Дебютният солов албум на Димитър Горчаков Tomorrow’s Past разказва за израстването ни като личности, когато живеем пълноценно в настоящето и сме искрени в споделянето си. Детството изобилства с откривателства, докато опознаваме света, наситен с приятни и страшни, но винаги вълнуващи неща. Удивляваме се на неговите чудеса. Сред тях се лутаме в младежките години, търсим връзка с миналото и осъзнаваме средата, започваме да се себеосъзнаваме, намираме мир. Настъпва лекотата, последвана от чиста нежност. Свързваме се с природата и стъпваме на още по-здрав фундамент на натрупаното досега знание. Така заживяваме с открити за богатството на преживяването сетива. Така се осъзнаваме като космос, част от Вселената. Водещото чувство при слушане на пиесите е за сътворена красота, а краят на всяка предизвиква желанието да останеш още малко в нея, но също така и да се придвижиш напред към следващото откровение. „Разказвам за един магически свят, който съм търсил доста време, още от малък.“ – казва Димитър Горчаков.
Пиесите са девет и са в стилистиката между джаз, класика и фолклор. Албумът не използва формули, от него отсъства всякаква преднамереност и желание да остане в познатото, за да бъде приет. „Опитвам се да съм максимално себе си и искрен в тези „излияния“. Това съм го търсил винаги и ще продължавам да го търся, защото единственото нещо, което достига директно до човека, е искреността. Опитвам се да я намеря под всякаква форма. Не знам дали съм я открил, но щом изпитвам сериозно удовлетворение от това, когато го правя, може би съм на прав път.“ – обяснява Димитър Горчаков.
Когато търсим създаването на образ извън нас, когато се изграждаме вън от своята същност, живеем трудно и тежко. Предпочитаме да прикриваме емоциите, защото смятаме, че сваляме защитните доспехи и ставаме уязвими. С искреността в споделянето обаче идва лекотата в общуването и в живота. Мнозина биха казали, че постигането й е невъзможно. Албумът ни показва, че то е факт. Чрез него виждаме как се живее, когато не се готвим за битки във всеки миг, а сме изпълнени с любов. Тогава не сме беззащитни и постигаме всички победи. В свят, враждебен към този начин на мислене, е предизвикателство да устоиш. Но така ставаш по-силен и светъл, както разбираме от музиката на Димитър Горчаков. „С времето виждаш, че истината е в това да даваш, без да изискваш в замяна. А може да изискваш одобрение, може да изискваш обожание по различни начини.“ И всички те са грешни.
„С музиката си се опитвам да търся чистата искреност и вътре да няма неща, които са част от нашата до голяма степен комерсиална култура. Не търся сцена да кажа неща от нашия свят. Опитвам се да кажа неща, които не са от нашия свят. Моята идея е да пренеса човека в едно пространство, в което да има мир, но също така е нормално в него да има и светлина и тъмнина.“ Светлината има нужда от тъмнина, иначе няма какво да прониже. „С времето осъзнах, че се боря за светлината. Това е път, не мога да кажа че е лесно.“ – описва се той. И не следва да е лесно, защото няма от какво да възникне удовлетворението от преодоляването и постигането. „Просто в един момент човек избира дали да си позволи да следва себе си и да разбере, че няма нужда да мисли дали ще бъде осъден. Когато се освободи от това, нещата стават по-лесни.“ – добавя Димитър Горчаков. А съденето е винаги единствено за сметка на съдещия и не засяга адресата.
Достигнал до тази лекота, единствено можеш да си добър към себе си и към света. Одобрение отвън търсим, когато самите ние не се харесваме. За да живеем в мир, е просто нужно да отговорим на високите критерии, които си задаваме. Тогава следва действие, а то изисква подкрепа. Получаваме я от албума, който утвърждава и показва, че всичко това е възможно. Още със заглавието си Tomorrow’s Past призовава да ценим всеки момент като специален. Когато не се харесваме, не харесваме настоящето си и го преживяваме като разочарование. Така миналото ни се превръща в низ от разочарования и това предизвиква желание да скъсаме с него. Внезапно се оказваме лишени от основа. Спасението търсим в бъдещето, а когато то настъпи и стане настояще, отново е разочарование.
„Ние имаме възможност единствено да преживеем момента сега и да го пресъздадем в настоящето.“ – посочва Димитър Горчаков. Това можем да постигнем в искрена връзка със себе си и със света, каквато е музиката в албума. „Като слушам музиката сега и чувам какво съм имал предвид, когато съм я свирел, става дума за мечтание, за съзерцание. Дори обмислях това заглавие. В забързаното ни ежедневие все по-малко съзерцаваме, а имаме нужда. Трябва да си позволяваме да мечтаем и да се отпускаме, за да имаме възможност да се доближим до себе си. Това става само чрез самите нас и чрез нашите избори. Имаме нужда от повече мир.“ – заключава Димитър Горчаков.
Албума си той записва в музей „Борис Христов“ със звукорежисьор Михаил Вл. Йосифов. Продукцията е подпомогната от Национален фонд „Култура“. „Те повярваха в проектите на много хора, които активно творяха през последните месеци и в момента изкуството им е налице. Това е прекрасно! Наистина мога смело да кажа, че са спасили доста хора от депресия. В последните месеци да имаш възможност да представиш работата си пред хора и да не се притесняваш, най-малкото – финансово, е нещо наистина много голямо. Те дадоха възможност на хората да се изразят.“ – благодарен е Димитър Горчаков.
Искреността сплотява, затова албумът събира. На представянето в музей „Борис Христов“ преди близо месец бе пълно с приятели. Днес предстои нова среща с публиката в „Пространство 108“ на ул. „Г.С. Раковски“ № 108 от 20 ч. в програмата на „Аларма пънк джаз“.
Дата на издаване: 27 май 2021 г.
