Носталгично и романтично звучаха фолклорните мелодии, преработени през джаза, в изпълненията на „Банско джаз фестивал“ на формацията Devet с участието на българския кларинетист и саксофонист Любомир Господинов. Това усещане е разбираемо – и тримата са от Балканите и живеят в Западна Европа. Никола Станошевич – пиано, и специалният участник – Йелена Крстич – вокал, са от Сърбия. В начина, по който свири, се вижда колко много любов Любомир има към музиката, към фолклора и традицията, към хората, с които е на сцената, към своя инструмент. Усещането е за споделяне на любов и даване на любов. „Любовта поначало е основа в нашия проект. Без любов няма музика, няма живот. Любовта е вътре в нас и хората трябва да се обичаме. Чувстваме се като посланици, които искаме да предадем тази любов. Музиката не e за разделяне и разграничаване, а за сплотяване и обединяване на хората.“ – казва той. Общността е много важна за него на всички нива – музикално, национално, регионално… „Безкрайно обичам България. За мен тя, Сърбия, Румъния, Турция, Албания са Балканите. Изключително много обичам фолклора им.“ – казва Любомир Господинов в интервю по Джаз ФМ. Той изследва и западната музика, а във фолклора на Балканите намира общ знаменател в изразяването: „Музиката на Балканите е много сърцата. Не е толкова мислена, колкото излиза от изпълнителите.“ Тя изразява и сплотява. „Всичко е любов.“ – утвърждава Любомир Господинов и заедно изреждаме – музиката е общност, взаимност, грижа един за друг. Така всеки намира опора. Както се случва и в дуото Devet и в неговия разширен състав с вокалист. Тримата са много близки. Йелена е негова кума, той й е кум. С Никола свирят вече почти 15 години. „Имали сме дрязги, това е неминуемо, като в едно семейство. Така сме се сплотили, че при нас е единомислие. Имаме различия, разбира се. Той е по-лиричен, аз съм по-избухлив и нетърпелив. Допълваме се един друг. Много харесвам, че с него имам сигурност.“
Любомир Господинов е ученик на проф. Сава Димитров и неговия син проф. Димитър Димитров. Проф. Сава Димитров е неговият първи преподавател по кларинет, още когато е ученик в 10-и клас. Взема го на уроци в Консерваторията, където преподава. „Той е един много, много, много обичан и уважаван от мен човек, който много ми е помогнал в живота, който ми даде насока в музиката. Даже когато ме е хокал и гонил от часове, защото не съм свирил достатъчно, го е правил с бащино чувство. Той беше душа човек. Страхотен педагог, който не ти дава само насока за инструмента, а и за живота. Учител за живота. Много го обичах! И все още го обичам, макар вече не е между нас.“ – благодарен е Любомир Господинов. След това синът на проф. Сава Димитров – проф. Димитър Димитров, му преподава в Консерваторията. „С много топли чувства съм към тях.“ – добавя Любомир Господинов. Научените от проф. Сава Димитров уроци остават завинаги: „Много си припомням всички неща, които той ми е казвал – как да разчитам музикалните фрази, нотите. Той ме учеше да разчитам темпото, например, не по означенията на композитора, а разбирайки какъв е неговият замисъл. Безценни съвети ми е давал, не само за музиката, но и за живота. От неговите думи научих, че това, което свирим, ни заобикаля – същите фрази ги има и в живота. Човек има и възходи, и несгоди, въпросът е как ще ги приемеш.“ Любомир Господинов прави пряка връзка между музиката и живота: „Тя ни учи да сме търпеливи едни към друг, учи ни на любов, на разбирателство. Музика без ритъм няма. А ритъмът е танц. Когато хората танцуват и пеят, има ритъм и в нашето тяло, имаме пулс. Така че музиката е в нас, тя е трептения, вълни. Колкото повече с радост и любов го предаваме на другите, толкова повече ще се връща и на нас същото.“ Веднъж изразена, цялата тази любов остава дар за света. „Просто човек трябва да се отдаде на това.“ – заключава Любомир Господинов.
Вторият концерт за вечерта бе на Вили Стоянов бенд с участието на някои от най-добрите ни джаз музиканти – Вили Стоянов – тромбон, Михаил Йосифов – тромпет, Милен Кукошаров – пиано, Димитър Льолев – саксофон, Александър Логозаров – китара, Даниеле Феббо – контрабас, Борислав Петров и Атанас Попов – ударни. Те изпълниха музиката на Йосиф Цанков, 110 години от чието рождение отбелязваме през тази година, в концертно представяне на проекта „Онзи вятър от първата среща“.
