Третият концертен ден на „Банско джаз фестивал“ бе спомен за Милчо Левиев и пример как създаденото от гения на твореца остава като дар на света. Вики Алмазиду излезе на сцената за представянето на проекта „Милчо завинаги“ с любов в сърцето, напълно открита в чувствата, с готовност още веднъж да изпита болката от загубата на своя спътник в живота, но още веднъж да сподели обичта си към него.
Снимка: Светослав Николов
Част от музикалното преживяване бяха пианистът Антони Дончев, тромпетистът Тодор Бакърджиев, басистът Васил Хаджигрудев, барабанистът Димитър Семов и членове на групата Human Touch. Гръцките музиканти след това ни поднесоха свои изпълнения в самостоятелна програма, която бе нежна, лирична, често разцъфваща като цвете и завършила със специален поздрав за Иван Минчев.
Снимка: Светослав Николов
С музикантите разговаряме за човешкото докосване, за развитието на групата, за Милчо Левиев
Таня Иванова: Мислехме си за името Human Touch („човешко докосване“, „човешка близост“) и сега погледнахме на него по нов начин. Когато решихте да се наречете така преди години, каква беше идеята за името на групата, което от днешна гледна точка има нова значимост?
Дейвид Линч: Това е начинът, по който като цяло гледаме на музиката – като на нещо много директно. Надяваме се, че в музиката ни има топлина, общуване, искреност, обич. Мислехме си, че Human Touch е нещо много естествено, което съвпада с нашите намерения, с това, което искаме да изразим. Беше много естествено решение за нас.
Светослав Николов: Как музиката ни помага да преминем през трудния период на пандемия и през това, което трябваше да преживеем? Как според вас тя бе на наша страна?
Ставрос Ланциас: Мисля, че музиката никога не спира, дори когато си под домашна карантина, защото имаш повече време да мислиш за нея. Получи се нещо любопитно, защото в този период много музиканти се занимаваха с неща, които не биха направили, ако имаха работа, и така изявиха творческата си страна. Струва ми се, че хората се обърнаха още повече към изкуството, защото когато нямаш достъп до реалния свят, светът на въображението става още по-съществен. Мисля, че това, което се случи, беше много естествено. Изкуствата няма да изчезнат, те стават по-силни след всяка криза.
Таня Иванова: Винаги съм свързвала музиката на Human Touch с прекрасните мелодии, с които успявате веднага да привлечете публиката. От друга страна, има много светлина в музиката, която правите, в нея вплитате изключително много влияния, което ни кара да пътешестваме чрез вашите изпълнения. Какво съхранихте от първоначалната идея за групата и как се развихте?
Йотис Кьорцоглу: Преди да създадем Human Touch ние бяхме трима приятели, които свирят различни неща. Намерението ни за Human Touch беше да съберем идеите си, които идваха от различни светове, и да се свържем чрез свиренето. Питате ме какво остава непроменено през годините и какво развихме – ние съхранихме енергията и искрата помежду си. Започнахме, докосвайки се до различни инструменти ние, хората. Така решихме да се наречем Human Touch и вложихме това докосване в музиката ни. Мисля, че продължаваме в същия дух и през годините се развихме с вплитането на нови идеи, но същината си остава същата.
Светослав Николов: Музиката на Милчо Левиев ще звучи на сцената тази вечер. Какво от него ще запазите в сърцето и съзнанието?
Ставрос Ланциас: За нас е чест, защото той се наричаше почитател на Human Touch. Обичаше да казва, че познава велики музиканти, но не толкова много велики групи. Мисля, че това беше огромен комплимент. За нас винаги е било полезно, когато някой каже нещо, което те кара да се замислиш. Милчо Левиев се наслаждаваше да свири с Human Touch и аз винаги се чудех как толкова велик музикант избира нас и може да се забавлява толкова много. Но после си дадох сметка, че за него ще е удоволствие да свири с всеки, защото това беше неговата нагласа и енергия. Никога не сме се чувствали притеснени от славата му или от каквото и да било. Мисля, че той помагаше за израстването на другите музиканти, като винаги проявяваше интерес към това, което правят. Това е, което ще запазим за нас и ще го кажа още веднъж – чест е да бъдем поканени да свирим неговите композиции.
Дейвид Линч: Той беше съхранил детето в себе си. Беше останал дете на 80-годишна възраст. Музиката може да направи това с теб, особено ако ѝ дадеш възможност. Ако не успее да го постигне, вината е у теб самия. Милчо беше много добър пример в това отношение. Винаги се забавляваше, винаги играеше, винаги експериментираше, никога не подлагаше на анализ крайния резултат, защото когато експериментираш и си като дете, просто продължаваш напред. Не спираш, за да анализираш всеки един момент и предполагам, че в това се крие красотата – именно в този естествен ход на нещата и във въодушевлението. С това свързвам Милчо и музиката сама по себе си. Милчо е чудесен пример.
