Банско е център на джаза по време на „Банско джаз фестивал“, но тук ще ни посрещнат и с вкусна храна, като приготвената с много внимание и любов от шеф Станчо, както и с произведения на занаятите, които ще внесат още красота в ежедневието ни и ще ни подканят към творчество.
Снимка: Таня Иванова
Шеф Станчо – Станчо Станчев – е едно от богатствата на Банско. Притегателна личност, сладкодумен, всеотдаден, с отношение към хората, за които приготвя така вкусно и с любов местни ястия. Неговото кредо е седналият на трапезата да бъде щастлив.
Снимка: Светослав Николов
Той ни поднася традиционни гозби, като капама, баркада, в която върху царевична основа са подредени месни деликатеси – сменка, кървавица, суджук и флейки. С внимание е направил за тях лобки, в които е налял мазнина от приготвянето на месото. Той ги нарича „украса“ и я определя като много важна.
Снимка: Светослав Николов
В Банско и масата трябва да е богато „украсена“ с храна. „Когато си хапваш, да изпитваш удоволствие, да пийнеш вино и пак да си вземеш, защото е много хубаво.“ – описва съвършеното хранене той.
Снимка: Светослав Николов
Идва и трета гозба, отново богато украсена. Чести костурета е гъст боб, върху който има крешчина от бут, кървавица, сменка, чиста сланина и суджук. Шеф Станчо е творец. „Когато вляза в кухнята, изпитвам удоволствие и започвам веднага да творя – да е колкото се може по-хубаво, да е вкусно и естетически издържано – първо да хване окото, после небцето. На това държа много.“
Снимка: Владислав Мирчев
През 80-те години Станчо Станчев посещава курсове за диетично хранене, след това приготвя менюто в болницата в Разлог. „Това бяха доволни пациенти.“ – казва за лекуващите се там той. И бързо оздравяващи. След това е началник на ресторанта в телефонния завод в Банско, където изхранва над 1200 души с богато меню с възможност за избор.
Снимка: Таня Иванова
От персонала в неговия ресторант там се ражда банската кулинарна школа. „Много момчета и момичета тръгнаха от моята кухня. Всичките са главни готвачи някъде и това ме радва. Когато ме видят, казват: „Майсторе, благодаря ти!“ След това идва в София и пак се връща в Банско, където храни хора от цял свят. „Винаги се старая, когато станат, да кажат: „Майсторе, ти беше вълшебен, благодаря ти!“ Други изразяват възхищението си с думите: „Ти не си готвач, ти си артист.“ Шеф Станчо има индивидуален подход към всеки един човек, дори към домашния любимец. Той пита нас какво обича да хапва кучето на един от членовете на екипа ни, „защото то не може само да си каже“, и след това приготвя безсолна пържола.
Снимка: Светослав Николов
„Всичко го правя с много желание. Поглеждам клиента, за да го разбера от какво има нужда. Когато ми каже какво не обича, веднага решавам как да приготвя нещо, което да му хареса. Важното е да остане щастлив!“ – и усмивката отново е на лицето на шеф Станчо. Истинска щедрост! „Когато има хубава храна, поднесена както трябва, и гостът изпита удоволствие, това е истината. Веднага се чувства как започва да се получава задушевна обстановка. И пак – „Наздраве!“ С това се започва и с това се свършва.“ – описва атмосферата домакинът ни.
Снимка: Виктор Петков
За пореден ден сме с възхитителни изпълнения на Младежката сцена – нов елемент от фестивалната програма, платформа, която се посреща с голям интерес. Днес слушахме изявите на три вокалистки: Косара Узунова и Теодора Апостолова – ученички на Надя Тончева, и Аглея Канева.
Снимка: Светослав Николов
В интервюто на Емил Войников Надя Тончева посочи, че в обучението по пеене трябва да има много любов. А нейните ученички са й благодарни: „Ние сме много щастливи! Тя е невероятна госпожа, дава всичко за нас. Много я обичаме! Научи ни на много неща, имаме голям напредък.“
Снимка: Димитър Русев
Аглея продължава обучението си при вокални педагози и се развива, следвайки най-големите звезди на световния джаз. „Те ме научиха на много неща, на техника в джаза, накараха ме да се освободя и да полетя.“ – казва тя и сподели, че се готви да композира музика и да покаже на хората колко е важен джазът, за да го заобичат и те. Трите вокалистки пяха с групата „Фюжън парк“ – Валентин Радославов – тромпет, Неделчо Нинов – тромбон, Мартин Стоянов – бас, Йоанна Цветкова – пиано, Ивайло Манев – барабани.
Снимка: Светослав Николов
Използваме ранния следобед, за да се разходим още веднъж по Алеята на занаятите. Тук можем да видим красиви произведения, да закупим подаръци, да се запалим за творчество. Любо Чалин е председател на новоучредената Регионална занаятчийска камара – Банско: „Идеята ни е да съберем уникалните занаятчии от цяла България, да им създадем условия за приходи, да възпитаме интерес у младите към занаятите, за да могат те да продължат.“ Той планира създаването на Къща на занаятите с детски школи. Община Банско вече е отредила имот за това.
