„Теменужена“ е четвъртият албум на Мирослава Кацарова. Той се появява в момент на трудности, предизвикани от пандемията, предизвикващи ни да се обърнем повече към себе си, да укрепим връзката си с важните елементи на живота ни – хората, с които се обичаме, природата, от която сме част, дома, в който намираме пристан, изкуството, което спасява. Предизвиква ни да вярваме в себе си и да сме силни.
Песните в „Теменужена“ са композирани от Мирослава Кацарова, Мирослав Турийски, Веселин Веселинов – Еко и Младен Димитров, аранжиментите са на Мирослав Турийски, а всички текстове са на Мирослава Кацарова, без съвместно написания дует с Маргита Гошева и превода на Зорница Христова на „Водите на март“ от Жобим. Записите са осъществени с джаз трио: клавишни – Мирослав Турийски, бас – Веселин Веселинов – Еко в неговите песни, а във всички останали – Христо Минчев, барабани – Младен Димитров. Нова звучност придава струнен квартет: Ивелина Христова и Диляна Давидова – цигулки, Мария Венкова – виола, и Антоанина Юрганджиева – чело. Специални гости са саксофонистът Владимир Кърпаров и китаристът Николай Карагеоргиев. В албума има бонус трак, композиран и аранжиран от Младен Димитров – DJ Mr. Moon. В него на китара свири като гост Ангел Дюлгеров. Звукозаписът, смесването и мастерирането са направени от Младен Димитров в MD Studio. В „Теменужена“ Мирослава Кацарова намира извора на женската сила, за да ни обгърне с нежност.
Здравейте, аз съм Мирослава Кацарова и днес ще ви представя най-новия си албум, четвъртият поред в моята дискография. Казва се „Теменужена“ и се появи съвсем наскоро. За мое щастие той първо попадна в около 150 онлайн платформи, включително и Спотифай. Съвсем скоро ще го държа и като му материален носител на диск, което за мен е много важно, нищо че е малко ретро и старомодно. Важното при мен е свързано преди всичко с ритуала – да си взема диска, да си го отворя и да разгледам книжката, в която са поместени всички текстове на песни, включени в албума.
„Теменужена“ включва основно акустични песни, производни на джаза. Различното при тях е звучността им. Тя тук е свързана от една страна с джаз триото, тъй като от години работя с джаз музиканти, а от друга – със струнния квартет. С тези момичета са намерихме преди три-четири години по повод един мой концертен проект, свързан с френска музика – April in Paris. Но ето, че узря моментът да се съберем всички заедно в студиото и запишем авторска музика.
В албума участват музиканттите, с които често пея на сцена, напоследък – още повече. На първо място слагам Мирослав Турийски, тъй като той е автор не само на всички аранжименти, но и на две от песните в албума – „Пробуждане“ и „Теменужена“, която даде името на албума. Другият човек, който е редом до мен и на концерти, и в студиото, е Младен Димитров. Той също е автор на песни от албума. Често на сцената съм и с Веселин Веселинов – Еко. Той свири в две песни – тези, които той написа. В другите басист е Христо Минчев. Гост музиканти в албума са двама великолепни виртуозни джаз артисти – в „Реката“ е китаристът Николай Карагеоргиев, а в „Неуловима“ – саксофонистът Владимир Кърпаров, който за малко се беше прибрал в Пловдив и записа своята партия.
Тук трябва да отбележа, че в албума участват и доста жени в лицето на актрисата Маргита Гошева, както и на момичетата от струнния квартет. Те са прекрасни, много, много прецизни музикантки. Започвам с Ивелина Христова и Диляна Давидова – цигулки, Мария Венкова – виола, и Антоанина Юрганджиева – чело.
