С концерт Васко Кръпката и „Подуене блус бенд“ ще направят премиера на записания на живо в зала „Универсиада“ през 2019 г. албум „30 години на път Live“. Събитието е на 12 май от 20 ч. в „София лайв клуб“. През тези 30 години самите ние пътуваме през живота, събираме смелост и израстваме с музиката на Васко Кръпката и неговата група.
„В началото беше блусът. Това важи за началото на всички хубави неща, които са се случвали от началото на XX в., та до днес. Когато свирех на барабани през 80-те с различни групи, винаги съм си мечтал да имам блус група.“ – връща се към извора на любовта музикантът. Моментът да създаде своя формация идва с разклащането на Берлинската стена и задалата се на хоризонта свобода на артистична изява. Васко мечтае да свири любимата си музика и иска да запълни празнина. Така се появява първата блус група у нас – „Подуене блус бенд“. „Не можах да намеря фронтмен и реших аз да се пробвам. Когато се обадих на първия барабанист – бате Кире, той попита: „Ама с двама барабанисти ли?!“ „Не, аз ще съм отпред.“ – отвърнах му.“ До тогава Васко Кръпката е китарист на афтърпартитата след концертите, на които свири на барабани. „Тогава всички китаристи ми даваха на мен китарата. И аз бях царят с китарата и с песните, които измислям. Реших, че мога да стана царят и на самото парти. В началото беше еуфория, бутаме стената, пеем, свирим... Това беше нашият „Уудсток“, нашият „Монтерей“, нашето избухване, нашата китарна революция. Вили Кавалджиев, Георги Минчев, „Щурците“, ФСБ… Бях щастлив да се наредя до тях със своята стара олющена китара и да пея своите песни. Това правя и до днес.“
От фронтмен на група Васко Кръпката се превръща в обществен лидер. Слушахме неговите песни и вярвахме с тях. „Нашата социална функция е да дадем надежда на хората, да подсилим тяхната вяра, защото когато се събудиш сутрин и нямаш вяра и надежда в своя живот, нищо не можеш да постигнеш. Смятам, че това е социалната функция на цялата мислеща музика, с която съм отраснал. Музиката промени този свят. Това, което направиха „Бийтълс“, „Ролинг Стоунс“ и всичките представители на музиката на бунта и протеста, не го е направила нито една религия, нито един политик. Аз съм щастлив, че се включихме в този хор, в този оркестър на музикантите, които дават сърце и душа и се опитват да променят света.“ – описва разбирането си за мисията на твореца Васко Кръпката.
Още с първите си песни той издига знамето на промяната. „Комунизмът си отива!“ – изпя той. След това променя подхода: „Още от 1990 г. зарязах директните послания. Разбрах, че чувайки ги, хората очакват директен резултат, очакват от мен комунизмът да си отиде. Затова минахме на индиректните послания.“ Той остава верен на живота, реагиращ на болката на обществото, съчувстващ и състрадателен: „Нашите песни са по истински случаи. Всичко е преживяно.“ През 2005 г. той посвещава на опустошения от урагана „Катрина“ Ню Орлиънс „Там, където блусът се е родил“. Тогава градът устоява, възстановява се и, силен, устоява и на пандемията днес. Както разказахме по-рано, заради невъзможността за организиране на шествия тази година, „Марди гра“ превърна ежедневното преминаване по улиците в празнично шествие на всеки жител сред тематично украсени къщи. „Това е ролята на изкуството – то дава сили, енергия. Много хора в нашия живот се опитват да убият настроението на нацията. А музикантите – блус, джаз, рокендрол, бунтарите в музиката – те са тези, които се опитват да повдигнат настроението на нацията. Това за мен е най-важното!“ – извежда смисъла Васко Кръпката.
При своето обръщане към слушателите той е внимателен в показването на грешките. Така е и в „Забравеният манастир“, която ни напомня, че перспективата в живота е да служим, а не да търсим онова, което би ни послужило. Тогава откриваме колко е богат светът, тогава животът е пълноценен. Пътят, разбира се, е труден, но това не ни отказва. „Винаги съм си казвал – пожелайте ми да ми е трудно, защото тогава измислям песни. В цялата история на музиката всичките ми музикални герои са преживели трудности, за да измислят тази музика. А аз със своите действия попадам между шамарите на живота – в едно приспано общество, когато надигнеш глава, винаги ставаш трън в очите. Като стане въпрос за принципи, се удряш в стена. Това, разбира се, създава трудности, но ако беше лесно, нямаше да ни викнат нас.“ – заключава музикантът.
За най-голяма награда Васко Кръпката определя любовта на публиката. Споделя, че има две негови песни, които се изучават в училище – „Нека бъде светлина“ и посветената на 50-ата годишнина на рокендрола „100 години рокендрол“. Пет написани от него песни са в Библиотеката на Конгреса на САЩ чрез алманаха „Любослов“. А музиката му ще е все така откровение за света, ще ни прави по-силни, ще ни помага да се справяме, да намираме неподозирани сили в себе си и ще ни кара да не спираме да вървим напред по пътя на светлината към свободата на духа.
Албумът „30 години на път Live“ на Васко Кръпката и „Подуене блус бенд“ излиза на дивиди и двоен аудио диск, а също така и на флашка. „Аз съм дигитално хипи.“ – в крак е с новото време музикантът и ни съветва да слушаме плочи. Концертът за премиерата ще започне в 21 ч. в „София лайв клуб“. В момента Васко Кръпката работи по 21-я албум на „Подуене блус бенд“ с работно заглавие „Не се продава“.
