Танцово-визуална инсталация „Пафа“ със солистите на балет „Арабеск“ Виктория Петрова, Таня Кацарова и Филип Миланов, с хореограф Боряна Сечанова и с визуална инсталация на Венелин Шурелов представя фондация „Пространство за танц“ онлайн тази вечер. Събитието ще се проведе на живо от 21 ч. и е предназначено за интернет аудиторията по целия свят. То ще се излъчва пряко на Фейсбук страницата на проекта, както и на Фейсбук страниците на българските културни институти в Рим, Берлин и Лондон. Действието се развива върху музиката на Мартин Георгиев и Бах.
„Мартин Георгиев е интересен млад композитор и диригент, работещ с оркестъра на „Ковънт гардън“. Той представлява за нас интерес от няколко години насам. Фрагмент от негово произведение се оказа подходяща основа за инсталацията.“ – разказа Олеся Пантикина от „Пространство за танц“. Тя описа проекта като полуимпровизационен и посочи, че той е провокиран от инсталацията на Венелин Шурелов. „Тя отвори нови формални възможности и от там – океан от смислови възможности.“ – посочи Олеся Пантикина.
„На мен много ми хареса определението импровизация. Това са важни форми за нас като автори – да излезем от голямата сцена и големите проекти. Този импровизационен танцово-инсталационен хибриден жанр ни дава възможност да се усетим живи, активни творци, пробващи неща, които до този момент са ни убягвали.“ – разви идеята Венелин Шурелов. В основата на визуалната среда е платформа, която се върти около своята ос. „Това дава възможност на телата на изпълнителите да имат едно базисно движение, което надграждат, но което съвсем спокойно може да държи и в по-протяжна и спокойна амплитуда. Те вече имат визуална движенческа партитура. Самото присъствие в такава конфигурация е значимо.“ – описа спектакъла той. Отвъд съоръжението има видео наблюдателница. „Позволяваме си да погледнем под по-особен ъгъл върху актьорите и техните тела. Прожектирайки на стената техните изображения, създаваме микс от образи и гледни точки, които за зрителя ще бъдат доста любопитни.“ – добави Венелин Шурелов.
„На нас ни хареса бавност, която изисква конструкцията, защото тя предразполага към скулптурност на нещата, което позволява мисълта да догони смислите, които тялото поражда. На сцена виртуозността на тялото е, когато всичките тези смисли то ги вкарва във висока скорост. Тогава окото улавя едно, н пропуска друго. Докато бавността на конструкцията ти позволява всяко едно отклонение на поглед, на част от тялото да създаде нов смисъл. И ти успяваш като зрител да го следваш.“ – описа необичайното в преживяването Олеся Пантикина.
Вдъхновяващата сила на спектакъла в контекста на съвременността откроява Венелин Шурелов: „Танцуващите тела са фигури в пространството, които непрекъснато се протягат към невъзможното. Те казват: не съществуват гравитация и ограничения на физическото. А един от много важните копнежи на човешката природа е да излиза непрекъснато от собствените си очертания. Аз съчетах два много близки по своему светове – на технологията, на този необратим технически режим, който сякаш ни задължава да се съобразяваме с него, и технологията на едно физическо присъствие. Считам, че те образуваха една конфигурация, едно тяло, те станаха неделими природи. Тази наличност е постоянно откривателство – да виждаш как си взаимодействат, как си помагат и как постигат повече, благодарение на това, че са кръстосани.“
Подкрепящата роля на проекта извежда Олеся Пантикина: „Той е създаден по време не период, когато се чудехме живи ли сме и ще бъдем ли пак живи по начина, по който сме свикнали. Точно поради стоенето ни срещу компютрите, всички артисти се опитаха да пренесат дейността си в дигитална среда, за да потвърдят пред себе си и пред света, че ги има и продължават да съществуват.“
Във втората част на проекта ще има разговор от различни точки на света, която също ще може да се проследи онлайн. Проектът се реализира по програма „Култура“ на Столична община.