/temenuzhena-cover.jpg)
Сега ви предлагам да чуем една от моите много любими песни през годините – „Като в картина на Шагал“. Тя е писана преди 20 год. от Румен Тосков – Рупето и е включена в моя дебютен албум „Бяло в бяло“. Сега обаче в компанията на тези прекрасни артисти, които вече изброих, я направихме в нова версия, струва ми се – по-зряла, по-интересна. Беше ми много приятно да я пея отново и да открия в нея нови дълбини, нови пластове и също така да преоткрия минимализма. Тя е една минималистична музикална тема, която обаче казва много. Така че много благодаря на Рупето, който винаги е наоколо, когато става дума за музика, и на неговите родители за това, че ми разрешиха да направя песента отново.
Много харесвам „Като в картина на Шагал“ и винаги ми е била интересна за изпълнение. Още в началото, когато Рупето я направи, ми бе предизвикателна с това, че трябва с много кратък музикален материал да разкажа важна за мен история. Тя е много лична. Аз считам, че всеки един албум е малко или много автобиографичен, защото включва истории и символи, които невинаги разказват личния ти свят докрай, но пък го загатват така, че човек мъничко да се докосне до него, до настроенията, до нагласите, до чувствата. Тогава тази песен беше една от важните ми, тъй като тя бе сякаш най-мелодична, най-разпознаваема. Нея изпях на откриването на концерта по повод създаването на Джаз ФМ, което тогава стартира с албума „Бяло в бяло“. Тогава вълнението беше невероятно голямо, а сега по друг начин погледнах на нея и си мисля, че е настъпила някаква нова поредна инициация, чисто женска, която ми даде да открия нови пластове на женствеността и на проявата на женската сила, на тази първична естествена женска сила, независимо дали си мъж или жена. Това, което вероятно Юнг нарича „анима“, при нас рано или късно, по-малко или повече, се изразява по някакъв начин. Това е нещо, което мисля, че ние през годините преоткриваме и му даваме воля. Аз лично, съвсем естествено, посветих целия албум „Теменужена“ именно на тази парадоксална сила на крехкостта, която е много характерна за жената. И което е моята голяма опора в целия този албум, който неслучайно вероятно нарекох с дума в женски род – „Теменужена“ – тя съдържа в себе си и „жена“. Той е направен от доста жени, които участват като музикантки. Другата жена е Маргита Гошева, с която направихме заедно една песен, написана от Младен Димитров.
Другата такава песен, която пак e плод на тази женска сила, е „Водите на март“. Тя е единствената неоригинална песен в този албум, която обаче е преведена на български език от преводачката Зорница Христова с великолепен ритмичен текст. Това е доста сложно, тъй като става въпрос за песента вероятно с един от най-дългите текстове в историята на песенното изкуство. Той е много синкопиран на всички езици, включително и на оригиналния – в Águas de Março. Зорница Христова съумя да предаде на български език този вътрешен, вграден, кодиран ритъм. Думите, които аз изпявам в песента, са сред тези, които вероятно никога не сме чували в текстове на песни. Това е интересното във „Водите на март“, освен гениалността на Антонио Карлос Жобим. Тази песен се появява в албума със специалното разрешение на Corcovado Music – официалните представители на правата на музиката на Антонио Карлос Жобим.
Така че, ето такива са ми мислите – преди с едно детско вълнение подхождах към „Като в картина на Шагал“, сега – със зрялост, която е характерна за мен като жена.