Йотис Кьорцоглу: Милчо Левиев побираше цялата музика в себе си. Когато човек го слушаше, сякаш чуваше историята на музиката само в едно свирене, само в едно соло... Много пъти съм свирил с него като басист и съм имал възможност да видя как реагира в различни ситуации. Никога не съм го чувал да свири едно и също нещо два пъти, никога не се е повтарял. Той винаги даваше простор на своите идеи и след това ги разгръщаше. Милчо беше великолепен човек и приятел и в сърцето ми той остава като голям гуру.
Снимка: Владислав Мирчев
На Младежката сцена по-рано през деня слушахме изпълненията на три ученички на Вики Алмазиду – Валерия Василенко, Сияна Калоянова и Деля Харалампиева. Те споделят силна любов към джаза.
Снимка: Светослав Николов
Валерия вярва, че чрез джаза може да изрази всичко, с него Сияна се чувства у дома сред различните хора около себе си, а Деля научава, че светът е богат и свободата няма граници.
Снимка: Светослав Николов
Валерия е ученичка на Вики Алмазиду от края на миналата година: „За това време тя ме научи на почти абсолютно всичко, от което имам нужда в себе си, за да мога да усетя музиката. Тя ме научи на свобода, на вяра в себе си.“ Сияна от пет години е в майсторския клас на Вики Алмазиду: „Тя ни учи да бъдем нещо отвъд това да сме вокалисти. Ние сме там заедно с музиканти и всички правим една магия. Тя ни научи на стил, на душа, да сме готови да бъдем уязвими.“ Деля отдавна иска да се запише в майсторския клас на Вики Алмазиду, но за първи път се включва тази година: „Осмелих се и съм супер доволна! Там отвсякъде се чувстваш вдъхновен – от Вики, от хората, с които се запознаваш, от музикантите, от музиката. Всичко това много те вдъхновява и научаваш много за себе си и като музикант.“
Снимка: Владислав Мирчев
Да чуе концерта на младите таланти и да открие още с какво Банско може да засвидетелства своето гостоприемство към артисти и публика бе дошъл кметът Иван Кадев. След раздялата с д-р Емил Илиев общината пое изцяло провеждането на фестивала, на който досега осигуряваше основното финансиране, и го разви като мащаб, обогатявайки програмата и преживяването на публиката. „Фестивалът оказа съществено влияние върху културния календар на общината и не сме се замисляли за миг дали той да продължи и да се развива. Правим всичко възможно това да се случва. То ни е важно не само от гледна точка да подкрепяме бизнеса, но и като културно мероприятие, което създава облика на Банско като културно средище. Хората тук го припознават като най-важното събитие за летния сезон.“ – каза пред Джаз ФМ кметът на Банско Иван Кадев.
Снимка: Светослав Николов
Тази година „Банско джаз фестивал“ е обогатен като музикален обхват и е с богата гама от съпътстващи събития. Вече има младежка музикална сцена, изложби, представяне на книги, образователни и спортни занимания за деца и семейства, концерти на Димитър Русев в бар, управляван от английско семейство, добавени към познатите джемсешъни. Едно от събитията бе модно дефиле, представящо шапки на местен производител.
Снимка: Светослав Николов
Така културата представя и предприемчивостта на Банско. Традиционният базар на занаятите е разширен с щандове на местни производители. „Решихме, че трябва да разширим обхвата прояви, за да създадем фестивалния дух за целия град – като се започне с местните занаяти, с кулинарни предложения, със срещи с книгите. Всички са ангажирани, така че целият град да заживее един нов дух, хората да се включат, а дошлите тук да припознават неща за себе си. Това е добро начало с добро бъдеще за следващите години, което да се развива и усъвършенства, така че да сме полезни на града, на гостите, на бизнеса, всеки да има своя роля в развитието на фестивала, всеки да е полезен и за себе си, и за общността. С музиката в основата.“ – посочи кметът на Банско Иван Кадев.
В Банско срещаме екипа на радио N-JOY, дошъл, за да разкаже за живота тук в осмата седмица на „N-JOY Summer“. Колегите запознават аудиторията с историята на града, със събитията, които се случват и предстоят, срещат слушателите си с джаз музиката, за която разказват артистите, разказваме и ние.
Нея Димитрова е водещ тази седмица в поредния етап от своите пътувания в страната. Тя казва, че от турнето ще вземе за себе си срещите с хората: „Това е нещо изключително зареждащо и искам да го запазя. Всяко запознанство те запълва с нова емоция, дава ти нов смисъл, нов поглед над нещата.“
Хронология „Банско джаз фестивал“ 2021 г.:
Фестивално студио:
I: Джазови интерпретации на фолклора и Теодоси Стойков като преподавател
Вие сте тук: II: Спомени за Милчо Левиев от Human Touch, среща с три млади ученички на Вики Алмазиду и с колегите от радио N-JOY
IV: Културата сплотява общността, талантът блести от Младежката сцена, доброволци работят за джаза
V: Всеки ден слушаме соло китарата на Димитър Русев, „Юпитер 7“ е първият проект на „Акага академия“
VII: Теодора Енаке свързва светове, фестивалът създаде нови възможности за следващото си издание
В аванс:
На „Банско джаз фестивал“: Funkallero на Васил Спасов – музика, която излъчва доброта
