„Песента на ветровете“ на Петър Дундаков впечатлява с многоизмерността си – класика, джаз, фолклор и речитативна музика, концертно, театрално и филмово преживяване в едно с участието на значими музиканти – солисти са тромпетистът Росен Захариев, сопраните Гергана Димитрова – Белонога от „Мистерията на българските гласове“ и „Ева квартет“ и Пламена Гиргинова, свири и Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров, а преживяването е допълнено от видео изображения на Иван Богданов (FinFilm). Премиерата бе на 23 декември 2019 г. в навечерието на Бъдни вечер, а сега творбата отново ще бъде представена преди Великденските празници – на 28 април от 19 ч. в театър „Азарян“ на НДК.
С това „Песента на ветровете“ преминава към следващ етап от развитието си. „Моята първоначална интуиция бе, че след няколко концерта искам да отворя проекта в платформа с участието на различни изпълнители и дори композитори.“ – разказа Петър Дундаков в интервю по Джаз ФМ. Неговата идея е публиката постоянно да получава ново съдържание на основата на единение в музиката. Той направи паралел с телевизионните поредици: „Съвременният живот ни се случва със сериалите, които следим в развитието на историята. Това може да се пренесе в музиката и да се превърне в модел, в който следваш развитието на идеята, участваш и ставаш част от него. Това отваря врати към нова публика.“
„Песента на ветровете“ идва с концепцията на Петър Дундаков за разполагане на музиката в съвремието на едно поле на жанрово взаимодействие. Жалон е албумът с негови композиции BooCheeMish с „Мистерията на българските гласове“, Лиса Джерард и Skiller. „Мисля, че този начин на мислене започна да се гради у мен. Идеята да събираш на една сцена светове в музиката според мен е много интересна и тя не може да бъде просто тезисна, а трябва да я осъществя като музикална тъкан.“ – описа основата Петър Дундаков. Той разказа за разговор с Лилиан Виейра – вокалистката на Zuco 103: „Според нея световната музика се превръща в светове от музика. Съвременната музика, когато е вдъхновена от живота сега, не е от един свят, а носи срещата на световете. Това, дори като обръщение към хората, е по-автентично, отколкото поддържането на жанрове и звучности, затворени в чекмеждетата на шкаф, в които всеки си намира своето. В съвремието ни около нас се носят хиляди музики. Ако не успеем да ги интегрираме, то често хората се питат защо няма интерес към даден жанр или той е насочен само към идиомни образци.“ Според него тези еталони са етап от музиката, който е минал, а призванието на композитора е в съвремието. „Впоследствие, ако като композитор не вдъхнеш от въздуха около теб и не прекараш музиката през това, тя остава в миналото. Затова мисля, че това не е толкова специално, а е автентично усещане за музиката на времето, в което живея, как тя минава през мен като композитор.“ – описва присъствието си в изкуството той.
Свикнали сме да обособяваме и разделяме – и изкуствата, и жанровете в тях. С „Песента на ветровете“ вървим в другата посока – на синтеза, на единението. Разделенията изчезват, изкуствата си взаимодействат, световете на музиката са много, времето е едно – настоящето, то съдържа в себе си миналото и гледа към бъдещето. „Не използвам стиловете или световете като различни цялости, а звучността им, вплитайки ги в едно голямо цяло на моята авторска музика. Тогава не мислиш за това, че фолклорен и оперен изпълнител пеят заедно и имат своите различности, а за това, че са общи. И мен дори ме е учудвала възможността да усетиш световете на музиката на едно място.“ – допълва за разбирането си за музиката Петър Дундаков.
