Смели и находчиви експерименти с джаз, класика и фолклор в албума „Спектър“ (2021 г.) на Иво Паунов

През 2021 г. Иво Паунов издава албума „Спектър“ с произведения, написани през годините, и записани с Бигбенда на БНР със солисти Гергана Димитрова и Лили Илиева – вокали, Цветелина Белева – флейта, Атанас Илиев – кларинет, диригент – Любомир Денев – младши, с Живко Василев – кавал, и Маргарита Илиева – пиано, както и с хор „Големите български гласове“ с диригент Илия Михайлов.

Здравейте! Аз съм Иво Паунов. Искам да ви представя своята нова колекция от композиции, правени в последните няколко години, която е озаглавена „Спектър“. Нарекох албума така, защото той не е замислен като самостоятелен с обща идея, а е колекция от различни неща, които са ми били в главата през последните години и съм искал да реализирам като отделни произведения.

Първите две песни са писани първоначално като част от цикъл, който се казваше „Змейова невеста“. Работих по него като студент по джаз и електронно композиране в Ротердамската консерватория. В един момент се удаде възможността да ги запиша в Българското национално радио с Бигбенда на БНР. Направих нови аранжименти на две от пиесите в цикъла.

Първата песен се казва „Трансформации“ и е с участието на солистите Гергана Димитрова – вокал, Атанас Илиев – кларинет, и Цветелина Белева – флейта, под диригентството на Любомир Денев – младши.

Основната тема е от моя стара пиеса със същото заглавие. Първоначално тя се появи в албума „Змейова невеста“ на моята формация Acid Folk Five. Преди над 10 години я аранжирах за малък състав и след това я доразработих в този вид, в който ще я чуем сега.

Следващата композиция се казва „Йовде слънце изгрява“. Тя е със солист Лили Илиева – вокал, Бигбенда на Българското национално радио, диригент – Любомир Денев – младши.

Тези две произведения обобщават моя интерес към българския фолклор, който имам много отдавна. Още от тийнейджър започнах да слушам джаз, класика и народна музика. Специално тези две пиеси до голяма степен бяха вдъхновени от българската фолклорна митология – приказки, които си спомням от малък. В сюжета само вкарал теми от български народни приказки и различни текстове от народното творчество, които са заимствани от една невероятна колекция от началото на миналия век на Васил Стоин. Той прави невероятно етномузикологично проучване, което обобщава в два огромни тома. Комбинирайки сюжети от народни приказки и от текстове от тази колекция, си направих един колаж. Това са неща, много от които помня още от малък, с които съм отраснал. И аз, може би като всички други деца, имах много силно въображение и страшно дълбоко изживявах тези приказки и истории. Наистина се вживявах в тях. Те са оставили много силен емоционален отпечатък, който си нося до днес. Но не само, разбира се, българските приказки, а включително и Андерсен – всички тези приказки, с които сме отраснали, ги изживявах като друга реалност. Като ги четях, имах чувството, че гледам филм. Всички образи бяха ярки в съзнанието ми, всичко, което се случваше, ми въздействаше силно. И в някакъв смисъл тези сюжети са ми заложени от много време и намериха израз под формата на тези композиции.

В албума „Спектър“ преминаваме към следващата композиция – „Кавал пиано“. Тя е в четири части и е в изпълнение на Живко Василев – кавал, и Маргарита Илиева – пиано. Това произведение е също с много дълбоки емоционални корени за мен. Спомням си, че имах една касетка с изпълнения на майстори на кавала. Чутото в нея още първия път много силно ми въздейства, имаше магичен ефект върху мен. Неслучайно – това беше колекция с изпълнения на най-добрите ни солисти по това време. Този запис ме вдъхнови да хвана кавала и да започна да се уча да свиря. Учех сам, като вадех пиеси от касетата. След това излезе концертът на Теодосий Спасов и Милчо Левиев от НДК в началото на 90-те години, който стана един от любимите ми дискове по това време и беше винаги в плейъра. Връзката е очевидна в този случай – кавал и пиано. Но има разлика – реших да си позволява нещо малко по-различно, като въвлека класически пианист в подобен вид дует. Това дава съвсем различен звук от пианото на Милчо Левиев и други възможности за композиране.

Живко Василев е може би първият ни кавалджия, който се специализира в джаза. Това е специфично. Другите ни таланти в това изкуство обикновено тръгват от фолклора и той им е основният стил, докато джазът им е нещо като втори профил. При Живко може би пътят е бил подобен, но той наистина се специализира в джаза. Усвои го до такава степен, че този жанр стана водещ при него и като звукоизвличане, и като начин на мислене на този инструмент. Когато го чух за първи път, усетих много силна връзка между нас. По това време вече не свирех толкова много на кавал. Композицията я бях замислил за мен и за пианистката Неда Цветкова. С друг пианист изсвирих първата част за първи път в конкурс на Национален музей „Земята и хората“. И като казвам, че усетих връзка с Живко, имам точно това предвид – че аз съм джаз музикант и моят подход към кавала е предимно през джаза. Осъзнах, че Живко е перфектният човек, който може да изсвири това произведение, и то много по-добре от мен. Супер се запалих за идеята да го реализирам наново. Презаписахме първата част и записахме и другите три, които са създадени впоследствие, в последните години. А Маргарита Илиева не я познавах добре като започнах записите с нея. Но много бързо осъзнах, че в момента е един от най-големите ни млади таланти в областта на класическото пиано.

