И отново ще притихнем пред китарата на Доминик Милър на концерта му в Sofia Live Club на 15 април от 21 ч. Прочутият китарист идва тук като част от световното си турне със своя супер квартет, в който са още Никълъс Фишман, Джейсън Ребело и Зив Равиц. В навечерието на събитието ви срещаме с него.
Има много специална връзка между Вас и българската публика – обичаме да Ви слушаме на живо. Самият Вие също много се наслаждавате на времето си в България и на срещите с българската публика на езика на изкуството. Какво е специалното място на България и на българската публика във Вашето музикално сърце?
Много съм щастлив, че казвате тези мили думи. Всеки път, когато дойда в България, чувствам силна музикална връзка. Не знам каква е причината, но вие много цените инструменталната музика, особено класическата и импровизационната. Мисля, че вие сте с много обърнати към изкуствата сетива. Това чувстваме и аз, и музикантите, с които свиря. Така че имам много силна връзка с българската аудитория и всеки път се изненадвам, когато концертът ни мине много хубаво. Хората реагират и на най-малкото, на дребните детайли, които изработваме. Това ми е много приятно. В други страни хората реагират на друго, докато в България – на фините моменти, и това винаги ме прави щастлив.
Да, точно щях да Ви питам за мекотата на Вашия звук – в него има нежност, усещам прегръдка. Как чувствате музиката, за да се изразявате с нея по този начин?
Труден въпрос, хубав въпрос, харесва ми. Вероятно това идва от моите влияния. Докато израствах, слушах много музика от целия свят. От 14 до 24-годишна възраст не правех нищо друго, освен да се упражнявам и да слушам музика. Откакто станах професионален музикант, започнах да се интересувам от друго – от литературата и от изкуствата в най-широк смисъл. Слушах много класическа музика, каквато не изпълнявам. Така установих силна връзка с музиката. Моите вдъхновения не идват толкова от нея, колкото от други неща в живота. Работата ми като артист е да предам тези чувства и успявам да го направя именно заради това, което слушах като по-млад. Много ми е трудно да кажа откъде точно идва мекотата, тя се появява инстинктивно. Това е моят вътрешен глас, на който се доверявам. Доверявам се на инстинкта.
Мисля, че идва от любов към музиката и от желанието да общувате със света чрез нея.
Не исках да го казвам, за да не звучи претенциозно. Но точно така е. Именно това е.
Миналата година дойдохте в България с албума си Vagabond. Разкажете ни за новата си програма и за артистите, с които споделяте сцената.
Ще изляза на сцената с фантастични музиканти! Джейсън Ребело – клавишни, забележителен музикант, който бе и в групата на Стинг преди години. На баса, както винаги, е Никълъс Фишман – фантастичен е! Много ми харесва, че идва от света на поп музиката. Винаги искам в групата ми да има по един поп музикант, защото самият начин на свирене е по-различен от изпълнението на джаз – отличава се с точност. Зив Равиц свири на барабаните. Прекрасен барабанист, свирил в много албуми на ECM и отлично познаващ естетиката на импровизацията – повече от всеки друг. Той е най-безстрашният музикант в групата ни. Харесва ми този подход. А програмата не знам какво точно ще включва. Не обичам всичко да е планирано. Ако е планирано, все едно си на любовна вечеря и си си намислил всички думички, които ще кажеш. А ако в музиката направиш това, няма да впечатлиш много отсрещната страна – слушателите. Така че не искам да идвам абсолютно подготвен, искам да взаимодействам с публиката. Разбира се, имам много авторски композиции и пиеси от каталога на Стинг, от които мога да избирам. Това са поне 50 пиеси, може би и 60, от които ще черпя и ще наблюдавам какво е най-подходящо за връзката между мен и аудиторията. Както на любовна среща.
И, разбира се, ще чуем Shape of My Heart, която обичаме да слушаме отново и отново и всеки път тя има да ни каже нещо ново, всеки път имаме нов житейски опит, който тя въплъщава и обяснява – какво и как постигнахме, как продължихме да растем в живота. Какво е отношението Ви и какъв е подходът Ви към тази песен, какво означава тя за Вас, как се преоткривате в този химн?
Винаги си спомням откъде се появи тя, откъде дойде вдъхновението за нея – експериментирайки с пиано акордите на Шопен. Слушах Шопен и експериментирах с тези акорди, които не са китарни, а са пиано акорди. Когато я свиря, винаги си спомням къде са нейните корени. Всеки път я свиря по различен начин спрямо музикантите, с които съм, за да им дам възможност да импровизират в тези акорди. Винаги търся новото ѝ звучене и, разбира се, че ще я изсвиря, защото тя е част от моята музикална история. Същото е и с песните на Стинг, които са част от моята идентичност като музикант. Но конкретно тази творба е много специална за мен, защото се появи от една малка идея, която завладя въображението на много хора. Това не спира да ме изненадва, защото се появи толкова бързо. Имам пиеси, чието написване ми е отнело три месеца, които не са били така забелязани от публиката. Но като свиря тази пиеса, появила се като упражнение върху пиано акорди, винаги си спомням нейния зародиш – пиеса, която хвърля светлина върху творчеството на Шопен.
Тази пиеса отново ще внесете в живота ни на предстоящия си концерт, на който ще ни насочите към корените и ще подхраните вдъхновението ни. Така ще се съберем отново във Вашата музика. Много Ви благодаря!
Аз също Ви благодаря и с нетърпение очаквам да се видим в София, където винаги ми е толкова приятно и с такова вълнение свиря.
