Андрей Даниел сам избира заглавието на изложбата, която преди две години започва да подготвя с екипа на Софийска градска художествена галерия по нейна покана – „Между две епохи“. След раздялата с него се запазват заглавието и посоката, но се увеличава мащабът – решено е да се представят повече творби в цялото пространство на СГХГ. Откриването бе през април, а 13 юни е последният ден, в който можем да я разгледаме.
„Решихме, че ще разширим територията на изложбата и в залата на втория етаж, за да направим от една страна движението в посоката между възрастта, темите, двете епохи, и от друга – хората да усетят развитието на Андрей Днаиел като живописец.“ – разказа Аделина Филева – директор на СГХГ и куратор на изложбата заедно с Красимир Илиев. Посетителите имаме възможността да видим включително забравени творби, непоказвани повече от 40 години. Произведенията са от фондовете на галерията и на галерии в страната, от частни колекции и собственост на физически лица.
©Андрей Даниел (1952–2020)
Театральный октябрь, 1977
маслени бои върху платно, 97,5 х 131,5 см
Софийска градска художествена галерия
„Андрей Даниел. Между две епохи“ започва със серия от портрети и автопортрети. Една от ранните работи е негов автопортрет от края на 60-те години. „Той често си прави автопортрети и при тях любопитното е, че той е драматично различен не само в отделните времена, но и в отделните творби. Чрез тях ни изпраща послания за своето състояние на духа, разказва какви грижи и радости му минават през главата.“ – описва ги Красимир Илиев.
©Андрей Даниел (1952–2020)
Автопортрет, 2018
маслени бои върху платно, 70 х 60 см
частно притежание
В автопортретите се забелязва усмивка, намигване, шега. „Другаде е тъжен, дори мрачен. Но навсякъде пробива неговото блестящо чувство за хумор и самоирония.“ – добавя Красимир Илиев. Аделина Филева посочва специално предназначение на автопортретите в изложбата: „През определени творби и теми те разсичат пространството. Така че докато зрителите проследяват темите, които са вълнували художника през десетилетията, виждат как той е мислил през тези години като правят сравнение с автопортретите.“
©Андрей Даниел (1952–2020)
Между доброто и злото, 1999
маслени бои върху платно, 65 х 65 см
Софийска градска художествена галерия
Тук е изложен както ученически автопортрет, така и последният – от 2018 г., като разликата е точно 50 години. Между тях е автопортрет от 1999 г., собственост на СГХГ, на който ангелчето и дяволчето, и двете в бяло, нашепват в ушите на художника различни неща. „Той ни разкрива, че диаболичният свят не му е чужд. Когато Андрей Даниел рисува по библейска тематика, е напълно в свои води. Сам казва, че творчеството му е метафорично, а библейските сюжети предоставят необятни такива възможности.“ – обяснява Красимир Илиев.
©Андрей Даниел (1952–2020)
Още едно Рождество, 2011
маслени бои върху платно, 180 х 270 см
Софийска градска художествена галерия
В изложбеното пространство постоянно се натъкваме на цитати от текстове на Андрей Даниел по повод негови изложби. И в думите към „Неща, места и хора“ четем: „Метафори, метафори, метафори. Софистицираният ни свят се е оплел в метафори. Накъдето и да погледне човек, вижда все неща, които му заприличват на други неща, които пък напомнят на… Много се е натрупало в главите ни и душите ни – мъдрости, знаци, предразсъдъци, спомени, нахлуващи през прозореца, който ни дели от нещата извън нас. От съвсем млад знам, че художниците са обречени да бъдат субективни идеалисти и въпреки това артистичната дейност има огромна потребност от нещата извън нас.“
©Андрей Даниел (1952–2020)
Валери Петров, 1979
маслени бои върху платно, 92 х 72,5 см
Софийска градска художествена галерия
Следват портретите на негови близки хора, които той е ценял и уважавал. Най-старият е на Иван Теофилов, има и на Валери Петров, на Ицко Финци, на Кирил Дончев, приятел на баща му, на Гина Табакова. „Но и потрети на художниците, които той много често иронизира по донякъде саркастичен начин с добро чувство.“ – добавя Красимир Илиев. Виждаме и творби, посветени на световни артисти, негови вдъхновители.
©Андрей Даниел (1952–2020)
Ицко Финци, 1983
маслени бои върху платно, 130 х 90 см
Художествена галерия „Станислав Доспевски“, Пазарджик
Следва темата за града и неговите хора. Две от произведенията са свързани със САЩ и с големия наш художник Атанас Галевски. „Андрей Даниел има невероятния талант да пресъздава атмосферата на местата, които посещава.“ – коментира Красимир Илиев. От негово пътуване до Индия е оцеляла само една творба, която е показана в изложбата. Какъвто и да е градът, светът на художника е много красив. „И много светъл.“ – добавя Аделина Филева: „Тези творби извикват усещането за цвета на спомена. Той преминава през живописта, успявайки да запази колорита, атмосферата и усещането за тези места по много интересен начин.“
©Андрей Даниел (1952–2020)
Третият кипарис, отдясно, 2009
маслени бои върху платно, 130 х 150 см
Софийска градска художествена галерия
В „Андрей Даниел. Между две епохи“ намираме произведения, които не са представяни от десетилетия. „За публиката част от картините ще бъдат откритие и тя ще се запознае с пътя на художника, с неговия размисъл, с изграждането му, ще види върховете му и началото, в което той все още се учи, но ясно се усеща заявката за бъдещия голям живописец.“ – описва изложбата Аделина Филева.