Снимка: Светослав Николов
Тук е обичайна гледка деца да тъкат на станове и да прекарат часове в това занимание, вместо да се вглъбят в екрана на телефона. „Идеята е това, което сме получили от предишните поколения, да го предадем на по-младите. Занаятчиите днес са мостът между миналото и бъдещето. Народ, който не пази традициите си, трудно би оцелял в бъдещето. Изключително ни е важно младото поколение да се докосне до красотата и съвършенството на произведенията, сътворени от старите майстори, което може да стане само ако сам опиташ. Също така възпитаваме и отношение към ръчно изработените предмети.“ – казва председателят на Регионална занаятчийска камара – Бургас Мая Стоянова.
Снимка: Светослав Николов
Традицията пристига в съвремието с личния почерк на творците. Марияна Стефанова – Марсе́ е от Банско: „Гледам по-различно на местните традиции. Аз съм по-модерен художник, абстракционист, имам друг прочит на наследството, което обичам и ценя. Там е коренът на всичко. Традицията се пренася с естетиката, която са ни дали бабите и дядовците. Тя от поколения се запечатва в нас и се пренася в моето изкуство – като цветове, форма, послание, символ.“
Снимка: Светослав Николов
Любо Чалин се занимава с дърворезба: „Тук имаме тавани във Веляновата и в Тодевата къща, които са невероятни шедьоври, също иконостасите.“ – изброява елементи на наследството. Той е в първия випуск на възстановената паралелка по дърворезба в Техникума по горско стопанство. „Интересът в последните години започва да се възстановява.“ – констатира той. И наистина – интересът към занаятите се завръща с пълна сила след толкова дълго време на масово производство. Хората отново започват да ценят това да имат нещо уникално, ръчно изработено, дори да познават неговия автор.
Снимка: Владислав Мирчев
Доби Иванова изработва бижута. Тя е от Бургас, работи в Пловдив и сега е в Банско. „Красотата е нещо, което се ражда във въображението. Една приятелка казва, че отгоре ми се дава, но и ръцете са важни. Нужно е умение да пресъздадеш това, което ти е в главата.“ – констатира тя, докато сътворява поредното бижу по време на интервюто. Доби прави това постоянно, защото просто много обича да работи. Не само красивите й произведения, но и чукът и наковалнята привличат вниманието на посетителите: „Аз съм художник, завършила съм приложни изкуства, цял живот съм се занимавала с изкуство, докато не хванах телта. Оказа се, че тя е моето нещо. Работата с полимерна глина и епоксидни смоли е допълнителна. Обединявам всичко с бижутерската тел.“
Снимка: Светослав Николов
Следващите изложения на занаятите ще са за кулинарното шоу под егидата на „Уникално Банско“, по време на ултрамаратона, както и на Фестивала на планинарското кино. За 2022 г. Любо Чалин вече е готов с целогодишна програма. А на Алеята на занаятите ни посрещат още с рисуване с восък, изработка на свещи и много, много други.
Снимка: Светослав Николов
На основната сцена на „Банско джаз фестивал“ снощи чухме новата концертна програма на Васил Петров с трио, водено от Ангел Заберски. Васко бе отново впечатляващ със своите изпълнения с характерна, интересна фраза и с директен подход към публиката. Той често излизаше много напред на сцената, за да е близко до своите почитатели, които аплодираха и искаха още и още, получиха превъзходен бис и останаха радостни от чутото.
Снимка: Светослав Николов
Васил Петров от години се чувства като у дома си тук и това си пролича – той като че пееше за приятели. С усет към хубавата песен, Васко ни поднесе топъл и красив концерт.
Снимка: Светослав Николов
Музикалният ръководител Ангел Заберски държеше всичко под абсолютен контрол, за да бъде музиката точно както трябва появила се и стигнала до публиката. Но това не намали неговата емоционалност в изпълненията, защото се радваше на всичко, което се случваше на сцената и бе толкова прекрасно.
Снимка: Светослав Николов
А ето ги и най-младите почитатели на музиката на Васил Хаджиманов, който със своя бенд изнесе пореден върховен концерт.
Снимка: Светослав Николов
Днес, в последната вечер на „Банско джаз фестивал“, ще чуем прочутата румънска вокалистка Теодора Енаке. Тя много обича България, високо цени колегата си Теодосий Спасов, с когото има албум. Втората среща е с Хилда Казасян с Плевенска филхармония под диригентството на Боби Йоцов в програмата „Да послушаме кино“. Всички събития можете да проследите на живо при свободен вход в Банско, а също и онлайн на фейсбук страницата на „Банско джаз фестивал“.
Хронология „Банско джаз фестивал“ 2021 г.:
Фестивално студио:
I: Джазови интерпретации на фолклора и Теодоси Стойков като преподавател
IV: Културата сплотява общността, талантът блести от Младежката сцена, доброволци работят за джаза
V: Всеки ден слушаме соло китарата на Димитър Русев, „Юпитер 7“ е първият проект на „Акага академия“
VII: Теодора Енаке свързва светове, фестивалът създаде нови възможности за следващото си издание
В аванс:
На „Банско джаз фестивал“: Funkallero на Васил Спасов – музика, която излъчва доброта
