В месеците на пандемия Тодор Бакърджиев събира музикални идеи от последните години в проект на свой квартет с променящ се състав – TB4. Заглавието TKO (Reborn) насочва към идеята, че решенията в своя живот трябва да вземаме самите ние. Тогава се прераждаме и заживяваме като пълноценни личности. Преди разговора слушаме пиесата „Летящият Тошо“, записана преди четири години със страхотен заряд, голям ентусиазъм и в полет. „Голям кеф бяха тези записи с „Брас асоциация комбо“ с Мишо Йосифов и Вили Стоянов – пътувахме, не се спирахме… Нищо, сега пак започва.“ – гледа напред Тодор Бакърджиев, подготвил първи свой собствен проект, с който вече е на концертните сцени и ще запише в албум. Спирането на музикалния живот заради пандемията освобождава време за развитие и за вземане на важни решения, предоставя пространство за поглед към собственото творчество.
„Година и три месеца е доста време вкъщи. От няколко години имах намерение да си довърша музикални идеи.“ – разказва за зародиша на TB4 и TKO (Reborn) Тодор Бакърджиев. Събират се малко повече от 15 пиеси, а сега започва с девет, които музикално и емоционално описват преживяванията ни през последните три години. „Ние сме част от космоса, в който в момента се случват определящи за бъдещето неща. Не само хората, които се занимават с изкуство, а изобщо всички претърпяват промени и осъзнават много неща.“ – описва емоционалните послания на проекта музикантът. Ключова дума за TKO (Reborn) е многообразието – различни преживявания ни отвеждат към правилната житейска пътека в разнообразна музикална среда – има хип-хоп, фънк, суинг, бибоп, дръмендбейс, латино. „Колоритна музика се получи. Мисля, че ще бъде интересно.“ – заключава той.
Друг елемент на многообразието е, че своите идеи за музиката Тодор Бакърджиев иска да „обсъди“ с различни партньори на сцената. Затова миналата събота, малко след интервюто ни, той бе в „Джаз бар“ с пианиста Момчил Атанасов, контрабасиста Михаил Иванов и Атанас Попов на ударните. Тази вечер в „Портрет“ на контрабаса ще свири Васил Хаджигрудев. На 4 юни в Patches ще е с басиста Димитър Карамфилов и пианиста Милен Кукошаров. Тодор Бакърджиев има идея да представи проекта и в Пловдив, но там да свири с Начо Господинов, Иван Гърбачев и Венко Георгиев. „Общо към 15 души са в този квартет!“ – възкликва музикантът и казва, че ще продължи тази идея и в албума. „Мисля различните пиеси да са с различни музиканти. Иска ми се с колкото се може повече хора да чуя тези пиеси, защото всеки ги изсвирва по различен начин, а аз вкъщи съм си ги представял по съвсем друг.“ Така една хип-хоп пиеса по идея на Атанас Попов на последна репетиция преди първия концерт я изсвирват по различен начин и тя, променена, продължава своя живот. „Музикантите затова са тези, защото с всеки от тях сме правили различни неща и те стилово са много разнообразни, пиесите в албума – също. Комбинацията между всяко едно от тях е може би най-трудният елемент, който на мен все още ми се иска да развием.“ – посочва Тодор Бакърджиев.
TKO (Reborn) отбелязва нов етап не само в творческия, но и в житейския път на Тодор Бакърджиев – той вече има категорична увереност за своето бъдеще като музикант. В началото е израстването. Част от музиката е повлияна от слушане до безкрай на концерти на Майлс Дейвис по време на пандемията и затварянето вкъщи. „Много е хубаво човек да седне и да учи, да се развива, да търси нови неща в този период, в който така или иначе нищо друго не можеш да правиш. Поставям си предизвикателства и гледам да се развивам с нещо.“ Следва вземането на решение. В пиеса все още без заглавие чуваме как след търсения, съмнения и въпроси идват отговорите на бъдеще в светлина, издигаме се с лекота и спокойствие над бурните води. „За всеки, който се занимава с изкуство, идва момент, в който емоцията си е емоция, но има вътрешни музикални търсения, които има желание да си ги реализира. И може би този момент, в който успееш да видиш, че има начин това да се случи, идва това – спокойствие, лекота да се усещаш в свои води и че правиш това, което си ти.“ – казва утвърдително Тодор Бакърджиев.
Това е моментът, когато импулсът намира своята реализация. „Ние непрекъснато свирим, гостуваме си един на друг в нашите проекти. В един момент, като отделиш време и внимание на това, което имаш вътрешно като музикален светоглед, тогава човек се успокоява.“ Той разказа за период на несигурност и колебание дали не е по-добре музиката да я превърне в хоби, да не й отделя толкова много време, колкото сега, когато всеки ден свири поне по 4 – 5 часа, за да подхранва идеите си и да се развива. „Далеч съм от мисълта, че както свиря сега – това съм аз и всичко е приключило. Човек непрекъснато трябва да поема по нови пътища, иначе влиза в коловоз, който неминуемо води до състояния, в които се чувства непълноценен. Трябва постоянно да се провокираме, да сменяме посоката и да търсим нови неща.“ – представя ни своята гледна точка Тодор Бакърджиев.
Така идва решението за собствен проект с оригинална музика, а една от пиесите, които музикантът носи в студиото ни, е The Long Journey of Life. Тя описва живота като дълго пътешествие, в което непрекъснато се обогатяваме, откриваме, преоткриваме и прераждаме, както е озаглавен проектът. В началото на името обаче стои термин от бокса. „В техническия нокаут искаш да продължиш, но някой в ъгъла хвърля кърпата и съдията спира мача. Ти знаеш, че можеш, а някой друг решава, че не е ок за теб. Това е отправната точка. След това музиката преминава през дълбоки размисли за това какво трябва да се случи. The Long Journey of Life е последната пиеса, която вади от това състояние на чудене какво да направиш, и се понасяш по течението. Следват още две за излизането от тези по-меланхолични на моменти настроения и отиваме към светлината.“ – обяснява замисъла си Тодор Бакърджиев.
И точно такъв е житейският път. Крачка от него ще направим с музиката заедно, за да се обогатим с богатството, което той натрупва за нас като жанрове и като гласове на колеги и приятели, с които иска да чуе и да сподели своята музика.
Снимка: Фейсбук.
