Племенникът на художника Любен Стоев открива света на твореца и го разкрива пред нас във филма „Моят чичо Любен“, режисиран съвместно от баща му Джеки Стоев и Никола Бошнаков. Любен Стоев си отиде от нашия свят през 2016 г. Неговото творчество остава затворено в апартамента, който племенникът му Рей ван Цешау се връща от Германия в България, за да продаде.
От тук започва филмовият разказ в ключ, открит от Никола Бошнаков. „Двамата братя бяха много близки, винаги много са се подкрепяли. Затова, като се появи идеята за филма, Джеки не знаеше откъде да започнем. Остави това да го измисля аз.“ – разказа Никола Бошнаков в студиото на Jazz FM.
За да не прави пореден филм, който величае художник, а у публиката не остава дълбока следа, той решава да създаде „зрителски филм“. Пъзелът на живота и творчеството на Любен Стоев се нарежда от неговия племенник, фронтмен на легендарната източногерманска рок група Freunde der italienischen Oper („Приятели на италианската опера“). Той пише и оригиналната музика за филма.
И именно музиката е едно от средствата да се разкаже за художника. Песента Mack the Knife от „Опера за три гроша“ преминава като лайтмотив за творчеството на художника, създал цикъл творби и подготвил изложба със същото заглавие с идеята, че има хора в тъмното и други – в светлина, като едните остават незабелязани. В началото мелодията звучи ударно, след това я чуваме изпълнена от самия Любен Стоев, зад кадър я интерпретира Илко Градев, а на финала звучи изпълнението на Рей ван Цешау.
То е записано на живо при откриването на изложба в Дрезден за социалната страна от творчеството на Любен Стоев. Произведенията продължават своето пътешествие и сега са в Хамбург. А във фоайето на кино „Одеон“, където филмът вече бе прожектиран, изложба представя друг акцент от неговото творчество – гравюри върху дърво.
В „Оригинал и отпечатък“ един срещу друг са поставени образът и неговият източник. „Рядко тези дъски се излагат и е интересно изложбата да се разгледа, за да се види цялата технология на създаването на творбите.“ – кани ни Никола Бошнаков.
Така, в комплексно преживаване с поредица от отражения, откриваме образа на Любен Стоев, за да остане у нас усещането, че успехът не е самоцел. „Много по-важно е каква среда си си извоювал и доколко това, което правиш, ти носи удоволетворение. Любо твореше с огромно удоволствие. За него бе удоволствие да работи.“ – подчертава Никола Бошнаков.
Той е близък на семейството повече от 15 години, откакто създава за Георги Стоев – Джеки, Георги Пенков – Джони и Христо Илиев – Чарли филма „Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета“. От триото сред нас вече не е Джони Пенков, а ролята му в „Моят чичо Любен“ се оказва последна. В този фрагмент той пита Рей какво иска да знае за чичо си. „Всичко.“ – чува в отговор. „Всичко е твърде много. Но едно мога да ти кажа: чичо ти имаше твърде много приятели и приятелки вкъщи, но почти нищо в хладилника.“ – остават последните думи на Джони Пенков пред камера. „Учим се взаимно.“ – през смях отговаря Никола Бошнаков на въпроса ми какво учи от бележитото филмово трио. И за Джеки Стоев конкретно посочва, че го въвежда в компютърната ера, но той все още прави много бели, а в цялото преживяване има „елемент на ожесточена мистика“. „Аз от тях прихващам лекотата на битието по Кундера – малко непосилна, но все пак – лекота. И този поглед, който е едновременно самоироничен и саркастичен.“
Още един член на семейството е в творческия екип на филма – оператор е другият син на Джеки Стоев – Антони. Сценарият е на Ивайло Манев, а продуценти са Кирил Кирилов и Галина Тонева. „Чичо ми Любен“ бе прожектиран на „София филм фест“ миналата година, спечели „Златен ритон“ за режисура за документален филм, а сега е по киноекраните в страната.
Той вече бе прожектиран в кино „Одеон“, а в следващите четири дни го гледаме в Културен център G8 (в събота от 12:45 ч. и в понеделник от 16:45 ч.) и Euro Cinema (в неделя от 11:15 ч. и в сряда от 15:30 ч.)