Съвсем естествено е да изпитвам през годините голяма привързаност към музиката на Антонио Карлос Жобим и към боса нова като явление в музиката още от 60-те години. Боса нова е оставило много дълбоки следи върху развитието и на съвременната, и на най-новата музика. Шест десетилетия вече ще ги броим, откакто тази музика се е пръкнала от плажовете на Рио де Жанейро, но и придобива световна слава. Тя вече е нещо повече от вълна, от мода, от музикално явление, развила се е като един огромен музикален символ. Аз по-скоро така я разбирам и схващам през годините. За мен боса нова е музика, която съвместява любовта към живота вродената ни тъга. Едно много уютно състояние, което те кара да виждаш всички възможни цветове и нюанси на света наоколо, да вникваш в детайлите, така както преди малко чухме във „Водите на март“. Там са изброени толкова много дребни, но важни неща, които са провокирали радостта ни и които трябва и навярно винаги ще провокират радостта ни, каквото и да се случи. Боса нова винаги ми е била точно такъв символ – като много прост изход от реалността, която понякога не е много щастлива, не е много светла, не е много цветна. „Боса нова в градината“ е точно такава песен. Преживях доста травматичен период покрай пандемията, покрай няколкото локдауна, покрай отпадналите и отменени концерти, покрай невъзможността да се срещам с близките си хора, с приятели, да водя нормалния си живот. И точно в това време моето спасение бяха музиката, изкуството и градината като природно красивото, вече не толкова като художествено красивото. Това завръщане назад към природата, към най-нормалните неща, с които трябваше да сме винаги във връзка. Но градският ни живот и тези наши Вавилонски кули да преследваме целите си малко по малко заглушават песните на птиците, заглушават чувствителността към светлината, към естествените аромати. По време на този локдаун, си дадох сметка, че градината е много спасително мое място и огромен символ. Така се роди песента „Боса нова в градината“ – като един порив към красотата – художествено красивото и природно красивото.
Албумът е озаглавен „Теменужена“ на името на песента на Мирослав Турийски, която той ми написа. Още тогава си дадох сметка, че бих искала целият албум да е на български език. И деветте основни песни, и бонус трака, който е десетата, са изцяло и само на български език. Като изключим превода на Зорница Христова на „Водите на март“, то всичко са мои текстове. „Теменужена“ е песен, която разказва историята на една жена или на отношенията на мъж към жена. На жената, която е смела дотам, че е склонна винаги да измисля светове. Тя е творец не само чисто физически и буквално, но тя е творец и на нови светове, на нови пространства, на духовни простори, на спасителни простори, на свобода, която да откриваш. Дадох си сметка, че животът ме е срещнал с много жени, от които съм изпитвала огромно възхищение, и, разбира се, познавам жени, които са ме карали да им се възхищавам, с ясното съзнание, че никога няма да срещна, за да мога лично да си говоря с тях. Така осъзнах, че тази песен никак не е случайна. Тя се роди, говорейки с моя много добра приятелка – поетесата Ина Иванова, и пишейки текста под нейните съвети. Така се случиха нещата, че всичко се завъртя около женското начало. Реших, че тази дума „теменужена“, която присъства в текста, е хубава за заглавие на песен, но е хубава и за заглавие на този албум. Песента е много красива, тя е мелодична. Хубавото на Мирослав Турийски е, че пише сложна музика, но винаги мелодична. С удоволствие сега ще я споделя с вас.
Винаги през живота си се опитвам да бъда откривател –пътешественик в този по-невидим смисъл на думата. Не буквално като географски пътешественик, а по-скоро да пътувам вътре в себе си и да пътувам през изкуството, през музиката, през разговорите и през събитията в живота ми, защото те са част от най-важното ни пътешествие. Много обичам Гърция. Там винаги си препрочитам Кавафис. Винаги се просълзявам от мисълта, че всички ние сме Одисей и че наистина големите чудеса в живота ни се случват по пътя към целите, а не стигайки до тях. През годините много трудно, но бавно и полека, се научих да оценявам пътя, пътешествието. Всички онези препятствия, на които понякога съм се ядосвала, от които съм страдала, заради които съм прекарвала безсънни нощи – всичките те ме отвеждат до много важни събития от живота ми. Това са моите лични пътешествия. Вероятно всеки има такива и всеки понякога се схваща като Одисей. Аз такава се схващам в песента „Пробуждане“. Написа я Мирослав Турийски. В текста са застъпени моите лични символи, символите на сътворението, но и онези символи, които ни карат да се спасяваме в големия живот, който е свързан с глутници хора, с трудности, самота и т.н. Винаги има нещо, което ни спасява. Освен музиката и изкуството, аз много вярвам, че това си самият ти. Срещите ти с хора, умението ти да общуваш със света, те карат да искаш да общуваш още повече и със себе си. Затова тази песен се казва „Пробуждане“.
