БНР с представяне в „Картини от една изложба“ на петата част от поредицата „Картини от България“ с 15 от най-добрите произведения на 80-те студенти, обучаващи се в модул „Компютърно музициране и саунддизайн“ на НБУ. „Стиловото и жанрово разнообразие дава пълна палитра на това, което ние в нашата специалност правим с доц. д-р Росица Бечева.“ – каза проф. д-р Симо Лазаров. Студентите са знаещи и вдъхновени. „Много се радвам, че вдъхновяват студентите си да бъдагт по-смели да се явяват на такива конкурси, за да могат светът и хората да чуят нещо малко по-оригинално.“ – каза по Джаз ФМ Стилиян Стоянов (Blu). „Ще се радвам всеки да чуе и да се зарадва на този албум и да разбере, че в България има перспектива към музиката,“ – добавя Денис Гаврилов. „Най-важното е студентите да имат вдъхновение и мотивация за работа. Всеки работи в своя стил, но това, което с доц. Бечева им даваме – сериозното музикално академично образование, е фундаментът, на който те трябва да стъпят, за да могат да изградят своята музикална визия. Нашето пожелание е те да поемат в професионална посока. Много се радвам, когато видя и чуя в медии имената на мои студенти – те са поели по пътя на професионално развитие, който им дава широка перспектива за работа и за живота, в който навлизат със смели крачки.“ – откроява пътя към постиженията на совите студенти проф. д-р Симо Лазаров.