Фолклорното творчество е невероятен източник на идеи. Това е човешко наследство, което е изпълнено с емоционални състояния, невероятно много образи и е неизчерпаем извор на теми, мелодии. За един композитор то представлява океан от възможности. Доста логично и естествено беше за мен да бръкна в този огромен буркан с мед и да го вкарам в моето творчество. Поколението ми като цяло израстна с малкия ВЕФ на масичката при баба с програмите „Хоризонт“ и „Христо Ботев“. Страшно много хубави спомени, простички – от бита, от семейството, са свързани с тази музика. Като по-осъзнат музикант и композитор започнах да боравя с нея на по-високо ниво, можех вече да ползвам материали и като колекцията на Васил Стоин. Невероятен сборник от теми, мелодии и текстове, които са уникален ресурс за един композитор да генерира идеи и да се вдъхновява. Това творчество за мен беше съвсем естествен източник на вдъхновение.

Следват две произведения, които са записани с „Големите български гласове“ с диригент Илия Михайлов. Следя хора от много дълго време, още откогато Илия Михайлов пое състава като диригент. Започнах да следя техните концерти и турнета. Всеки път, когато съм имал възможност, съм присъствал на техните изяви, пътувал съм с тях. Познавам ги добре, работили сме през годините върху експерименти, правихме си композиторски работилници. Двете композиции са кулминация на тези експерименти и на любовта ми към хора и към женските хорове, които винаги са били доста популярни. Израснал съм с тази музика, също с „Големите български гласове“. В този случай съм използвал само алтите от хора, селекция от гласовете, която е с много уникален звук – по-матов, нестандартен. Песните са изградени като двуглас на алтите. Има нещо двойно в тези тях, те са като диптих – два гласа, две песни. Двойственост има и в темата за любовта между майката и децата. На емоционално ниво разглеждам майчината любов и любовта към майката.

Първата песен е „Мома цвете“, а втората - „Мамома“. Тези три срички двусмислено играят с идеята за двойственост. Заимствах похвата от православното пеене, където сричките „те“, „ри“ и „рем“ се използват за импровизиране. Те са там, за да създават ритъм, а да не носят някакъв конкретен смисъл. В случая аз съм използвал сричките „ма-мо-ма“, за да създам двусмисленост между „мамо“ и „мома“.

Албумът „Спектър“ е с много широк спектър в моето творчество и обобщава доста различни мои интереси в композирането. Първите две песни експериментират с линейно композиране – композиране с мелодии. В този процес използвам мотиви, които комбинирам по различни начини с различни методи и трансформации и с всякакви композиторски трикове. Крайният ефект е доста по-различен от стандартното писане за бигбенд, където често мисленето е по-скоро вертикално в акомпанимента, върху който имаш някакъв солист. Тук обаче всички групи, включително солистите, работят с мелодичен материал и ефектът е полифоничен. Може би затова произведенията звучат леко нестандартно в контекста на бигбенд музиката. В това исках да експериментирам в „Трансформации“ и „Йовде слънце изгрява“.

В „Кавал пиано“ исках да направя нещо вдъхновено от Теодосий Спасов и Милчо Левиев и тяхната работа, но ми беше изключително интересно да комбинирам музиканти от различни сфери, които по принцип естествено не биха се срещнали просто ей така да свирят заедно. В случая на Теодосий и Милчо – те са джаз музиканти, които импровизират, при тях партньорството се случва естествено и е логично да сътворят такова дуо. Докато в случая с Живко и Маргарита събирам музиканти от съвсем различни сфери, които по принцип не биха се срещнали, така да се каже, случайно на джемсешън да си свирят заедно. Това ми позволи да експериментирам с композиторски похвати съвсем различни от тези в джаза или в българския фолклор и да постигна нещо, което можем да наречем Fourth Stream – „Четвърто течение“. Ако третото течение е комбинацията между джаз и класика, тук вече имаме четвърто течение, където събираме джаз, класика и фолклор.

В третото произведение, което в главата си виждам като диптих, като двойно произведение, съм експериментирал с идеята за двойственост. Всичко се случва в две.

И всъщност, може би сега като говорим за тези неща, бих казал, че има нещо общо между тях, има общ знаменател и това е, че всички произведения, макар и доста различни като идеи и като инструментация, търсят нещо ново. Наистина поне 2% е нещо, което не сме чували преди това. Търся начини да експериментирам с композирането и по този начин да намеря своя глас.

Творбите в албума „Спектър“ са създадени в периода 2018 – 2020 г. Издадох го чак сега, може би малко късно, но това се случи паралелно с появата на още два албума, по които имах удоволствието да работя. Единият е на ансамбъл за импровизационна музика – EVIS, а другият е „Петте елемента“ с Dropdown Community. Мисля, че и двата албума продължават тази идея за експериментиране с жанровете. В Dropdown Community реализирахме музика, която не е много характерна за класически струнен оркестър, какъвто е той, а е по-скоро с популярен характер, с джазови елементи, изпълнени от класически музиканти. В албума EVIS пак съм събрал комбинация от музиканти от твърде различни профили.

• Разказа на Иво Паунов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

Албумът „Спектър“ на Иво Паунов може да бъде намерен в Bandcamp и във всички популярни стрийминг платформи. Скоро той ще излезе и на диск.

Предаването „За албумите от техните създатели“ се излъчва по Джаз ФМ в сряда от 19 ч. с повторение в събота от 14 ч.

Снимки: личен архив на Иво Паунов, публикувани във Фейсбук