Една сутрин се събуждам и, стоейки пред позореца в къщата в планината, наблюдавайки просторите чак до Стара планина, която мога да видя от родопската ни къща в по-ясните сутрини през зелените вече клони на дърветата и с песните на птиците, изведнъж си дадох сметка, че много харесвам тази абсолютно неуловима свежест на сутринта. Сутрините за мен са много важно време. И после се сетих за любим разказ за Франи от „Семейство Глас“ на Селинджър. Винаги съм харесвала историята, която се разказва, понякога съм се идентифицирала със самата Франи – това са много естествени процеси при хората, които четат. В онази сутрин, връщайки се отново към Франи, към осъзнаването на мистичната свежест на сутринта, ми се появи една мелодия. С моя сутрешен глас я записах с почти готов текст на диктофона на телефона си и я изпратих на Миро Турийски с въпроса: „Това става ли за нещо?“ Той отговори: „Правим го! Хайде! Готово е!“ Междувременно аз изчистих текста, изпях си я на себе си и си казах: „Страхотно! Много хубаво! Имам си песен, която много харесвам.“ След дни получавам обаждане от Миро: „Събрали сме се с Влади Кърпаров“ – той е от Пловдив, но живее в Берлин – „и набързо записахме нещо. Пращам ти да го чуеш.“ Това бе самата песен. Тя се казва „Неуловима“ заради сутринта. Осъзнах, че са я записали в невероятно ниска тоналност – точно на сутрешния ми глас, с който съм им дала демото. Казах на Миро: „Няма да мога да я изпея в тази ниска тоналност.“ Той отговори: „Изпяла си я веднъж, ще я изпееш пак.“ Така че влязох в студиото с Младен Димитров, който записа целия музикален материал, изпях я и видях, че човек трябва да експериментира и да се поставя до своите собствени предели, така че да осъзнава от време на време, че може още мъничко да ги натисне. „Неуловима“ е моят вътрешен център на албума и аз съм я посветила на всяка една Франи.
Преди години Веселин Веселинов – Еко, който ми е много добър приятел и любим музикант, бе написал за мен песен, много силно свързана с тогава още новата вокална естетика на Гретчен Парлато и на целия кръг музиканти около нея. Тогава помолих Росен Кукошаров, който освен че е брилянтен певец, е и много добър учител по английски език, да ми напише текст. Той го направи. Не знам защо тя не влезе в нито един албум, нещо не се случи. Сега, когато влязохме в студио да запишем с нова звучност песни заедно със струнен квартет и джаз трио, Еко ми напомни за тази песен: „Време е да я запишем.“ Аз си я пеех вкъщи и си дадох сметка, че като искам да запиша албум само на български език, не може тя да е на английски. Тогава песента започна изведнъж да ми звучи по друг начин, защото тананикайки си я без думи, усетих онова красиво пеене само със срички, което дава много повече драйв и много повече енергия в самото пеене, в самата певческа фраза, и ме препраща към един мой любим певец – Педро Азнар, който работи с Пат Матини. Така се изчисти идеята за песента „Реката“, която пак има думата „река“ в заглавието, тъй като тогава текстът на Росен Кукошаров се казваше Green River. Реката си присъства вътре в тази музика, която тече като река, като реката, в която никога не влизаш в едни и същи води. Поканихме Николай Карагеоргиев да запише китарите, а аз изпях унисон с тях по моя си начин.