За албума „Онзи вятър от първата среща“:
В „Нова музика“: Музика завинаги: Велислав Стоянов е солист в десет пиеси по шлагери от неговия дядо Йосиф Цанков в „Онзи вятър от първата среща“
В „За албумите от техните създатели“: Създадени от Йосиф Цанков вечни песни са в инструментални версии за соло тромбон и бигбенд в „Онзи вятър от първата среща“ (2020 г.) Свири Вили Стоянов, аранжиментите са на Михаил Йосифов
Обръщайки се към творчеството на Йосиф Цанков, Вили Стоянов изведе на преден план достойнство в живота, възроди традицията, предложи ни истинския, откровен и красив образ на любовта. За момента на появата на музиката на Йосиф Цанков на пресконференцията в отговор на въпрос на Джаз ФМ Вили Стоянов коментира: „Има един мимолетен проблясък в нашата популярна музика. Едни от най-красивите аранжименти на песните на дядо ми са на Емил Георгиев. С тях те излизат от рамките на града и на България и звучат на европейско и световно ниво. След това в областта на популярната песен българската музика се запушва, а музикантите не искат много да се идентифицират със сътвореното преди тях. Смятам, че това, което правим сега, е изключително важно и трябва да се прави.“ И трябва да достига до все повече хора и така великолепно звуча на голямата сцена на фестивала.
Вили продължава да работи за създаването на връзка с традицията не само чрез музиката на дядо си. На пресконференцията той обяви, че след като подари на Националната музикална академия аранжименти на 20 миниатюри за четири тромбона по музика на Йосиф Цанков, ще направи това и с преработките на Коста Колев на народни песни за хор. „Хората, работили добре с българската музика, трябва да бъдат уважавани. Имаме блестящ пример с Милчо Левиев с отношението му към класиката ни и фолклора, с отношението, с което успя да се превърне в джазово явление в САЩ. Мисля, че правим нещо, което тепърва ще носи памет, ще ни поставя пред предизвикателства и ще дава музикални плодове.“ – убеден е Вили Стоянов.
„Банско джаз фестивал“ отбеляза етап от развитието на „Онзи вятър от първата среща“ – за първи път програмата бе представена от октет, вместо в традиционния секстетен формат, а към репертоара бе добавена и нова песен – „А всичко беше като някога“ (повече от интервюто с Вили Стоянов тук). На публиката я поднесе Стефка Оникян, с което всички заедно отпразнувахме нейния 70-и рожден ден. Това е песента, с която през 1975 г. вокалистката печели Втора награда от „Златният Орфей“. „Стефка е много сърцат човек, изцяло отдаден на това да се пее джаз със страшно удоволствие, с добър вкус. Тя има много силна преподавателска кариера.“ – отбеляза на пресконференцията Вили Стоянов. Той добави, че тя подготвя своите ученици с вкус и усет към музиката
И няколко часа по-късно настъпи моментът, в който Стефка Оникян отново запя от сцената на „Банско джаз фестивал“ – посветила се на музиката, влюбена в нея, технична, емоционална, сърцата. Трогнати и възхитени, слушателите се усмихвахме и аплодирахме, след това дълго я поздравявахме, а тя се разписа на Стената на славата на това издание на „Банско джаз фестивал“.
По-рано през деня Стефка Оникян ни посрещна във Винен бар „25“ за мило парти, на което поднесохме своите уважения и подаръци. Тук бяхме кметът на Банско Иван Кадев, заместник-кметът Сашка Въчкова…
… Екипът на фестивала…
… Джаз ФМ, приятели и колеги.
През цялото време на „Банско джаз фестивал“ Стефка Оникян бе там, за да присъства на всички събития, да бъде със своите колеги, да похвали и окуражи младите таланти. За да помогне на публиката да израсне, тя донесе за щанда на фестивала трите тома на „Изборът на Рупи“ – основополагащата в джазовата историография книга на своя покоен съпруг Йордан Рупчев, свой учебник по пеене, както и един от албумите си.