©Андрей Даниел (1952–2020)
Синьото куче на художника , 1985
маслени бои върху платно, 124,5 х 109,5 см
Музей „Дом на хумора и сатирата“, Габрово
Преди да влезем във втората зала на партера виждаме неговия коментар на честването на 1300 години България. След това са обособени други теми, които вълнуват Андрей Даниел – голото тяло, натюрморта, музиката, изобразителното изкуство. Тук прави впечатление идеята за големината на твореца, който е в центъра и е важният, изведен на преден план. Изложбата е допълнена от голяма подборка от филми, които разказват за Андрей Даниел с неговите думи – гледаме репортажи и интервюта с него от времето на първата до юбилейната изложба.
©Андрей Даниел (1952–2020)
Необходими неща, 1988
маслени бои върху платно, 104 x 104 см
Национален музей в Шчечин, Полша
Разглеждането на произведенията на първия етаж завършва със серията „Социални контакти“ за начина, по който художникът преживява света, свързан с неговото поколение – в непрекъснат диспут като млади хора. „Картината „Старо приятелство“ представя един от ожесточените спорове в края на 70-те, които водехме младите хора тогава.“
©Андрей Даниел (1952–2020)
Старо приятелство, 1978
маслени бои върху платно, 80 х 160 см
частно притежание
„В „Гол“ виждаме неговото саркастично отношение към футболните запалянковци. Фигурата на преден план е гола до кръста, а другите са развихрените почитатели на един отбор. Има картини, които показват нещата, които е наблюдавал в кафенетата, на деловите срещи. И изведнъж над масата се появяват няколко ангела. Какво се случва в неговото въображение, свързано със социума? Андрей Даниел беше homo ludens, играещ човек, неслучайно така е озаглавил своята работа с любимия Пикасо. Той носи в кръвта си тази страст към играта, към метаморфозите, към непрекъснатата промяна и дори когато рисува пейзажи, той се изкушава да нарисува въображаеми места.“ – допълва образа на твореца Красимир Илиев.
©Андрей Даниел (1952–2020)
Хомо Луденс, 2008
маслени бои върху платно, 150 х 150 см
Софийска градска художествена галерия
На втория етаж се срещаме отново с пътуванията на Андрей Даниел по света, виждаме и серия за София – уникални творби, свързани със строителството на НДК, малките уличики в града, зимната столица, работниците, пощальонът, който кара колело, едно от модерните днес заведения до НХА. Освен софийската тема, можем да проследим и пътуванията му в Австрия, Франция, Египет, Монако, Гърция. „Навсякъде той е успял да усети и да извади тази индивидуалност на мястото, колорита му, цвета на спомена.“ – казва Аделина Филева.
©Андрей Даниел (1952–2020)
Залез над Университета, 2004
маслени бои върху платно, 90 х 90 см
частно притежание
Тя отбелязва и че има специална линия в изложбата – семейството: „През годините той е създал своите спомени – сладкото на баба, радостта от своето първо дете, което е прегърнал като бебе, или урока по цигулка, в който съвсем самотно в дъното се вижда малко дете, почти изгубило се в стаята. Тук е и портретът на неговия баща, за който той получава награда от ОХИ. Има много какво да се научи и за семейството, и за пътешествията. Той с голяма лекота пътува във времето. Като че ли за него времето е пречка да съживи, да направи реалност нещо, което е останало като мимолетен аромат. И изведнъж го постига по много силен начин.“
©Андрей Даниел (1952–2020)
Характерни подробности, 2014
маслени бои върху платно, 118 х 118 см
частно притежание
Озаглавена „Между две епохи“, изложбата поставя художника в две епохи, но и в съвремието на зрителя. Андрей Даниел е във времето. Изложбата е безкрайно пътуване от детство към зрялост, от невинност към мъдрост, от драматизъм към най-светли чувства. „През цялото време артистът трябва да направи избор. И той за нас като зрители трябва да направи правилния избор. Затова неговите картини могат да ни карат да размислим, да ни ядосват, да ни зарадват, но те никога не ни оставят безразлични.“ – обобщава Аделина Филева. Много ти се иска да бъдеш там – с тези хора, в тази среда, в това настроение. „Да влезеш в картината на Андрей Даниел.“ – завършва тя.
©Андрей Даниел (1952–2020)
И корабът пътува (цикъл „12 маргиналии“), 1997
маслени бои върху платно, 130 х 110 см
частно притежание
Картината „И корабът пътува“ е вдъхновена от филм на Фелини. „Избрахме именно тя да е корица на нашия каталог и на нашата покана, за да може да дава размисъл – защо между две епохи, какво сме искали и какво сме направили. Защото творчеството на Андрей Даниел ни води към други пластове и ни насочва към размисли.“ – описва изложбата Аделина Филева.
©Андрей Даниел (1952–2020)
Наблюдател (цикъл „12 маргиналии“), 1997
маслени бои върху платно, 130 х 116,5 см
Национална галерия
Тя припомня, че когато СГХГ кани Андрей Даниел за изложбата, той много се е зарадвал: „Нашите срещи в началото протичаха под формата на мислене къде, какво и как е създал. Тези срещи бяха малко, времето бе малко. Тази изложба бе много трудна за нас с Красимир Илиев – едно голямо изпитание. Никога не сме работили по този начин – започваш с жив автор и в един момент него вече го няма. Тогава оставаш сам на полето на изследване и събиране на творбите. Това е изключително голям шок, защото първо себе си трябва да трансформираш и преподготвиш, което изисква огромна енергия. И двамата с Красимир Илиев сме доволни от едно – че успяхме да съберем Андрей Даниел по този начин, че показваме много сериозни негови произведения като постижения в българската живопис. И от това, че ще излезе една много сериозна книга, в която ще има албумна част, биография с документални снимки и каталог на неговите платна – над 550 произведения, подредени по хронология. Така хората, които вбъдеще ще изследват работата на Андрей Даниел, ще имат основа, на която да стъпят.“