Като си говорим за Еко, в този албум много ми се прииска да направя отново „Летни улици“ – песента, която той ми написа преди повече от 10 години. Тя е много жизнерадостна, много красива. Сега отново ретроспективно се обърнах към нея. Мирослав Турийски направи много хубав и различен аранжименти, така че да ми се прииска да я изпея отново, но по различен начин. Така и стана. Включихме я в албума „Теменужена“, защото това е стара песен, но и нова за мен. Аз се припознавам отново в тези състояния, за които пея, и като че пея по друг, различен начин. Приятно ми е да го чуя, радвам се, че и през пеенето си забелязвам и осъзнавам своите вътрешни промени и метаморфози, нещо на което вероятно гласът и музиката са най-добрият отразител – това е огледалото на ситуацията, на състоянията, в които се намираме. „Летни улици“ е идеална за лятото – много светла песен, която възпява „нищоправенето“.
Казах, че албумът е много женски, въпреки че наистина не обичам тези определения, но срещата ми с всички тези артисти ме прави много, много щастлива. Това са брилянтни музиканти. Миро Турийски направи много хубави аранжименти, Младен Димитров записа по един наистина много адекватен на музиката начин всички песни. Саундът е много добър, защото той е едновременно много фин, много мек и в същото време – доста пробивен. Много харесах тази концепция за саунд дизайн. Всичко това направихме в MD Studio. Беше много приятно да се работи с Младен и още по-приятно ми е пък да записвам негови песни. Той ми изпрати една песен, за която каза: „Само не слушай как съм пял.“ Веднага много я харесах. Паралелно с това се разви друга история. На среща с една прекрасна актриса, артист в истинския смисъл на думата – Маргита Гошева, покрай разговорите ми с нея за музика, за театър, за изкуство изобщо и срещите ни с нея в Пловдив, където тя често играе в Драматичния театър, ни щукна, че искаме и двете да запишем дует. Тази песен се появи точно в този момент. Аз й я предложих и си казахме, че всяка една ще напише независимо от другата текста на тази част, в която трябва да пее. Малко беше като експеримент. Аз написах и текста за припева и когато се събрахме в студиото при Младен Димитров, прозвуча песента „Аз съм ти“. Идеята за заглавието е изцяло на Маргита Гошева. Още преди да сме написали каквото и да е, тя ми каза: „Искаш ли песента да се казва „Аз съм ти“? Как ти звучи?“ И аз казах: „Да, давай!“ Така много, много ирационално, някак даже сюрреалистично се развиха нещата покрай тази песен. Неслучайно с нея закривам целия албум. Тя отваря една моя много любима тема за минимализма, за тази сдържана страст и при пеенето, и при всичко. Самата Маргита много заразява с тази своя обраност. Аз също я харесвам, защото това не е изборът ми от вчера, това е нещо, с което се идентифицирам и към което се стремя. За нея мога да кажа, че ако тя беше музика, щеше да е една пиеса на Дейвид Ланг – Just, но сега ние с нея записахме „Аз съм ти“ и предлагам да я чуем заедно.
Целият албум е акустичен, но бонус тракът е с малко електроника и електрически инструменти. Mr. Moon – Младен Димитров, ме покани да направим една песен заедно, която той ми изпрати като подарък за рождения ми ден. Каза аз да си напиша кантото и текста. На мен страшно много ми хареса проектът му, хареса ми много начинът, по който е развил бийта, хареса ми идеята за китари, които са изпълнени тук от Ангел Дюлгеров, а електрическото пиано, разбира се, е в ръцете на Мирослав Турийски. Аз тук като че ли за първи път се реших да експериментирам с фалцета си. Имам по-плътен и по-нисък глас, но тук ми бе много забавно да го направя, тази песен ме предразположи. Много симпатично стана, че по непретенциозен начин казваме пак неща, които са ни важни – че се учим да живеем заедно, че се учим да се обичаме и цял живот ще се учим, тъй като винаги трябва да знаем, че нищо не знаем. Песента е озаглавена „Уча се да бъда с теб“.
Албумът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерство на културата. Изготвянето на видеото към песента „Боса нова в градината“ е подпомогнато от Национален фонд „Култура“.