Фестивалните вечери на „Банско джаз фестивал“ завършват с джемсешъни в Ginger Bar & Dinner. Те показваха колко много никой от нас не иска да се разделя с музиката, бяха емблема на това, че тя никога не свършва, а също и показаха колко възнаграден е трудът за изкуството. Джемовете бяха водени от Ангел Заберски, с основното участие на Михаил Йосифов и още на Димитър Карамфилов, Борис Таслев, Димитър Семов, Атанас Попов и др. „Приятна компания, музикантска.“ – определя състава Ангел Заберски в интервю по Джаз ФМ. Дошли в Банско за своите концерти музиканти се качваха на подиума, идваха веднага след участието си на основната сцена, събираха се, музицираха, очертаваха планове и ни събираха в радост. Така се откриха един за друг Димитър Льолев и Любомир Господинов, които свириха във върховна спойка с Никола Станошевич на пианото.
Тук бяха организаторите и доброволците, осигурявали през целия ден перфектното протичане на фестивала, тук бе и нашият екип. Колегата ни Владислав Мирчев след часове на подготовка на нашата фестивална програма също излизаше да свири на своя бас. Утре той ще подкрепи на Младежката сцена устремилите се към музиката Илия Лазаров, Георги Ангелов и Александър Иванов.
Голямо удоволствие е да си в Банско по време на Джаз фестивала, защото отвсякъде звучи джаз и те приканва да си там, където се появява музиката. Хората се отварят към нея, танцуват, празнуват, снимат и стриймват. А на основната сцена утре ще е Ангел Заберски със своето трио във второто представяне пред публика на проекта си Like Jazz 3 с транскрипции на популярни класически пиеси от автори като Чайковски, Рахманинов, Моцарт и Бизе. „Много ми хареса това музикална поведение, в което изпаднах в зряла музикантска възраст. Това не е моя авторска музика, но в нея влагам много авторство.“ – посочва Ангел Заберски в интервю по Джаз ФМ. В триото са отново Борис Таслев – контрабас, и Стоян Янкулов - барабани. Това е поредното му ценно творение: „Моето голямо удоволствие от изминалия период, в който бяхме затворени. Ние нямахме възможност за концерти, затова пък репетирахме усърдно, за да постигнем това ниво на музициране, все едно сме обиколили цяла България. Почти всеки ден репетирахме. Така наизустяваш нещата, минават през главата и през пръстите ти.“ Докато снимаме „Филми за джаза“ в първия ден на подготовката на този проект, Ангел Заберски неочаквано заяви, че иска първо дълго време да представят програмата преди да я запишат. Обичайната практика е провеждането на турне в подкрепа на вече готов албум. „Искам да подготвим програмата до съвършенство, да я свирим много и едва тогава да я запишем. Ако влезеш в студиото по-рано, после съжаляваш.“ – отбелязва Ангел Заберски.
„Романтични пиеси“ в третата част на поредицата Like Jazz на Ангел Заберски трио
В поредицата от специални за фестивала събития е изявата на виртуозния турски китарист Билал Караман с кларинетиста ни Иво Папазов – Ибряма. Този специален подарък за публиката е сбъдване на мечта за Билал Караман. В отговор на въпрос на Джаз ФМ на пресконференцията той посочи: „Познавам всички легенди. Ако говорим за Индия, например, познавам Закир Хюсеин и съм свирил с него. Той е фантастичен изпълнител на табла, не е джаз, но обича да работи с джаз музиканти. Така преди години научих и за Иво Папазов. В кариерата си съм свирил с много кларинетисти – в Трция имаме много силна традиция на кларинета. В последните си два албума свиря с кларинетисти роми мануш ала турка. Тогава си мислех за Иво Папазов и колко хубаво би било той да свири в мой албум. След това, когато ме поканиха да изнеса концерт в България, предложих да се включи и български музикант. Организаторите веднага приеха и ме попитаха кого предлагам. Казах им – Иво Папазов. Те се съгласиха и аз съм толкова щастлив, че ще свиря с него.“
В програмата на вечерта освен тази изява са още концерти на дуото „Вила Мадалена“ от Австрия и на SoulBmoll, които ще ни срещнат както със своя нов албум „Причини“, така и с предишни песни, които те превърнаха в златни, специален участник е техният ментор Вили Стоянов.
Снимки: Светослав Николов
Хронология „Банско джаз фестивал“ 2021 г.:
Фестивално студио:
I: Джазови интерпретации на фолклора и Теодоси Стойков като преподавател
IV: Културата сплотява общността, талантът блести от Младежката сцена, доброволци работят за джаза
V: Всеки ден слушаме соло китарата на Димитър Русев, „Юпитер 7“ е първият проект на „Акага академия“
VII: Теодора Енаке свързва светове, фестивалът създаде нови възможности за следващото си издание
В аванс:
На „Банско джаз фестивал“: Funkallero на Васил Спасов – музика, която излъчва доброта
